Царицата на смеха, кралицата на българския театър, жената, изиграла забележителни театрални и филмови роли – такава ще остане в съзнанието на почитателите си изключителната Татяна Лолова. 

Мнозина я определяха като интелектуална актриса, но в автобиографията си „1/2 живот”, тя сподели, че не се възприема като такава: „По-скоро съм спонтанна и това ми помага все още да искам да съм актриса, все още да живея въпреки всичко”.

Лолова отдаде най-силните си години на сцената, а в киното снимаше до последно. Спазваше своето неизменно правило – да дава.

„”Свикнала съм да давам, а когато даваш – не остаряваш”, често казваше тя и с усмивка допълваше, че не е звезда, а слънце. Голяма радост ѝ носеха „сочните роли”.

„Обожавам ги, цяла бака да имам от тях, няма да им се наситя”, казваше Татяна Лолова. Често споделяше, че критиката не я сломява, но не вярва и на хвалбите.

Не криеше, че в живота си е преминала през немалко трудности, но най-голямото премеждие бе загубата на любимия ѝ Светослав Светославов или Славе, както го наричаше тя.

Тогава актрисата изплака, че е много самотна и е загубила искрицата, която я е карала да се усмихва. А всички очакваха от нея точно това. Не се появяваше често на публични места, не обичаше да дава много интервюта. Малко преди да я споходи тежката загуба, тя засне последния си филм – „Лили Рибката”.

Талантът ѝ отново заблестя в проекта на Игор Марковски – „Пеещи артисти”. Специално за нея продуцентът създаде песента „Кутийка за спомени”.

А в кутийката за спомени на публиката Лолова ще остане като една от най-ярките, най-необикновените личности от звездното поколение на българския театър и кино.

Ето какво споделиха в социалните мрежи някои от хората, с които е работила, които са ѝ се възхищавали и които са били нейни приятели.

Георги Господинов, писател: 

И Татяна Лолова... Най-слънчевата, заразително смееща се и светла. Видях я за първи път някъде на юг от Созопол, мисля на Каваците, бил съм на 6-7, нашите ми я показаха, ходеше с някакво малко кученце из къмпинга. Много години по-късно когато с естествения си смях дойде при мен на някаква литературна премиера и каза хайде де, все чакам да напишете нещо за мен специално да го изиграя, ще остарея, й разказах за първия ми спомен от нея като дамата от телевизора с кученцето. Всеки има спомен от такива хора, дори да не ги е познавал лично, те са станали някаква част от пътя... Светъл път и смях горе, светла Татяна Лолова. 

Валерия Велева, журналист: 

Великата Татяна Лолова отлетя при Ламбо и Стояна! Огромна загуба! Една завладяваща усмивка, една нестихваща енергия и един завладяващ талант вече няма да са сред нас!

Поклон! Поклон! Поклон! Да е светъл пътят й!

Драгомир Драганов, журналист: 

Угасна СВЕТЛИНАТА! Няма я вече ВЕЛИКАТА ТАТЯНА ЛОЛОВА! Безсилен съм да промълвя... Няма думи с които да опиша преклонението и благодарността си за десетките ни екранни срещи... ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН, ОБИЧ МОЯ! 

Венци Мицов, музикант: 

Има хора, за които е трудно да се говори. Такава е Татяна Лолова. На ум ми идва само едно определение - “гранд дама”. Всички израснахме с нейните роли. Тя беше едно от чудовишата на българската комедия. От онова велико поколение на Парцалев, Калоянчев, Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Тодор Колев.

Аз лично преоткрих Татяна Лолова, когато, някъде в началото на 90 - те гледах неин моноспектакъл по Бекет. Там видях другото лице на огромната актриса. Има хора, които никога не си отиват. 

Кажете ми - отиде ли си Тодор Колев? Отиде ли си Парцалев, Калоянчев, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Рангел Вълчанов? Не, те не са си отишли и никога няма да си отидат. Защото са огромни! Колоси на българското кино и театър!

Светъл път на голямата Татяна Лолова! Да я изпратим не със сълзи, а с аплодисменти! Големите никога не ни напускат. Те светят, за да можем ние, малките, да не загубим посоката!

Аплодисменти и поклон, Татяна Лолова!

Без вас ние нямаше да сме това, което сме! 

Ивайло Търнев, лекар и приятел на актрисата: 

Загубихме Татяна Лолова - велик и неповторим артист, обаятелен човек и приятел. Таня, завинаги оставаш в сърцето ми!

Дълбок поклон! И светъл небесен път към звездите 

Малин Кръстев, актьор: 

Сбогом Маме! Ще липсваш на своят Инчо (както обичаше да ми казваш)!

Лек път и да ти е светло!

Стоян Радев, актьор: 

"Няма нищо по-тъжно от тъжния човек. Няма нищо по-хубаво от това да имаш желание, настроение, да си усмихнат. Усмихнатият човек е красив човек, независимо от природните си черти. Един намръщен човек, дори да има хубави черти, не проличават"

ТАТЯНА ЛОЛОВА ЗАВИНАГИ! 

Нона Йотова, актриса: 

Тъкмо исках да напиша нещо хубаво и видях, че Таня си е отишла! Не, не може да се приеме лесно отлитането на такъв човек! Много, много ми е мъчно. Сбогом, Танче! 

Димитър Кабаков, режисьор: 

Последният Мохикан

И Таня отиде в Небесния Театър

И при Славето

Светло да ти е, усмихната!

Ще ни липсваш..

Пламен Марков, режисьор:

Сбогом, Таня! Не е дадено в този наш животнякой да има по-вдъхновяващ, почтен и мъдър приятел от теб!