Огромно напрежение в културния сектор. След офанзивата на представителите на сценичните изкуства музейни специалисти и читалищни дейци от цялата страна излязоха с отворени писма до министъра на културата Мариан Бачев, премиера Росен Желязков, министъра на финансите Теменужка Петкова и Народното събрание. 

Над 400 читалищни дейци от цялата страна са подписали отвореното писмо, в което подчертават, че програма „Читалища” е жизненоважна за развитието на културните средища в България.

Те подчертават, че инициативата на Министерството на културата създава възможности за модернизиране на читалищната инфраструктура, внедряване на иновативни технологии и насърчаване на творчески проекти. Въпреки това, резултатите от конкурсната сесия през 2024 г. будят сериозни притеснения в сектора. В писмото се посочва, че макар интересът към програмата да е огромен – подадени са 1423 проекта – едва 81 от тях са получили финансиране, което представлява по-малко от 6% от всички кандидатури. 

Основните проблеми, които читалищата изтъкват, са недостигът на средства, който прави програмата недостатъчно ефективна за подпомагане на читалищата в национален мащаб; липса на прозрачност в мотивите за оценяване на проектите и класирането; ограниченото обществено обсъждане на критериите и процедурите по програмата. 

Като решение читалищата предлагат да бъде увеличен бюджетът на програма „Читалища”, да бъдат преразгледани критериите за оценяване и и повече яснота по отношение на мотивите за отказ или одобрение.

"Нашата цел е открит диалог и конструктивно сътрудничество с Министерството на културата и Комисията по културата и медиите в 51-вото Народно събрание. Читалищата продължават да бъдат важен културен и социален фактор в българското общество и заслужават реална подкрепа, за да изпълняват своята роля пълноценно", коментират организаторите на инициативата.

143 музея от сдружение "Български музеи" също се обърнаха към държавниците с призив да се завишат средствата за финансирането им. Според изчисленията им са необходими 15 940 000 лв. повече, отколкото бяха през 2024 г.

С тези пари ще бъде покрит основния държавен стандарт за 13 музея и художествени галерии в системата на Министерство на културата, където увеличението ще е 2 850 000 лв. и стойността на субсидираната бройка става 41 500 лв.

Увеличение от 13 100 000 лв. е за 111 музея и художествени галерии. Така стойността на субсидираната бройка ще стане 39 000 лв.

Те призовават още 50 музея и галерии да преминат на държавно финансиране, защото в сегашната ситуация са неравнопоставени спрямо другите.

"В тях също се опазва, изучава и представя пред публиката материалното културно наследство на страната ни, което е безценно. Те изпълняват всички задължения, вменени от Закона за културното наследство и наредбите", посочват от сдружението и уточняват, че за да се случи това, са необходими 8 100 000 лв.

Третото перо, по което те искат допълнително финансиране - не по малко от 5 500 000 лв., трябва да обезпечи модернизирането на експозициите и фондохранилищата. Затова настояват за създаване на Национална програма, по която да се гарантират средства и директорите да кандидатстват за финансиране на конкурсен принцип.

В отвореното писмо е посочено и че трябва да бъде предвидено увеличение на специалистите за някои музеи. Към настоящия момент са заявени 120 бройки за регионалните и общински музеи и 20 - за националните. Това ще струва общо 5 510 000 лв.

От музеите настояват и за въвеждане на допълнителен ежегоден стандарт за финансиране на откритите площи, стопанисвани от музеите и галериите. В писмото си те посочват, че често музеите се грижат за археологически обекти, дворни пространства, лапидариуми, недвижими културни ценности, резервати. За да бъде адекватна грижата се изисква монтиране на охранителна техника, назначаване на пазачи, монтиране на огради и осветление, закупуване на скъпи препарати за пръскане и др. В писмото е отбелязано, че необходимата суме е в размер на 4 800 000 лв.

Така общото увеличение на бюджета, което искат от Сдружението, е 39 850 000  лв.

"Настояваме българската култура да се превърне в приоритет на българската държава и грижата за нейното развитие да стане първостепенна цел на всички, защото културата пази българската идентичност и изпълва със смисъл човешкия живот", завършва писмото на сдружението.

Междувременно днес Министерският съвет прие решение за извършване на разходи за 2025 г. от централната администрация на Министерство на културата и държавните културни институти осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства.

С решението се предлага да бъда осигурено финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичното изкуство и на централна администрация на Министерството на културата в размер на 15 000 000 лв. за държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства - в размер до5 600 000 лева са за сценичните изкуства. Останалите 9 400 000 лв. са за централната администрация на Министерството на културата; за централна администрация на Министерство на културата в размер на 9 400 000 лева, от които: 2 339 662 лв. за поети задължения по сключени договори за субсидии за творчески проекти и други разходи в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства; 2 711 621 лв. за поети задължения по сключени договори за теренни археологически проучвания и теренна консервация на недвижими археологически културни ценности - Закон за културното наследство; 4 348 717 лв. за поети задължения по сключени договори за консервационно-реставрационни работи за създаване и опазване на културните ценности - Закон за културното наследство.

С предоставянето на допълнителните средства ще се осигурят необходимите гаранции за финансова стабилност в сектора, ще се допринесе за подобряване достъпа на гражданите до културния продукт, предлаган от държавните културни институти, ще се окаже положителен ефект върху подготовката на изложби, дейности по консервация и реставрация на културни ценности и ще се подпомогне представяне на движимото културно наследство чрез обновяване на постоянните експозиции на музеите и създаване на временни изложби, като същевременно продължава подкрепата за дейностите по неговото опазване.