Една млада пловдивчанка днес ще се бори за титлата "Гласът на България". За Керана - артистичният псевдоним, под който се подвизава 27-годишната Юлия Йорданова, победата е в пътя, а музиката е асфалтовата му настилка. Нейната формула е, че чудеса не съществуват, но ако работиш много със сигурност ще ги постигнеш.

Тази вечер алтернативната певица, както сама определя Керана себе си, ще застане на сцената на финала на музикалния формат и ще се бори да успее, за да докаже своята максима, че музиката не трябва да продава на всяка цена, а трябва да бъде триумф на изкуството. 

Само часове преди големия концерт, Керана даде интервю пред TrafficNews:

- Как реши да участваш в „Гласът на България“?

- Това не беше лесно решение. И бе, въпреки че съм много против подобни формати, като много други хора. Потърси ме едно момиче от екипа, подобно и на други участници в шоуто. Ние реално сме намерени, тъй като в малка страна като нашата - хората, които се занимават с музика малко или много се познават. Често ми казваха, че сцената има нужда от алтернативни личности, а не поредните поп ежедневки. Разбира се причините да се съглася са комплексни. В живота се сблъсках с необходимостта личността ти е да е популярна, за да бъдеш избран. За съжалние разбрах, че колкото и да си добър, колкото и да се скъсваш от работа, да си бил напорист и реално да имаш качествата, пробиването ще бъде трудно, ако ти си никой. Всъщност тук се застъпва и третата причина да се включа, а именно музиката, която правим с Космонавтите, за да добие тя малко повече популярност, т.е. хората да чуят какво правим. Групата Керана и Космонавтите е направена само и единствено с много желание. Ние сме независима банда, нямаме гръб, нямаме лейбъл или каквото и да е - просто искаме да правим музика.   

- Вярваше ли, че ще стигнеш до финал?

Не, честно казано не съм си го и помисляла. В моята глава бях сигурна, че ще отпадна още на нокаутите. Не очаквах, че ще продължа толкова напред. Ако трябва да разсъждаваме как успях - мисля, че с Камелия много се разбираме и е един от хората, които много вярват в мен, подаде ми ръка и до финала е сигурна в мен. Другата причина са хората, които също ме припознаха или по-скоро се припознаха в музиката, която правя. Публиката явно има нужда от нещо такова, различно. Например песента, която избрах за полуфинала "Аз ли съм или не съм" - не е песен, която ще избере всеки. Според мен у нас има глад за подобен тип музика и изкуство. Имаме по-малко алтернативна музика - правите се музика, която да продава, а не музика заради самата музика. 

-  А ако някой ден си изправена пред същата дилема - правиш музика само за да продава или спреш да правиш музика?

- Не смятам, че ще стигна до тук. Искрено вярвам, че въпреки шансове и условия, нещата зависят до голяма степен от човека. Не мисля, че съдбата ми е виновна за нещо, даже напротив. Голяма част от негативните неща са били в отговор на мои грешки или реакции на мои реакции. Не вярвам в условията и не вярвам, че светът поставя условия- това или това. Ако има подобно условия, значи, че не си намерил правилния начин или не искаш нещо достатъчно. Не вярвам в чудеса. Чудеса не стават. Вярвам само в много здрава работа и съм забелязала, че когато работиш здраво чуседа се случват. 

- Какво за теб победата и какво ще направиш, ако спечелиш?

- Не виждам победата като велика цел. Ето, победа и от тук нататък какво да правиш с живота си? Гласът за мен е част от пътя, още една платформа, в която правим музика. Не съм дошла за победа, даже вярвам, че това, че не сме лъскави, ни помага да правим изкуство. Никога не съм правила музика с пари, въобще нищо никога не съм правила с пари нищо, така че не знам дали ще има добър резултат нещо друго. Бих казала, че аз успявам за момента да реализирам проектите си и в това си положение, просто защото искам това силно. Никой няма да дойде при теб, никой не ти е длъжен. Пак се връщаме в основата - няма чудеса, никога нищо не се случва лесно, трябва да се бориш и може би именно това прави резултатът такъв, какъвто трябва да е. В по-философски план победата за мен е на смъртния си одър да погледнеш и да кажеш "Браво, добре си се справил". В ежедневието обаче има нещо много плашещо в победите - ако имаш крайна цел и стигнеш до нея, после какво правиш? Всичко свършва ли? От горе се пада по-лесно и по-твърдо.

- Как разбра, че музиката е твоето нещо? 

Музиката не е нещо, за което да разбираш, че е твоето нещо. Когато си дете, ти не търсиш нещо, което да ти се удава. Дори не знаеш, че това е музика. Просто това ти е забавно, това е твоята игра - да пееш, да танцуваш. Няма правила, идва ти от вътре. Така чрез играта се стигна до тук. Не съм учила музика, ако изключим, че в началното училище бях в музикална паралелка. Сега се опитвам да направя забавлението си начин на живот. Цял живот съм била на принципа - записвам се, слушам, критикувам се и се опитвам да запиша нов запис, по-добър. 

- Ти играеш Евита в рок операта? Как така те взимат за роля без да имаш музикално образование? 

- Историята е дълга и забавна, но в общи след един концерт, на който пяхме с бандата на Нова година, реших, че ми трябва музикален педагог. Съдбата ме събра с Мариета Велкова и в общи линии с нейна помощ се явих на кастинг, харесаха ме. Учих две роли, но в крайна сметка изиграх Евита. От Операта в Пловдив повярваха в мен, и те бяха изненадани, че нямам образование и подготовка. До толкова това нещо беше мен, че успях. Живея с това, живея с музиката. 

- Какви са бъдещите ти творчески и житейски планове?

- Искам бъда артист във всички смисли на тази дума. Аз не съм певица, поне никога не съм се смятала за такава. Смятам, че целият пакет трябва да го има, наред с артистизъм, с усета, с чувството. Сама пиша текстовете си, правя песните, идеите за клиповете и т.н. В Операта имам невероятната възможност, че мога и да играя. Много хора ми казват: "Трябва да се съсредоточиш само върху едно", но тогава винаги давам за отправна точка Стефан Вълдобрев - пише, изпълнява си музиката, можеш да го намериш в нощен бар, в театъра, на телевизионния екран, навсякъде. Във всяко едно от тези неща е име и намира баланса. Бих искала да мога да намеря баланса между всички тези неща. Искам да се развивам - с Космонавтите, в операта, да търся лимита си, максимума във всяка една насока, така че да бъда най-добрата версия на себе си.