Мнозина скърбяхме за отсъствието на въжеиграчите в Пловдив, които пътешествениците с интерес са описвали през вековете в своите пътеписи. Един от хълмовете – Джамбаз тепе, дори е наречен на акробатите, които забавлявали публиката със своите номера. Оказва се, че воплите ни са били напразни - въжеиграчите отново са тук.

Можете да ги срещнете из пловдивските градинки, в които е разрешено опъването на въже. Тони Николов невъзмутимо се премята върху лентата преди достолепната му брада да застине в стойка лотос. Отдалече изглежда сякаш плава във въздуха, но когато наближиш, забелязваш лентата, върху която балансира.

„В началото ти се вижда много трудно, дори невъзможно да не паднеш от въжето (slackline). Първите опити са леко отчайващи, въпреки че като гледаш отстрани, ти се струва лесно. След първите сто опита се осъзнаваш, мозъкът ти започва да свиква с тази игра и да успяваш да запазиш равновесие“, обяснява той.

Начинаещият въжеиграч първо се учи да балансира на единия крак, после на другия. След това да се задържа и с двата и да ходи. Чак тогава идва ред на триковете и премятанията във въздуха. В слаклайна съществуват три стила – трийлайн (treeline), при който въжето се опъва между две дървета.

Това е най-екстремният стил, който позволява най-различни подскоци и салта, но води и до най-много наранявания. Вторият е хайлайн (highline)– там лентата се опъва между скали над планински урви. Ходи се с осигурително въже и не се подскача кой знае колко. Третият е уотърлайн (waterline)– ходене по въже над водата.

Тони и неговите приятели от „Слаклайн България“ са правели демонстрация над Марица преди време.  Съществува и четвърти вид – ходене по тънка лента, която е отпусната и се люлее свободно във въздуха. Върху нея е най-трудно да запазиш равновесие. „Преди тренирах всеки ден, а сега от дъжда на вятър“, подчертава Тони.

Въжеиграчите се събират най-често с покани във Фейсбук. Учителят, който е пръснал светлината на слаклайна в Пловдив, е Серафим Захариев. Той е обучил няколко десетки запалени младежи под тепетата. Пловдивската група е най-голяма и обра медалите на единственото състезание у нас, провело се по време на “Екстрийм Фест“ в Бургас преди година.

Слаклайнът е бързо набиращо популярност в световен мащаб младежко забавление. Благодарение на социалните мрежи запалените въжеиграчи от цял свят си устройват надпревари в интеренет- един показва някакъв номер, и другите го повтарят в различни части на планетата.  С помощта на клиповете в интернет всеки може да научи нови и интересни трикове.

Единственото, което е нужно за този спорт, е въже. Опъваш го където си поискаш и започваш да се упражняваш. Майсторите в пловдивските градинки често събират десетки зяпачи за своето шоу. „Веднъж един дядо ме помоли да го кача на въжето и се опита да ходи. Успя да се задържи за кратко и остана много доволен. Радваше се като малко дете“, казва Тони.

Той допълва, че уменията, придобити от слаклайна, са му много полезни и при другите спортове, които практикува – карането на лонгборд и на сърф. Също така ходенето на въже помага на човек да постигне концентрация, да се отърси от ежедневните грижи, да постигне хармония със себе си. „Когато си върху лентата забравяш всички проблеми и мислиш само как да се задържиш във въздуха. Усещането е прекрасно“, обяснява Тони.