Председателят на Общински съвет Пловдив поздрави гражданите по случай Националния им празник.  Александър Държиков припомни, че на този ден смирено трябва да вседем глави, защото родовата ни памет ни задължава да следваме идеяла им. "И в най-тъмните години на робството българският народ не спря своята борба за свобода, опирайки се на вярата и езика си - посочи той. 

Вижте цялото му обръщение към пловдивчани: 

Уважаеми съграждани,

Трети март е ден за почит и упокой на онзи рояк апостоли, направили решителната стъпка към възстановяване на независимата българска държава. Денят, в който България изправя снага от пепелищата на 5-вековно робство, е вододелът на националното ни самочувствие.

В родовата ни памет са запечатани както славните победи, така  и дните на черното робство. Но идеята за духовна и национална свобода никога не загина, а обедини млади и стари по българските землища под знамето на достойните бъднини на българския род. Поколения български дъщери и синове погубиха себе си, за да бъде жив този идеал и да пребъде през вековете.  

И в най-тъмните години на робството българският народ не спря своята борба за свобода, опирайки се на вярата и езика си. Българската държавна традиция оживя с нови сили по време на Възраждането, когато българските църкви, училища и общини, макар и в условията на робство, успяха да се изградят като самобитни национални институции. Свободата ни бе белязана и със саможертвата на хайдушките дружини, и от огъня на четническото движение,  и комитетите на Васил Левски, и чутовната Априлска епопея.

Трети март е ден за прослава на българския войнски дух! Днес свеждаме глави пред войнската чест, доблест и саможертва пред  колективния образ на героя. Но подвигът на опълченските отряди от всички краища на българските землища, обърнали хода на войната в решителния момент, е безпримерен героизъм и саможертва. Да помълчим и си спомним, че и напред в годините след Руско-Турската война 1877-1878 г. българските воини никога не забравят национално-обединителния идеал, не продават националната чест и лъвски бранят българските знамена. Ни едно от знамената ни не пада в плен – воините дават себе си, живота си за отечеството.

145 години по-късно на този ден ние смирено свеждаме глава, отдавайки почит на загиналите за свободата на Отечеството. Наш неотменим дълг е да помним тяхната саможертва. Родовата ни памет задължава да следваме идеала „за чистата и свята република” и да предаваме на бъдните поколения завета на свободата.

Поклон пред загиналите за Свободата на Родината!

Да живее България!