Деян е на 39 години, от Пазарджик. Женен и с две малки деца - на 7 и почти на 6. Приятелите му казват, че е трудолюбив, честен, добър и весел човек, душата на компанията.

 

През август миналата година всички проблеми, с които се сблъскваме в ежедневието, отпадат, защото семейството на Деян чува най-лошото – коварна диагноза. В България лекарите не се наемат да предприемат диагностика и лечения заради мястото на тумора. Надежда дават от Турция, където е извършена биопсия. Установява наличие на агресивен злокачествен тумор – Дифузен глиален тумор. Консилиум от специалисти назначават незабавно прилагане на лъче и химио терапия. Това е първата стъпка в борбата, за да се предодвратят разсейки в мозъка и нарастване на тумора.

 

Събраните средства са почти изчерпани. Освен стандартните емоции и суетня покрай първолачето си, семейството трябва да преживее и стреса дали Деян ще има средствата за следващата вливка. Животът за него вече се измерва в суми и вливки. Надеждата му да отпразнува следващият си рожден ден, да заведе и Леа в първи клас... зависи от това дали ще има вливки.... Дали ще присъства на всички важни моменти в живота на децата си - да закара Дани на бал, да поведе Леа до олтара, да види внуците си....

 

Начините, по които всеки може да помогне, са :