Проф. д-р Яна Костадинова е родена на 9 януари 1972 г. През 1996 г. завършва специалност „Сценография” в Националната художествена академия. Ръководител е на катедра „Мода”  на НХА с дисциплини „История на костюма”, „Стил и мода”. Тя е доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства.  Има богата биография като сценограф на различни театрални представления – част от тях са реализирани на сцената на Пловдивския драматичен театър. Работила е и във Варненския театър, НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”, Добричкия театър.  Има множество самостоятелни изложби, както и участие в биеналета и общи международни изложби.  

С Яна разговаряме преди предстоящата ѝ изложба в Пловдив. Тя ще бъде експонирана от 5 декември в галерия „Аeterna” в 18.30 ч. Темата е „Vitis Vinifera” – за езическото, божественото и човешкото. 

- Яна, завръщате се в Пловдив с една необичайна и сякаш посветена на празниците изложба.Какво ще видят посетителите в галерия "Aeterna"?

- "Vitis Vinifera" е изложба, която е замислена отдавна. Бих казала дори - отлежала е в мислите и въображението ми като старо вино, което чака своя щастлив повод.  И ето ни тук в моя любим Пловдив и в навечерието на Рождество Христово. Защото нищо не е случайно и всичко, което се случва, ни носи своя тайнствен смисъл. Кога, ако не сега, да погледнем към духовното? Къде, ако не тук и в нас, да потърсим божественото, да открием празника!

Лозата е един от най-древните символи още от зората на човешката цивилизация. Според Библията Ной намерил лозница, донесена от водите на потопа от Райската градина. Други след него лаконично ще възкликна: „In vino veritas”. А ние дори да не вярваме в легенди, бихме се съгласили, че лозята и виното носят частица от божественото тайнство.

- Какво ви провокира да погледнете към тази толкова лична и в същото време общочовешка тема - дървото като символ на живота с неговите корени, и лозата - като символ на Христос и Христовата кръв?

- Бих искала да разкажа малко предистория. Дълги години като преподавател в Художествената академия работното ми място бе в ателиетата на Царските конюшни - едно много интересно и емблематично място както за града, така и за Академията. Всеки, който е минавал оттам, е забелязал голямата метална порта и приказната лозница, която плете клони над входа. Години наред моите колеги грижовно я подкастрят, а тя щедро им се отплаща.Трудно е човек да остане безразличен към съвършеното творение на природата, особено ако е художник. Затова и аз редовно събирах орязаните клонки, чиято форма бе така уникална, така различна. С всяка година клоните ставаха все повече и повече, докато в един момент, без каквото и да е колебание реших, чеследващата изложба, ще бъде посветена на нашата и на всички ни Царска лоза - символ на живота, дълголетието и плодородието.

- Търсила ли сте в тази си изложба съчетанието от една страна на сакралното (божественото) и от друга езическото - плодородие, радост от живота, страст?

- Този символ преминава през различни епохи и народи. Животът под лозницата в Стария завет е Божия благодат. Шумерският знак за живот е лозов лист. Древногръцкият бог на плодородието Дионис също се асоциира с лозова клонка и т.н., и т.н. Бих могла да изброявам дълго, защото в повечето култури лозата и виното са свързани по един или друг начин с определена сакрална мистика. Това обаче, което е истински важно за мен тук, е човешкото. Защото човекът е пресечната точка на всички богове – и нови, и стари, и почитани, и забравени. И защото бог става човек, за да спаси хората. А човекът става бог чрез акта на съзидателно творчество.
- Текстът, който представя изложбата ви, оставя някакво усещане за самотност, отдалеченост.

- Ще перифразирам Рей Бредбъри и категорично ще заявя – да твориш е самотно занимание. Но именно чрез  него се раждат универсални ценности, които ни сближават и помагат да разберем и говорим със себе си и другите.

Всеки художник гради своя вселена.И макар да е родена в самота, тя отваря врати към всички, понечили да прекрачат прага ѝ, тя търси своите съмишленици и не се бои от опоненти. Защото е генератор на смисли, и защото роденото от взаимодействието на художника със самотата му е всъщност диалогът му с другите и със себе си.

Самотата на художника е плодородна. Досущ като лозницата!

- В последната година живеем в някакъв друг, различен свят, изгубил устоите си.Как се твори в такова време?

- Времената се менят и това е неизбежно. За добро или лошо, статичното никога не е било маркер за живот. Аз например обичам да пътувам и следя развитието на съвременното изкуство. Това винаги ме зарежда с необходимата доза адекватност и непреходни стойности. Имах възможността да посетя световноизвестни музеи и галерии през изминалата година и това е наистина вълнуващо, помага ако не да не се изгубиш, то поне да го направиш в правилната посока!

- А как се спасява човешката душа?

- Като се постигне състояние на спокойствие и хармония както със самия себе си, така и с околните. Или от Доброто, родено в страдание. Но то е рядкост.