Те са млади, добре образовани и имат добра професия. Но предпочитат свободата, вместо някое добре устроено работно място. Обръщат гръб на консуматорската култура и тръгват след мечтата си. Някои прекосяват континенти в търсене на великолепен кадър или нов животински вид,  други се избират страни, в които най- елементарните удобства на цивилизацията са лукс, трети завършват престижни университети, но се връщат в България, за да работят тук. Новата рубрика на TrafficNews "Различните млади" ще разказва за тези българи.

Къде си представяте да откриете млада пловдивчанка, която е завършила Френската гимназия в Пловдив, след това се е дипломирала в New York University,  а магистърската си степен е взела в Institut d'études politiques de Paris (SciencesPo Paris) / Институтута по политически науки в Париж/? Вероятно някъде в администрацията на Брюксел или в най-лошия случай - във Външно министерство. Последното,  което ще ви дойде наум, е, че можете да я намерите в „Сърцето на мрака” - една страна на човешко страдание, продължаващо десетилетия.  Демократична република Конго. Бившата белгийска колония е една от най-богатите на ресурси държави в света  и в същото време хората там живеят в много тежки условия, като според най-новите оценки на Световната банка процентът на бедност в ДРК е 73% през 2018 г.  След Голямата конгоанска война, в която загиват 5,4 милиона души, държавата продължава да е раздирана от хуманитарни кризи, глад, размирици, брутални изнасилвания на жени и деца.

Десислава Везенкова поставя старт на дипломатическата си кариера, далеч преди да реши каква иска да стане като порасне. На изпитите след 7. клас тя е сред класиралите се с най-висок бал, но пренебрегва стандартното решение - Английската гимназия, и решава, че ще учи във Френската. „Това бе едно от най-добрите решения, които съм вземала. Френският ми отвори много врати, защото той е езикът на дипломацията. Той е основен език и в ООН, и в Европейския съюз”, казва Десислава.

В края на магистърската й програма по международни отношения тя трябва да избере място извън Франция, на което да работи 6 месеца. Вместо удобна канцелария някъде в Европа, пловдивчанката избира … Африка. След като се дипломира, тя има различни варианти, за да стартира кариерата си на дипломат. И тогава решава да се върне отново в Африка. „Липсваше ми толкова много, че за себе си аз нямах друг избор”, спомня си младата жена.  Следващите 6 години прекарва на Черния континент, като живее в три държави  - Гана, Малави и Демократична Република Конго. „Африка е истинско училище. Там всяка държава е различна, като до голяма степен местният манталитет е повлиян от бившия колонизатор. Но е много интензивно училище. Там научаваш неща за самия себе си, които няма как да разбереш, ако живееш в някоя от развитите държави в Европа. Мисля, че никой човек не може да разбере кой е, докато не излезе от зоната си на комфорт”, казва Десислава.

Докато е в Африка, тя два пъти се разболява от малария и веднъж - от хепатит. Там, където живее, дни наред няма вода, а често пъти - и ток. Предизвикателствата са многобройни и от различно естество и често трябва да се преодоляват в тежки условия на живот. „Там разбрах къде са моите граници на издръжливост. Въпреки това не съжалявам за нито един ден, прекаран там. Именно защото благодарение на престоя ми в Африка разбрах какво означава да си оптимист и да си фокусиран върху намирането на решения, независимо от обстоятелствата.

Там се научих, че без значение дали се отнася за работата, или за личния ти живот, ти трябва да даваш 100% от себе си”, казва Десислава. В Киншаса тя работи по различни образователни проекти на УНИЦЕФ – строежи на училища, подобряване качеството на образованието. Работата й я отвежда в „червените зони”, където обикалят въоръжени групировки. „Бях убедена, че нищо лошо не може да ми се случи, защото обичам това място", казва младата жена.

Тя смята, че въпреки ужасите на заобикалящия я свят, е късмет да се родиш в такава държава. Казва, че там е срещнала истински приятели, които са я подкрепяли в трудни и понякога опасни ситуации.  „Когато пътувах извън мисията, при пристигане в друг град, в хотела ме чакаше покана да се явя в местното бюро за вътрешно разузнаване. Поканата беше индивидуална, но хората, с които пътувах, никога не ме оставяха да бъда сама на разпитите, рискувайки сигурността си”, спомня си пловдивчанката.

В ДР Конго тя среща човек, който й показва  докъде се простират човешките възможности. Среща го пред мисията, където той я моли за някаква работа. Разказва й, че има 9 деца, но няма никакви доходи. "Аз нямах възможност да му дам работа при мен, но исках да му помогна. Така той стана моят учител по суахили. Той идваше всеки ден, облечен с костюм, изкъпан и избръснат. Преди да си замина, по традиция семейството ме покани на гости.  Оказа се, че той живее в покрайнините на града и всеки път върви по час и половина, за да стигне до квартала, в който живея. Къщурката им беше в съседство със сметището, нямаше нито ток, нито вода. Впечатли ме, че въпреки тези условия, той винаги идваше чист и спретнат. Запозна ме с децата си, беше изключително горд с тях. Най-големият беше отличник и каза, че иска да стане лекар. И сега, няколко години по-късно, той наистина учи медицина. Когато има желание, винаги има и начин”, заключава тя.

Десислава признава, че понякога прави паралел с живота в България. Kазва, че, живеейки в чужбина, е открила много положителни черти у сънародниците ни, които преди не е забелязвала. ”Вродената човечност, справедливостта са заложени у нас. Крайната критичност и самокритичност обаче по-често пречат, отколкото са от полза. Хората имат нужда да вярват повече във възможностите си – индивидуални, колективни, национални”, смята Деси.

Най-големите подаръци, които тя получава от Африка, са търпението и устойчивостта на промени.  Докато работи на континента, пловдивчанката успява да посети голяма част от държавите в Африка. „Природата е невероятна. Планините, водопадите, реките. Ако веднъж си видял безкрайните бели африкански плажове, ще искаш да се връщаш отново и отново”, споделя Десислава.

Тя казва, че животът на дипломата е живот на крайностите. От една страна, специалистите, които работят там, са изложени на опасности – болести, зарази, нападения. От друга страна, тъй като много от тези държави оцеляват благодарение на дотациите от Европейския съюз, експатите контактуват ежедневно с хората от властта. „Има голям риск да забравиш кой си, да се главозамаеш. Важно е да имаш стабилна ценностна система и да не изневеряваш на принципите си. Истината е, че тези страни привличат или хора с проблеми, или много качествени хора с убеждения", категорична е пловдивчанката. Напуска континента, след като получава заплаха за живота си, скрита зад изразена тревога за бъдещето й. 

След престоя си в Африка, тя започва работа в Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз в испанския град Аликанте. Твърди, че продължава да се възстановява, за да се върне обратно. А дотогава не знае къде може да се озове. „Не търся сигурност, а предизвикателства.  Ако трябва да избирам дали да ми е удобно на мен, или да направя живота на друг човек по-добър, избирам второто.”

Десислава смята, че големите предизвикателства пред Европа тепърва предстоят. Климатичните промени, демографската криза, експанзията на Китай и демографският ръст на азиатските и африкански страни променят приоритетите. "Мисля, че конкурентното предимство на Европа остава фокусът върху качеството”, казва българката.