Интервю на Мария Луцова

Лаврен Петров е изкуствовед и основател на фондация „Цанко Лавренов”. Собственик е на две галерии в София – „Лоранъ” и „Контраст”. От години мисията на фондацията е да събира факти за големия художник Цанко Лавренов, да представя изкуството му и да го съхранява за младото поколение.

Само преди две години фондацията организира най-голямата изложба с творби на маестро Лавренов, която бе представена в София и в родния му Пловдив. Скоро предстои да излезе от печат и мащабно изследване за живота и творчеството на забележителния художник. То е дело на екип от изкуствоведи начело с Лаврен Петров, който е внук на Цанко Лавренов. 

- Г-н Петров, фондация „Цанко Лавренов”  работи от няколко години по един изключително амбициозен проект  - пълна монография на творчеството на Цанко Лавренов. Разкажете повече за книгата. 

- Започнахме преди повече от три години. Успоредно с организацията на голямата изложба „Между модерното и канона, 120 години от рождението на Цанко Лавренов”, сформирахме екип за едно пълно проучване на живота и делото на художника. Работата ни затрупа в такава степен, че плановете да успеем с книгата през 2016 г. се оказаха илюзорни. Но всяко зло за добро! Забавянето във времето ни даде възможност да прецизираме изданието и да го подготвим много по-внимателно. Продължителната работа ни спечели и няколко нови открития. Успяхме да намерим и повече спомоществуватели. 

- Успяхте ли да откриете всички оригинални творби на художника, които се водят по документи в различните галерии, тъй като в годините след 10 ноември не една и две от тях сигнализираха за открити липси или кражби? 

- Не открихме липси в държавните фондове. Понякога изчезването на една картина от един музей води до появата й в друг. Тук е мястото да благодаря на всички директори на музеи и галерии в страната за пълното съдействие по организация на изложбата и работата по книгата. Специални благодарности искам да изразя и към г-н Красимир Линков директор на Градската художествена галерия в Пловдив за пълното му съдeйствие.

Ние бяхаме допуснати до фондовете на ГХГ и описахме и заснехме не само всички картини на Цанко Лавренов, но и на много други автори от неговото поколение, като Витко Бабаков, Данаил Дечев, Златю Бояджиев, Васил Бараков и други, за които отделяме специално място в нашето издание. Важно е да се отбележи, че ГХГ-Пловдив е наш партньр, както за изложбата така и за книгата.

Фотография: Откриване на изложбата „Между модерното и канона, 120 години от рождението на Цанко Лавренов” в Пловдив, 7 октомври 2016 г.

- Кои са хората, които стоят зад тази внушителна като обем и значение монография?

- Списъкът е много дълъг. Благодарни сме на всички, които имат дори съвсем дребно участие в проекта. Радваме се на всяко съдействие, дори най-малкото сведение или просто следа, които са ни насочили в правилната посока. Предполагам обаче, че за читателите ви ще бъде интересно да научат имената на специалистите, които представят Цанко Лавренов в нашата книга. 

На първо място това е уредникът в Национална художествена галерия Анелия Николаева - един от водещите специалисти по българско изкуство на ХХ в. Нейна е цялостната концепция и структура на изданието. В книгата тя има три текста: основен – за цялото творчество, текст за 30-те и 40-те години и такъв за късното творчество на Цанко Лавренов. Тя изработи и изключително прецизна и богато илюстрирана  биография от над 30 страници.

Разглеждаме като отделен научен труд библиографията за художника от над 40 страници, изготвена от Жанет Митева (Историк и изкуствовед в Националната галерия). Работата й отне повече от година и половина. Във всички достъпни архиви тя сравни в оригинал всички източници. Никой преди нея не беше извършил това. Много приносно е изследването на Станислава Николова от (СГХГ), посветено на графичното наследство, което се оказа много голямо и разнолико, повече отколкото сме очаквали.

Владимир Димитров от НБУ представя Светогорската тема със един съвсем нов прочит. Катя Тимова, пък се посвети на изкуствоведските и други публикации на художника – четиво за изкушени ценители. Не бива да пропускаме приноса на Ружа Маринска - един от доайените на българското изкуствознание, която обърна специално внимание на ранното творчество на Цанко Лавренов и значението на обучението му във Виена. Нескромно се надявам и моят текст да бъде любопитен за читателите. Спирам се на материалното и духовно наследство на Лавренов през любопитни житейски истории. 

- В процеса на работа открихте ли нови, неизвестни на публиката факти за творческия и житейски път на вашия дядо? 

- Това е една от най-сладките работи на историка на изкуството - шанса да се добере до нови факти, да открие неизвестни до сега произведения или пък да публикува за първи път произведения, които са ни известни само от старите издания и не са били публикувани в съвременността. Определено ни изненада обема му на работа като илюстратор, включително на детски книжки и списания, открихме и произведения, за които не подозирахме.

Открихме, разбира се, и оригинали, за които знаехме, но ще се публикуват за първи път. Но нека да оставим хубавите изненади за нашата книга. Ще споделя все пак за едно от най-вълнуващите ми изживявания. Открихме копието на Фануилската чудотворна икона “Св. Георги” от Манастира “Зограф”, което дядо ми е правил по оригинала в манастира.

Голямата икона е поръчка за един нов параклис в Пловдив през 1936 г. 80 години след като е донесена от Света гора, намерихме иконата на същото място, където са я закачили дядо ми и отец Владимир, който я е поръчал. Тя е в малкия параклис “Св. Цар Борис I Покръстител” на Ефория “Зограф” в Пловдив! 

- Докъде стигна екипът ви, колко места посети, за да събере факти за богатото творчество на Лавренов? 

- Екипът ни тръгна от София и Пловдив и обиколи цялата страна: Казанлък, Габрово, Стара Загора, Силистра, Сливен, Варна, Балчик. Успяхме да открием творби в Стокхолм, Берлин и Виена, които също ще публикуваме за първи път. 

- Кое бе най-необичайното и неочаквано място, на което се съхраняват творби на големия български художник? 

- Не бих казал, че има такова. За обаче мен не трябва музейни експонати да се предоставят за украса на различните видове власти. Не е необичайно, но е неправилно картини на големи наши художници да висят в Президенството, Министерски съвет, различни министерства, Съд, Прокуратура, Парламент, по всякакви офиси, кабинети, коридори, все неподходящи според мен места. Който иска ценни картини, да си ги купува от пазара. И собствената ми галерия „Лоранъ” и много други галерии и аукционни къщи предлагат такива. 

- Какъв образ на големия Цанко Лавренов ще опознаят читателите? 

- Цанко Лавренов видян днес в едно несравнимо за родните ни мащаби досега издание. Нека да не ви звучи прекалено самохвално. В тази книга всичко е съдадено от нас - актуални анотации на оригиналите, качествени репродукции, публикуваме за първи път множество писма, снимки и документи за живота и творчество на на големия ни художник. Изданието ще е представително и форматно, в обем от над 500 стр., ще можете да видите над 1000 файла информация.

Планираме две книги на български и на английски език. Важно е да отбележа, че за българската книга сме осигурили финансиране от частни спонсори. Не сме искали или получили нито стотинка от държавата! Бюджетът ни е доста висок и не сме пестили средства за нищо. Това е хубав пример, надявам се да успеем и с други подобни мащабни проекти. Радвам се, че днес има интелигентни и културни хора с възможности, които ни подкрепят, без да очакват нищо в замяна. Така се прави! Това преди 10 години беше изключено. Казвам ви го от опит.  

Цанко Лавренов рисува, 1958 г. 

- Какво е състоянието на картините, които са част от експозициите на общински и държавни галерии? 

- Засягате болна тема. Като цяло картините съхранявани в музеите и галериите не се стопанисват добре. Държавата е лош стопанин. Няма правилна политика за опазването на културното ни наследство. Финансира се малко и парите потъват в бездънна яма. Колкото и да боядисваш една сграда с пълзяща влага по стените, не само боята й ще пада, а и мазилката. Безмислено е.

Цялата организация трябва да се промени. Най-вече ръководителите, които се изживяват като председатели на окръжни комитети на БКП от преди 1989 г. Специално за изложбата отпреди 2 години финансирахме реставрацията на всички картини от държавни галерии и музеи, рамкирахме и тези от тях за които галериите нямаха средства – включително всички картини собственост на Националната галерия!

Само от ГХГ-Пловдив ни отказаха предложението за финансова помощ.  Разбира се, предложението е актуално и днес. Фондация „Цанко Лавренов” има възможност да финансира консервация и реставрация, както и представително рамкиране на всички картини на своя патрон в музеи и галерии в цялата страна. Ръката ни към ГХГ-Пловдив остава протегната.

Държа да отбележа, че в къщата на Мексиканската графика, където се намират пловдивските картини състоянието на повечето от тях е относително добро. Необходимо е специално внимание за няколко експоната и най-вече за акварелите и гвашовете, които трябва да се експонират при специални условия, музейни стъкла и пр. Всичко това можем да го осигурим. 

- Какви събития предвижда фондацията за представянето на монографията? 

- Много дълго време чакаме тази книга и още се въздържаме от фиксиране на дати. Разбира се, ще я представим в София и Пловдив, както и в други градове. Предвиждаме една научна конференция, където ще срещнем всички автори от книгата с публиката. Колкото и да е голямо изданието, темата „Цанко Лавренов” не може да се събере в едно книжно тяло.

Има още много за изследване и разказване. Цанко Лавренов е явление в българската култура, художник, изкуствовед, музеолог. Огромна е ролята му на обществена фигура сред пловдивския елит през 20-те, 30-те и 40-те г. на ХХ в., а след преместването му в София през 1945 г. и трудните години след преврата на 9 септември 1944 г., по-късно намира достойното си място и сред столичния интелектуален елит.

Дядо ми е личност с огромна ерудиция и култура и с много голямо самочувствие за собственото му място в българската култура. Думите ми са много пристрастни и силно емоционални, дано читателите също да се развълнуват. Надявам се, когато успеем с “английската” книга да я представим в българските културни центрове у нас и по света. Ние във фондация „Цанко Лавренов”  имаме амбициозни планове за изложби и монографии и на други големи български художници. Надяваме се да осъществим и тях.