„Изключително впечатлен съм от това, което видях в Пловдив. Особено от това как са показани различните културни пластове”, каза помощник-генералният директор на ЮНЕСКО  Ернесто Отоне.

Чилиецът е част от голяма делегация заедно с началника на началника на отдел „Европа“ в Центъра за световно наследство Берта де Санкристобал, които са на посещение в България. Вчера те бяха в София, днес в Пловдив, а на 8 март – в Созопол.  На 9 март, четвъртък, гостите ще бъдат приети от министъра на културата Найден Тодоров в министерството.

„Добре познавам София, както и обектите, вписани в листата на световното културно наследство, но рядко ни се случва да посещаваме такива, които са в индикативната листа. Има добри примери как да представим културното наследство пред идните поколения. Как културното наследство може да върви ръка за ръка със съвременния живот. Как да се изпълва с живот чрез различни събития. Пловдив е брилянтен пример за това”, каза Отоне.

Той обясни, че няма срокове, в които един обект от индикативния списък да бъде включен в листата, защото освен че трябва да бъдат изпълнени всички изисквания, самата държава трябва да презентира по подобаващ начин кандидатурата на груповия паметник на културата.  Десет са паметниците в Листата за световно наследство – 7 са културни обекти, а 3 – природни. Последният - "Древни и първични букови гори в Карпатите и други региони на Европа", е утвърден през 2021 г., но България е част от 18 държави. Всички останали обекти са предложени и включени в Листата в периода от 1979 до 1985 г.

„Последният от тях е одобрен през 80-те години на 20 в. Винаги сме отворени за нови предложения”, каза Отоне. Заедно с колегите си от Министерството на културата и регионалните структури на ЮНЕСКО той се разходи в Капана, разгледа Римския стадион, археологията под Н&М, Форум „Север” и Епископската базилика.

Гидове на групата бяха зам.-кметът Пламен Панов и директорът на ОИ „Старинен Пловдив” Елена Кантарева-Дечева.

„Тази визита е изключително важна за Пловдив. Вече сме в етап, в който трябва да популяризираме имиджа на града, да покажем, че местната власт поставя на културата и културното наследство  на първо място. Затова разходихме гостите в различни места – от една страна да видят квартала на културните индустрии, от друга – съжителството на културно-историческо наследство и комерсиален бизнес, от трета – успешно частно-публично партньорство като това в Епископската базилика между държава, местна власт и частна организация”, каза Панов.

И обясни, че следващата стъпка е в бюджета за тази година да бъдат заложени средства за изготвянето на План за управление на груповия обект.

„Кметът на града ще го възложи на „Старинен Пловдив”. Ние вече имаме опит в управление на обекта. Знаем кои са успешните неща, но си знаем и слабостите. Така че процесът на изготвянето няма да продължи дълго. След като Планът влезе в сила, в продължение на година екипът на „Старинен Пловдив” ще работи по него, а след това предстои да дойде комисия от ЮНЕСКО, която да оцени ефективен ли е”, каза Пламен Панов.

След това всичко е в ръцете и на българската държава. Държавните органи, българската дипломация трябва да започнат да работят единно заедно с Пловдив, за да влезе пископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол в Листата за световно културно наследство.