Талантът не търпи ограничения, не признава граници, не поставя себе си в рамка. Същото можем да кажем за тях. Те са пълни с мечти, в джобове носят шарени палитри от планове, с четка рисуват смело незнайното бъдеще. Младият човек притежава вътрешния заряд да стои смело очи в очи с чаровната неизвестност на живота, без да се плаши, без да мисли излишно. Дали това граничи с наивното, може би, поне така казват зрелите. Знам само, че ако има един начин да летиш в небесата-  то това е този! 

Сегашният фокус на рубрикатa РАЗЛИЧНИТЕ МЛАДИ за младежкия капацитет на града под тепетата, които ни карат да се гордеем по един взаимен и споделен начин.

Да си в спорта от по-малко от три месеца, а да имаш пълен комплект от медали - златен, сребърен и бронзов. Изглежда невероятно, но младата надежда на Спортен клуб по кану-каяк "Чипилски" Радиана Радойнова успя да го постигне. Младата състезателка на клуб "Чипилски" има и още няколко постижения не само в спорта, но и в музиката и изкуството. 

Радиана Радойнова в момента е 11-ти клас в Английската гимназия, преди това е учила в ОУ "Захари Стоянов". Освен кану-каяка тя е пробвала много спортове като айкидо, плуване, а и до ден днешен танцува. Тя участва и на конкурси по рисуване, които е печелила. Младата надежда на клуб "Чипилски" има и друга голяма страст - пеенето. В интервю Радиана разказва как успява да съчетава спорт, училище, музика и изкуство. 

- Как се запали по кану-каяка? 

- Аз започнах с кану-каяка по чиста случайност. Баща ми е бивш кануист и винаги съм искала да опитам, защото този спорт е много интересен. Бях на Гребната база по случайност на разходка и треньорът ми Васил Аргиров тренираше момче, което познавам. Той ме попита дали искам да опитам и аз веднага откликнах, защото винаги съм искала да тренирам. Запалих се веднага в този спорт. За съжаление заради карантината трябваше да изчакам, за да започна да тренирам. Започнах да тренирам два дни преди да свърши карантината и така и продължих.

- Имаш вече и успехи, разкажи ни за тях?

- Това лято ходих по състезания. На държавният индивидуален шампионата спечелих първия си златен медал и станах републикански шампиона на 500 метра едноместно кану. В двойка спечелихме второ и трето място. Голяма гордост е когато отидеш на състезание. Участвах и на SUP регатата на Гребната база и се забавлявах много.

- Имаш ли идоли в спорта или хора, които те вдъхновяват?

- Определено Станилия Стаменова ми е идола. Тя ме вдъхновява много за спорта. От световен мащаб световната шампионка Невин Харисън от САЩ. Искам да постигна нейните успехи.

- Как виждаш развитието си в клуб "Чипилски"?

- Самият клуб е много приятелски настроен към новите хора, това ме накара да остана в клуба. Всички треньори си вършат работата и се опитват по всякакъв начин новите спортисти да се надъхат за самия спорт. Нашият спорт е много труден. Като цяло ако нямаш силна мотивация, няма как да успееш. Изисква се много работа. Нашият клуб е добре оборудван, треньорите са добри. Самата обстановка е много приятна. Всички са приятелски настроени към теб и си заслужава да опиташ и да влезеш в този клуб. Аз съм страшно благодарна на моя треньор Васил Аргиров. Той ме взе под крилото си още в началото, когато започнах. Може би видя потенциал в мен. От началото до сега никога не ме е оставял да се справям сама. Преди състезания той винаги върви с мен по базата с колелото и поправя всяка моя грешка. Надъхвам ме по всякакъв начин. Опитва се по всякакъв начин да ме успокои, да ми даде кураж, да ми каже, че мога да се справя и му благодаря за целия труд, който влага. Много съм му благодарна.

- Може ли кану-каяка да стане и професия за теб?

- Като цяло спортът в момента ми е като хоби, но ако ми се отдаде възможност и ми се получат нещата не бих отказала. Знам, че конкуренцията в световен мащаб е много голяма и знам, че ще ми е много трудно, но не ми пречи поне да опитам.

- Какви са условията за тренировки?

- При нас инфраструктурата е добра, може би на старата база трябва да се отпуснат средства и тя да се пооправи. Всичко е много добре направено. Гребната база е на много високо.

- Кану-каякът е доста труден спорт и не е за всеки. Как реши да продължиш да тренираш? 

- Аз като цяло винаги съм била активен човек. Винаги съм обичала да се движа, да не стоя на едно място. Кану-каяка беше една прекрасна възможност. Използва се цялото тяло и се свързваш и с природата по някакъв начин. Когато човек опита нещо ново и когато се запали не мисли за останалите неща.

- Какви бяха чувствата след спечелването на медалите и имаше ли очаквания за нещо повече в първите ти състезания?

- Определено е нещо, което се запомня. Не очаквах нещо да се случи. Исках да постигна нещо и бях много надъхана, но нямах някакви очаквания. Аз бях шокирана, аз тренирам от три месеца, а имам пълен комплект от медали. Странно е усещането, но това ме накара да се чувствам горда със себе си, защото съм постигнала нещо за кратък период от време. Трябва да благодаря и на моята партньорка в двойките, с която спечелихме сребро и бронз. Коронната ми дисциплина е 500 метра на нея се справяме най-добре, но тренирам и на 200 метра, защото тя е олимпийска дисциплина в нашия спорт.

- Какви други спортове си тренирала? 

- Тренирала съм много неща извън кану-каяка, тренирала съм айкидо, плуване и до ден днешен танцувам. Като цяло половината спортове не ги помня какво съм пробвала, но винаги съм намирала нещо.

- Освен спорта се занимаваш и с рисуване. 

- Аз рисувам от много малка. Не съм се занимавала никога по-сериозно. Ходила съм на конкурси, печелила съм, но не бих казала, че съм толкова добра и може да се похваля с това.

- Също така и пееш. Ходила ли си по конкурси?

- Музиката е нещо, което винаги съм искала да правя. Винаги съм искала да пея и да свиря. Аз от малка свиря на пиано от година и половина пея. Всичко е до удоволствие и това да ти харесва да го правиш. Много ме е срам и ме е страх, но пък ако ми се отдаде възможност защо не. Може да опитам да участвам в конкурс за пеене.

- Учиш в Английската гимназия, как се справяш с ученето и как успя да преодолееш карантината? 

- Ако трябва да съм честна училището е наистина е добро, но е доста трудно. Ако имаш слаба психика, напрежението е доста голямо. Сега с онлайн обучението става още по-трудно. Спрямо училището успях да се оправя, но в тази среда няма как да бъдеш продуктивен. Седиш и гледаш компютъра и се чудиш какво се случва, какво правиш. Когато те върнат в училище става съвсем друго. Самата карантина сваля доста хората психически, защото изолацията е много лошо нещо, особено когато си свикнал да си сред хора.

- Мислиш ли, че да продължиш образованието си в чужбина или смяташ да останеш в България? 

- Все още не съм решила какво ще правя след 12-ти клас, но харесвам много България. Искам да си остана в България, защото всичко, което ми е нужно е тук - семейство, приятели, кану-каяка. Искам да остана в България и тук да се развивам, макар и с една идея по-трудно.

- Как успяваш да съчетаеш всичко това, което правиш? Знаем, че твоето поколение има доста повече забавления в момента и рядко се случва някой да се занимава със спорт и изкуство. 

- Доста съм разочарована от моето поколение. Тъй като спорта развива човека като личност, като тяло. Това да се откажеш от това да си активен и да ходиш по кафенета и дискотеки за мен не е ок. Съчетавам ги, защото искам да правя всичко това. Аз не искам да се откажа, всичко е до желание. Искам всичко да ми е на едно място. Просто търся начин. Ако искаш нещо просто го правиш.

- Какво би казала на хора, които сега започват в спорта? 

- Бих се обърнала към всички хора, че човек никога не трябва да се отказва от нещото, което иска да прави. Нещата в един момент изглеждат много трудни, но в другия момент ще се получава всичко толкова лесно. Спортът ни е много труден, изисква много нерви, жертви и пот и много пъти ще им се иска да се откажат. Трябва обаче да помислят откъде се започнали, накъде се насочват и какво ще изпуснат ако спрат.