Интервю на Мария Луцова

Слава Младенова е родена и отраснала в Пловдив. Завършила е Софийския университет и Бакалавър по изящни изкуства, специалност филмова продукция с профил режисура в училището по кино "Мел Хоппенхайм" в Concordia University, Монтреал. Живее и работи в канадския град като режисьор на свободна практика, всяка година се завръща у дома, за да организира фестивала „Черната кутия“ в Пловдив, България.

Автор е на късометражни филми, представяни на международни фестивали измежду които Short Film Corner - Cannes Film Festival, Festival du nouveau cinema, Les Rendez-vous du cinéma québécois, Montreal Underground Film Festival, 7th in the IN THE PALACE International Short Film Festival, Shortsnonstop, Alternative Film Festival – Торонто, On Art Film Festival – Полша и др.

Слава е артистичен директор и селекционер на фестивала „Черната кутия“, който се открива тази вечер от 19 часа в Драматичния театър с „Наемателят“ и ще продължи до 6 юни.

- Слава, за тазгодишното издание на „Черната кутия“ са кандидатствали 600 артисти и трупи. Как се селектират участниците сред толкова много възможни избори?

- Винаги сме се ръководили от цялостната идея на фестивала да представя талантливото ново лице на театъра и танца и сме щастливи, че интересът на трупи от цял свят нараства. Разбира се, не е лесно винаги да се случват така нещата, че да доведеш онези спектакли, които най-много са те впечатлили като селекционер, но пък когато това се случи, удовлетворението е още по-голямо.

Най-важното, което ни ръководи, е качеството. Публиката да види изкуство, което носи послание, а не е просто някакъв самоцелен експеримент. От първото издание до днес – вече 12 години, се водим от идеята, че театърът и танцът са дълбоко изкуство и точно това трябва да показва „Черната кутия“. Стараем се да не изневеряваме на формата и да показваме изключително силна програма. Най-трудно е, когато трябва да отложим артисти за следващата година, с които просто не можем да стиковаме участие поради разминаване в графиците.

- Директорът на фестивала Недялко Славов каза, че има много деструктивни процеси в съвременното изкуство. Съгласна ли сте, след като само тази година сте изгледала 600 заглавия?

- Прав е по принцип, но аз гледам на нещата от малко по-различен ъгъл. За мен в думата съвременно трябва да се включва всичко това, което се случва тук и сега. Аз не я свързвам с определени артисти. Съвременно е онова, което се ражда в нашето време – кино, театър, музика. Да, има го и това, че се извеждат едни определени теми на показ за сметка на общочовешкото.

Но притискането на артистите, които търсят по-задълбочените и екзистенциални послания, събужда някаква съпротива. Така ще оцелее качественото изкуство. Когато един артист е много добър, той намира начин. Нужно е упорство срещу посредственото, а това важи за всички времена и поколения.

- Артистите, които избирате, знаят ли, че Пловдив ще бъде Европейска столица на културата догодина и това стимулира ли ги допълнително, за да заявят желание за участие на фестивала?

- Да, има творци, които се интересуват и това, че идват в град с традиции и бъдеща столица на културата, има значение. Пристигат с информация за Пловдив, за българските фестивали, имат желание да се запознаят с културата ни. Други остават омагьосани, когато вече дойдат тук. Всеки от тях пита – искаме да участваме пак. Вие живеете в Канада от години.

- Какъв е стимулът да се завръщате у дома и вече 12 години да държите запален пламъка в „Черната кутия“?

- Живея от 15 години в Монреал – прекрасен град, на който единственият недостатък му е почти перманентната зима. За сметка на това моят дом – Пловдив, ме зарежда и ми дава любимото слънце. Животът в Монреал ми дава възможност да контактувам с много култури, имам достъп до неща, които трудно мога да видя тук. Това ми дава по-обхватен поглед към световните процеси в културата. Виждам северноамерканския подход, който е различен от европейския.

- С какво се занимавате там?

- Развивам мои кинопроекти, защото завърших режисура там. Работя и с благотворителни организации, за които снимам. Успявам да комбинирам любовта към театъра и съвременния танц и силната ми връзка с киното. Работя в сферата на наративно кино , но обичам и екперименталните филми, които търсят по поетичен изказ както и документалистика. Хубавото е, че Канада има много програми, които подпомагат добрите идеи на артистите. По-достъпни са възможностите да реализираш проект. В същото време „Черната кутия“ поддържа силната ми връзка и с изкуството в България. Така по-лесно преживявам носталгията, която съпътства живота на повечето хора, които са далеч от родината.

- Какво да очакваме от фестивала догодина?

- Ще има силни заглавия. Вече сме се спряли на няколко възможни артисти за откриването и закриването на фестивала. Техните представления ще имат европейска премиера в Пловдив. Със сигурност публиката и догодина ще види въздействащи спектакли от визуалния, физическия театър и съвременния танц, който „Черната кутия“ представя от години.

- Не мислите ли да реализирате някой интернационален проект между двете държави? 

- Работя по такъв проект за нестинарството, но всичко още е в съвсем начален етап.