от Руслан Йорданов

Младият пловдивски архитект Мирослав Насков проектира футуристична сграда на Операта. В дипломния си проект той е поместил зданието, напомнящо вълна,  на остров Адата. Сградата разполага с концертна зала с 1200 места, места за изложби и разходки.

Тя е изпълнена в стилистиката на само-захранващата се и зелена архитектура, която използва природните дадености - естествена светлина и вентилация, събиране на слънчева енергия и вътрешни градини. Изключително сложната конструктивна система е подобна на знаменития Културен център на Гайдар Алиев в Баку, Азербайджан, и на Операта в Харбин, Китай.

Мирослав, който наскоро се дипломира като архитект в Нов Български университет, е роден и и израснал в Пловдив. „Прекарал съм детството си край реката. Разхождах се по алеите и си представях какво може да се случи тук. Марица е богатство за Пловдив. Тя разполовява града, но същевременно е откъсната от хората. С моя проект искам да върна мислите на хората към реката. Да привлека вниманието на пловдивчани, пък и на туристите към реката“, казва Мирослав Насков.

Той дава за пример градове като Париж, Рим и Лондон, чиито реки – Сена, Тибър и Темза са притегателно място не само за техните жители, но и за милиони туристи от цял свят. Около реките кипи живот и хората масово се стичат за снимки и веселби по мостовете. „Навсякъде в градовете, разположени край реки, има пешеходни мостове, където гражданите се разхождат и наслаждават на гледките.

В Пловдив единственият пешеходен мост е покрит и затворен от магазини. Минавайки по него, не можеш да гледаш реката“, допълва арх. Насков, който тази година ще следва архитектурен дизайн в престижния Университет в Бартлет, Великобритания. В проекта за залата той е предвидил и пешеходен мост наблизо в унисон със стратегическите планове на община Пловдив, които залагат на подобно съоръжение.

 Адата  е включен в програмата за Европейска столица на културата 2019 като важно място за  изкуство на открити площи, където да се правят временни инсталации, паркове, и изложби. Същевременно Пловдивската опера дълги години се бори за сдобиване със собствена сграда и наскоро проблемът се изроди в политически скандали на местно и национално ниво.

„Комбинирах желанието островът да се оживи с оставената без дом Опера Пловдив, и направих една по-абстрактна и смела картина. Проектирах зданието като вълна, която върви напречно на реката. Идеята е, че за да се случи нещо, трябва да тръгнеш срещу течението. Да застанеш срещу твоите предубеждения, за да измислиш нещо ново“, отбелязва архитектът

Той е създал полурешетка от функции, в която всеки да намери нещо за себе си – меломаните ще посетят операта, любителите на изобразителното изкуство – изложбите, майката с детето ще се разходи в парка. Операта-вълна на острова е свързана транспортно с намиращия се на северния  бряг Международен панаир и на юг – със Стария град и центъра на Пловдив.

Архитект Насков признава, че проектът е твърде мащабен за града. „Иновативните и уникални обществени сгради обаче могат да се превърнат в символ на града и да привлекат огромен брой посетители и инвеститори. Подобен магнит за туристи са например Музеят Гугенхайм в Билбао, дело на архитекта Франк Гери, и Операта в Сидни“, казва още Мирослав. Той смята, че Пловдив притежава изключително богато архитектурно и историческо наследство, но трябва и нещо ново стойностно да се построи, за да се постигне хармония между епохите.

Доскоро арх. Насков е работил в архитектурно бюро в София, където е проектирал болница, дизайни на фасади, жилищни комплекси и офис-сгради. В момента е на свободна практика – намира клиенти чрез платформи в интернет, които търсят специфични услуги - да се моделира фасада на сграда или дизайн на обзавеждане.

Мирослав окончателно решил да се насочи към архитектурното поприще като ученик в 9-и клас. Вдъхновявал се е от творческата обстановка в Пловдив и от възрожденските къщи в Стария град. Записал се на уроци по рисуване и после постъпил в Нов Български университет. „Моите преподаватели в НБУ - проф. Константин Бояджиев, доц. Зарко Узунов проф. Пеньо Столаров, ме насочиха - усетиха моите интереси и ми помогнаха да се развия“, подчертава той.

В занаята се вдъхновява от големи световни архитекти като  Франк Гери, Захад Хадид, Бернар Шуми и други. „Чрез своите сгради те са оставили отпечатък в историята на архитектурата. Зданията им носят послания към хората. Архитектурата трябва да носи послание и да разказва истории, да има идея и смисъл. Искам да проектирам сгради със собствен дух. Щом влезеш вътре, да почувстваш енергията на зданието“, заключава Мирослав.