„Паметта на един град е паметта на хората. В този глобализиращ се свят  границите изчезват и остава архитектурата и паметниците на културата като знак за идентичност. Пловдив е уникален като атмосфера, сгради, но и като топография с тепетата си и всяка намеса трябва да се случва след активен диалог с хората“, каза Филип Прост, който гостува в Балабановата къща за дискусията „ Една сграда, няколко живота: архитектура, наследство и културен урбанизъм“.

Френският архитект и урбанист, преподавател в Висшето архитектурно училище Париж-Белвил, подчерта, че яснотата каква функция ще имат сградите ще позволи по-добър избор и най-правилния подход – кой елемент да бъде реставриран, кой исторически период да бъде експониран и припомни думи на Хераклит: „Единственото нещо, което не може да спре, е промяната“, изтъквайки факта, че промяната на градската среда е неминуема. Прост изтъкна, че в днешно време има редица места (сгради), които не са намерили своето предназначение.

„Към реставрация на ценни сгради трябва да се пристъпи едва тогава, когато е ясна функцията, която ще изпълняват.  Нужен е и консенсус в това отношение – обществото да е активна част от решението за какво ще се ползва зданието“, каза Прост. Той говори за обърнатия подход отдолу-нагоре.

Прост даде пример с проект, който предвиждал инвеститор от Обединените арабски емирства да изкупи няколко сгради в близост до цитадела световен паметник на културата в листата на ЮНЕСКО.

„Така или иначе не можеше да се прави кой знае колко, но местните хора не харесаха намеренията му и проектът просто пропадна”, каза още Филип Прост. Той обясни, че във Франция през активен диалог между институции, обществени организации, професионални гилдии в някои случаи се упражнява натиск и инвеститорите променят намеренията си, в други пък проектите били замразявани.

Френският архитект разказа за някои от проектите си, в които се съчетават различни функции, както и се експонират различни периоди от  историята на сградата.

„Правихме проект за един частен дворец в Монпелие. В последствие сградата е ползвана за кметство, за съдебна сграда и накрая е изоставена. Паметник на културата, който е разпознаваем за много хора. Започнахме работа – на първото ниво бяха предвидени ресторант, офиси на фондации, а нагоре пространството стана хотел. В началото започнахме да отстраняваме компрометирани мазилки и отдолу се разкриха прекрасни фрески. На друго място под пано имаше паметник. Въпросът е кое да предпочетеш да експонираш. Според мен всеки един период трябва да бъде показан”, каза Прост.

Той подчерта, че дори и най-бедната и банална архитектура би могла да стане атракция като случая с минно селище в Северна Франция, което се превръща в туристическа атракция след поредица от акции.  На място били поканени творци, работници,  юристи, които създават идеи за мястото. Минният басейн пък е превърнат в паметник на загиналите войници.

За любопитен подход при осмислянето на публични пространства и топоси говори другият участник в представянето – урбанистът Мод Льо Флок.

„Имате сграда и проект за реставрация, но не знаете как да намерите инвеститори. Можете да го направите с поредица от художествени намеси, които да се случат преди ремонтите. Можете да организирате ателиета, градски лаборатории, демонстрационни прояви. Това са тестове, при които можете да сбъркате, но все още не е късно да направите крачка назад”, каза Флок. Тя даде пример с инициатива, при която кмет на френски град и артист заедно обикалят в продължение на 24 часа заедно, за да диагностицират проблемни градски зони. Възможно е да се правят светлинни акции върху фасадите на сградите, резиденции и дебати с различни публика.

„Така ще фокусирате вниманието върху един нов проект, който предстои да бъде включен в градска среда. Ще дам и друг пример с единствената дива река в Европа – Лоара. Искахме да фокусираме вниманието върху нея. Така създадохме Парламент на Лоара – институционална фикция, която да организира дебати, свързани еколози, рибари, артисти, юристи. Искахме да чуем тях, но и да се чуе гласът на природата.  Дискутирахме може ли реката да получи статут на физическо лице и така през депутатите си да води дела, да изразява несъгласие с конкретни намерения. Има такива примери по света  като Руо Атрато в Колумбия. Това обаче едва ли ще се случи скоро в  Европа. Пътят е изкуство и урбанизъм да вървят ръка за ръка”, каза още Флок.

По време на срещата, която се водеше от директора на НИНКН арх. Петър Петров, бе представен и проектът за реставрацията на къща Ламартин. Тя бе тема за разговор, защото е живата връзка, споделената история, между Франция и Пловдив, тъй като в нея през 1833 г. там отсяда Алфонс дьо Ламартин.