За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общности

  • от Мария Луцова
  • 16:30, 28.12.2019

Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

 

Виделина Гандева, експерт в сферата на туризма 

-Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

. Не, не отговори на очакванията ми. Очаквах градът да се приобщи с позитивни послания и инициативи, всички квартали да усетят събитието. Като всичко друго и ЕСК се случи само в центъра. Нямаше социален елемент, нямаше голяма, видима инфраструктурна промяна, която да остане и продължи живота си през следващите години. Медийното оповестяване към българите по света и Европа - спорадично, незабележимо. Включването на събития на принципа сбирщайн под мотото на кампанията, без да се спонсорират от самия проект, а просто като пълнеж - лош пример. Постоянни смени в състава на фондацията, компрометиране на нейни служители, лоша интернет платформа, липса на оповестяване сред най-младите в града чрез прости средства по линия на образованието. - всичко това навреди на събитието. Неглижираше се ролята на хотели и ресторанти, туроператори, държавата дори като глашатаи на проекта и разпространение на неговите идеи, почти липсваше работа с блогъри и инфлуенсъри... 

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- С Фестивала на светлините. Харесах и други събития,но това някак си усетих осезаемо,като че то подчерта даденостите на града и хората в него,освети ги, а всички пловдивчани творци и богатата история на града най- много от това се нуждаят- да станат видими и споделени. 

- Къде се провалихме? 

- Провалихме се в пълното разминаване между слогана на Пловдив 2019 и реалното разединение между културните общности в града по вина на Община Пловдив,  също и в слабия маркетинг по света. 

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- При добра стратегия - да, но не виждам заявки за такава. Как ще продължим да промотираме ефектите от титлата, къде, с какви партньори, платформи, събитията устойчиви ли са и с какви средства? . Що се отнася до ползите за бранша, то те не са ясни, поради липса на икономически анализ по стратегията за туризъм.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: 

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова