"Човекът като обект на писателя и лекаря" - това бе темата, в която писателят и драматург Стефан Цанев срещна най-известните български пулмолози. Те се събраха през уикенда на юбилейна среща в Пловдив. Организатор и идеолог на ежегодните събирания е фондация „Inspiro” на проф. Коста Костов.  Освен дискусиите по строго професионални теми, любознателните пулмолози  разговаряха за културата и традициите в тютюнопушенето с доц. Гого Лозанов, за морала и справедливостта с Румен Леонидов и Асен Йорданов, както и с Ивайло „Нойзи” Цветков.  Срещата с автора на „Български хроники” бе една от най-интригуващите в програмата на събитието.  Драматургът не скри  огромната си благодарност към лекарите и заяви, че двете професии „лекар” и „учител” трябва да бъдат най-уважаваните, защото на тях се крепи цивилизацията.  Plovdiv Time представя извадки от най-интересното от дискусията в Гранд хотел Пловдив.  

Нито ден покой за мозъка

Наскоро разглеждах атласа на човешкото тяло и бях изумен. От това какво е организмът на човека. От един много стар лекар научих нещо много важно. Той ми обясни, че целият този сложен механизъм е изграден и работи за мозъка. Той ми каза: "Ако искаш да бъдеш здрав – нито ден покой на мозъка". Защото ако мозъкът престане да работи, тогава организмът също няма причина да работи и започва да се разпада от самосебе си. Затова и когато хората се пенсионират и спрат да поддържат мозъка си, много бързо се състаряват, разболяват и свършват. Уважавам най-много лекарите и учителите.  Учителите образоват младото поколение, без което няма цивилизация, а лекарите спасяват.  Като говорим за обществото, би трябвало усилията на всички други министерства да подкрепят министерствата на образованието и здравеопазването. Не знам защо като ги обявяват във вестниците, винаги са последни.

Депутатите на изпит

Ще разкажа притчата за умния и глупавия турчин. Глупавият турчин като види църква влиза вътре с коня и я разрушава. А умният турчин влиза и я превръща в джамия.  Умните държави запазиха полезното, създадено през социализма, и започнаха да го надграждат. Чехия, която изпреварва всички постсоциалистически страни, дори не е отменила безплатното здравеопазване. А ние разрушихме всичко като глупавия турчин и сега пъшкаме под развалините на този социализъм. И още дълго ще пъшкаме.

Но не само това е проблемът. Аз не мога да приема тази конфронтация между отделните партии, между лидерите, между хората. Това се дължи на нещо много просто. Аз не на шега казвам, че хората, които ще влизат в политиката, трябва да се подлагат на предварителен изпит - обща култура, история, правоговор. Трябва да минават тестове.  Противоречията по върха се дължат на невежество.

Омразата е по-страшна от рака

Ако управляващите малко познаваха историята на римската република, щяха да знаят, че тя се е управлявала от двама консули. Оттам идва и думата консолидация. Т.е работят съгласувано. Единият се избира от плебса, а другият  - от патрициите. Всеки е имал право да налага вето върху решението на другия. Ако има консолидация в името на държавата, мисля че нещата ще се подобрят. Само че такава в момента липсва и така няма да стигнем до никъде. Това е една от причините за нашето нещастие. Омразата убива хората, тя е по-страшна от рака и спина. Омразата убива този, който мрази, а след това и другите.

Според мен омразата идва от манталитета ни. Не можем да се оправдаваме нито със социализма, нито с турското робство.

За вдъхновението

Колкото е по-лошо времето, толкова е по-добре за писателя. Тогава има драматични теми. Ако всичко ни е наред, няма да има за какво да пишем. По времето на социализма имаше съпротива. А плодовете на съпротивата винаги са по-добри от тези на ръкопляскането.

За разочарованията

Не обичам да оплаквам съдбата на българина, защото не е хубаво това, че се превърнахме в един мрънкащ народ. Само хленч се чува. Не че няма причини, но това не е спасение. Отчаянието не е спасение. Най-лесно е да се отчаяш и предадеш. Когато нещо не е както трябва, това не трябва да те отчайва, а да те амбицира да се бориш и да го промениш. Затова и народът не трябва да се подчинява, а да се съпротивлява, да не се самоизмамва от приказките на глупаците.

Свободата Санчо!

Свободата е вътрешно състояние. Левски е бил най-свободният човек. А сега икономическата зависимост прекършва духа. Няма какво да се лъжем. И ако човек не е икономически независим, той трудно може да се чувства свободен. Свободата обаче не зависи от парите. Ти можеш да си клошар и пак да си свободен.  Но ако си затрупан с битови и семейни проблеми, и не можеш да се справиш с тях, ти си прекършен духом. Най-страшната сентенция е, че свободата не се яде. И затова хората много-много не я уважават.

Соцносталгията или колко бързо забравихме за цензурата

Социализмът осигуряваше хората с работа и най-необходимото. Това че нямаше свобода касаеше малцина. Свободата на словото не беше нужна на масата народ. Те си псуваха в кръчмата. Свободата на словото засягаше журналистите и писателите. Държавата действително полагаше големи грижи за културата, за литературата, за театъра - за всички изкуства. Но колегите ми, които сега говорят с носталгия за социализма, забравят една малка подробност. Тоталитарният режим се крепи от пропагандата, с която се промиват мозъците. А изкуствата бяха най-сигурните оръжия на пропагандата и затова се полагаха много грижи за хората на изкуството. С тези грижи те ги купуваха, а който не се продадеше, цензурата беше безкомпромисна.