Впечатляващата програма  „SymphoNY way“ на Васил Петров с Врачанска филхармония, която ще чуем на 22 юни на сцената Летния театър Бунарджика, получи първа награда за „Музикално събитие на годината – Вечната музика 2020" по БНТ в категория „Джаз“ . 

 На концерта ще слушаме и новият му албум – LOVE SONGS Vol.1, както и знакови композиции, като филмовите теми - Schindler's List (Списъкът на Шиндлер), Smile на Чарли Чаплин, Feelings на Морис Албърт, Love story (Where Do I begin) на Франсис Лей, боса нова темата The Girl from Ipanema, поп класиката Can`t take my eyes of off you. Включва версия на песента на Стинг - Fragile, и великолепен прочит на Бийтълс - Something, Yesterday и Michelle. Дюк Елингтън и ориенталският му джаз стандарт Caravan също присъства, както и хитовете на Синатра - My Way, Strangers in the night, New York, N.Y.. Всички те разгърнати чрез богатия звук на Врачанска филхармония с диригент Христо Павлов. Джаз линията отново държат Йордан Тоновски трио, а специален гост е брилянтната цигуларка и носител на множество световни и престижни награди – Зорница Иларионова, която ще изпълни френска класика. 

Дни преди концерта Васил Петров бе гост на Plovdiv Time. 

- Новата програма на турнето ти е съчетание между проекта „SymphoNY way“ с новия албум „LOVE SONGS Vol.1.” Любовта ли е отговора?

- Винаги Любовта е отговора, защото тя е всичко. Бог е съдържание на любов и правда. Всички добродетели са атрибути на Любовта, на тази всемирна любов, която носим в сърцата си. Важното е да успеем да стигнем до нея, да я провокираме. И да се опитаме да отворим широко затворените си  духовни очи. Защото светът не е само материален. Невидимите неща са най- съществени. Любовта е едно от тях. И най- -големият злодей я носи в сърцето си.

 - Работиш в Врачанската филхармония и цигуларката Зорница  Иларионова.  Този формат предизвикателство ли е?

- „SymphoNY way“ може да се тълкува по два начина. Буквално като Симфоничен път , но и като Симфоничен начин.  Изявата със симфоничен оркестър няма аналог. Нито една друга музикална формация няма такава мощ. В случая  става въпрос за смесване на стилове, на жанрове, аранжименти , които звучат като класически оркестрации. Благодарение на  аранжорите –  Ангел Заберски - Младши, чиито са повечето аранжименти,  Васил Спасов и Румен Тосков – Рупето, царство му небесно, това е една невероятна симбиоза.  През 2020 година направихме 9 издания на първата част на проекта, сега са 14. В новия репортоар има филмови теми, Бийтълс, има Стинг този път, има нови класически изпълнения.  Зорница Иларионова ще представи темата от филма „Списъка на Шиндлер” , за който Джон Уилямс получи „Оскар” .

- Трудно ли се връщаш в работен режим?

- В началото беше трудничко , след толкова време застой. Все пак, дори през време на пандемията аз работих по два проекта – SymphoNY way“   и успоредно с това „Да послушаме кино” с Хилда Казасян  и Теодоси Спасов.  В него се включиха и  музикантите Живко Петров, Христо Йоцов, Мишо Йосифов,  Митко Карамфилов .  Първото ми участие през годината беше тук в Пловдив, едно онлайн участие.  Тогава, през януари, имах чувството , че това е бъдещето. Снимахме в Пълдин  и си мислех – това ли ни очаква?  Различно е, да пееш без публика. Прилича повече на телевизионно предаване. Странно усещане. Добре, че нещата отминават.  Онлайн културата може да бъде само утеха.  И след това първите ми изяви бяха малко плахи. Това е занаят, който не се забравя, но човек малко атрофира и излиза от релси. Когато няма този интензивен режим на пътуване и репетиции,  някакси се отпускаш. Търсиш си гласа, трудно го намираш. Но все пак бързо влязох в кондиция.

- Какво успя да направиш за себе си по време на пандемията?

- Направих много неща – рисувах, занимавах се с композиция. Успях да почина, дори ми дойде в повече. Записах новия албум. Той е камерен, по-голямата част от пиесите са пиано и глас.  Така, както са били през 20-те и 30- те години, когато се е оформял джаза. Вътре присъства и Гершуин , и Чарли Чаплин със Светлините на града .  Хората реагират по различен начин на новия албум.

- Със сигурност имаш сантимент към този период на 20 век. Ако можеш да избираш, това ли е епохата , в която би живял?

- Господ си знае работата. Живеем във времето, в което  Бог ни е определил да живеем. Но да този период наистина ми е любим. Тогава са се зародили много  нови стилове в изкуствата. Има революционни открития във всички сфери на живота. Имало е невероятен подем.  От Пикасо насам изкуството се възприема и като въплъщение на идеи , а не само като отражение. Живописта и скулптурата са  по-сложни изкуства от музиката. Музиката въздейства директно – или те пленява или не. Гениалната музика действа на всеки, докато трябва да знаеш как да гледаш една картина, за да я усетиш. Трябва да си подготвен.  Не можеш да консумираш директно изобразителното изкуство.

- Как публиката възприема твоите картини? Разделя ли музиканта от художника?

- Странно. Надявам се да ги разделя. Аз нямам претенции, че създавам някакво изкуство. Рисувам само за удоволствие. Без да знам изобщо какво рисувам. Всъщност първата ми изложба беше тук, в Пловдив. Може би доста хора са просто любезни и не са откровени с мен. Но има и откровени. Например, Кольо Карамфилов, бог да го прости , погледна мои неща и ме каза: Тук си направил нещо , но и ти не знаеш какво точно.

 - В момента има някакъв неистов глад за култура. Билетите за събития се изкупуват светкавично. Това ли е отговорът на страха, в който живеехме?

- Хората изпитват огромна жажда за култура, за изкуство. Изпитват желание отново да бъдат заедно, да общуват. Снощи имахме концерт в Асеновград , публиката се радваше, викаше ни бис. Усещането беше разкошно.

- Има вид на човек, постигнал вътрешен мир. Кое те ядосва?

- Обичайните неща. Простотията ,примерно. Като казвам простотията, не изключвам варианта и аз да съм дразнещ понякога. Аз не деля хората на умни и глупави. Вазов има едно четиристишие, което не е много популярно, но е изключително актуално:

Калта се преминава с газене,

Морето с лодка и гребла,

До върха се стига с лазене,

А за простора трябват ти крила.

Това обобщава целият живот.