Надя и Георги Калоянчев в пиесата "Чудо" от Иван Радоев

от Руслан Йорданов

Автобиографията на Надя Тодорова - актрисата, която ни разсмиваше във филми като “Опасен чар“, „Дами канят“, „Господин за един ден“ и „Войната на таралежите“, бе представена в клуб „Петното на Роршах“ в Пловдив вчера вечерта.

„В нейните спомени има и един цял град - Асеновград, в началото на века, който е описан така, че да ти се прииска да живееш в него. Надя има особено точни наблюдения за смяната на епохите“, каза Ирина Вагалинска, редактор и съставител на книгата „Един живот в пет тетрадки“.

В спомените на комедийната актриса 9 септември 1944 г. описан със случка в нейното училище - в клас влизат момчета  и момичета с пушки, които претърсват чантите на учениците, за да извадят интересни неща от тях и да си ги приберат. В часа по литература пък започва да се води спор за Иван Вазов - дали е буржоазен писатели, или е добър писател. По време на Втората световна война германските войски са посрещнати в Асеновград със зелена арка, на която пише: „Добре дошли“. Малко след това – през 1944 г., идват руснаците и ги посрещат със същата арка.

В „Един живот в пет тетрадки“ се разказва как тя се е запалила по киното покрай немите филми, прожектирани от баща й в първото кино в Станимака (днес Асеновград), как се е появила на вестникарска снимка като 8-годишна балерина и защо е предпочела театъра пред правото.

Освен личната изповед на Надя Тодорова, книгата съдържа и интервюта с творци, които са я познавали - Боряна Пунчева, Мария Статулова, Георги Мамалев, Люба Маричкова, Георги Тошев, Ангел Бончев и Георги Папакочев. „Приемахме определението „голямата актриса на малките роли“ за даденост. Оказа се, че не е точно така - тя е голямата актриса на малките роли само в киното. В театъра има плеяда от големи роли, които са описани в книгата“, отбеляза Ирина Вагалинска.

 Дъщерята на актрисата Антоанета Теменугова, която работи като реставратор в Прага, също дойде на премиерата в Пловдив. „Когато бях малка, много дълго ги чаках мама и татко, тъй като те вечно бяха на път. Но много ги обичах и като идваха за мен беше празник“, разказа тя. Надя Тодорова често купувала книги на дъщеря си и имала навика между страниците да слага бележки със съвети от рода на „Не пий студена вода“ и „Не стой на течение“.

В тийнейджърските й години Надя Тодорова вече играела в Габровския театър и Антоанета всяка вечер ходела да гледа постановките. „Бях научила всички роли наизуст, можех да им стана суфльор“, смее се дъщерята.

„Един живот в пет тетрадки“ е разходка в миналото на талантлива актриса с малки роли в киното и с големи – в театъра. Това е историята на нейната кариера, но и максимално доближаване до преживяванията й извън светлината на прожекторите. За пръв път Надя Тодорова допуска публиката толкова близо до себе си, позволява й да надникне и в най-смешните, и в най-драматичните житейски ситуации.

Описани са срещите й с цар Борис III и с Тодор Живков, какво е научила от Константин Кисимов и от Любен Гройс, защо й се е доверил Валери Петров, как се е сприятелила с Невена Коканова, с Иван Андонов и с други именити колеги.

Литературната вечер завърши с изпълнения на пиано на Крикор Карагьозов – племенник на първа братовчедка на актрисата и ученик в Музикалното училище в Пловдив.