Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Александър Секулов, поет, драматург, един от инициаторите на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата и изпълнителен директор на Европейски месец на културата–Пловдив 1999

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- На моите лично – не, но си давам хладнокръвна сметка, че политико-административната класа на Европа, наложила принципа, че културата се състои от болшинство проекти с богато финансиране, семпла художествена стойност и аматьорска реализация под свода на пропагандни клишета, ще даде прилична оценка на случилото се в Пловдив.

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- С професионалната отговорност на националните културни институти (Драматичен театър, Опера и Куклен театър), както и на утвърдените фестивали, които достойно се изправиха със своите творби и селекции пред съда на своята публика. Както и с усилията на всеки един човек в Драматичен театър-Пловдив при създаването на спектакъла „Одисей“. 

- Къде се провалихме? 

- Думата „провал“ е оценка, която би следвало да се даде след обстоен анализ на идейните, естетическите, финансовите страни на програмата. Когато се установи процентното разпределение на средствата между местни и чужди организации, между улични форми и професионални изкуства, както и ефекта от тях. Когато публично стане ясен механизмът, по който са оценявани проектите, както и мотивите на хората, съставляващи комисиите. Когато се оцени работата на оперативните ръководители на фондацията и се прецени ролята им при оформяне на спорния публичен образ на организацията. Когато се проведат сериозни социологически проучвания на общественото възприятие и оценка на домакинството на Пловдив. И най-вече – когато се отговори на въпроса дали със средствата за култура трябва - преди всичко! - да се решават проблеми на туристическия имидж на Пловдив чрез масови съборни забавления по улици и площади, или да се инвестират в значими, професионални културни продукти, създадени от артистичния потенциал на града, които да работят дълго, да оставят трайна материална и духовна следа, както и да бъдат своевременно представяни на значими международни сцени. Това е сложен въпрос с нелек отговор, по който трябва да има разговор с аргументи и да се вземе трайно решение. 

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- Има известен шанс това да се случи, ако новият  Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие и да върне енергията, изтекла ясно къде и как.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: 

За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова

За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов

За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова