Пламен Панов: Ще използваме социални мрежи и инфлуенсъри, за да популяризираме Пловдив
Успя ли Пловдив да реализира потенциала си в туризма през 2019 г.? Допринесе ли за това инициативата Европейска столица на културата и какво предстои през тази година? Как градът ни ще се опита да привлече повече гости, които не просто идват за ден, но и реализират почивки? За всички тези теми и след като Общинският съвет на Пловдив прие Годишния отчет за туризма разговаряме с Пламен Панов, заместник-кмет по Култура, археология и туризъм на Пловдив и Юлиана Йорданова, ръководител на отдел „Маркетинг и реклама” в Общинския институт „Старинен Пловдив”.
- Годишният отчет за туризма в Пловдив провокира сериозна полемика в Общинския съвет преди време. Мнозина изразиха негодуванието си, че градът не е успял да използва инерцията на Европейска столица на културата, за да доведе повече посетители. Цифрите показаха твърде нисък ръст, защо?
Пламен Панов: Трябва да направим две разграничения , които са много важни. От една страна имаме Годишната програма за развитието на туризма, която си има своите цели и съобразно собствения си ресурс от малко над 500 000 лева да позиционира града на европейската и световната сцена като популяризира културното наследство и другите аспекти на бранда Пловдив. От друга страна имаме и инициативата Европейска столица на културата, която има задачата да създаде динамичен и богат културен календар. И той да доведе много посетители, които евентуално като добавена стойност за местната икономика да реализират и нощувка. Факт е, че съобразно статистиките, които имаме, ние през 2019 г. имаме 510 000 реализирани нощувки, което е с 2 процента повече, отколкото през 2018 г. Покрай говоренето и в Общинския съвет в дебата, който доста силно се политизира, не се направи това ясно разграничение между туризъм и посетител. Защото по данни на фондация Пловдив 2019 имаме 1 милион посетители на самите събития. Но един посетител, за да стане турист, трябва да реализира и нощувка. Много е важно да стане ясно какво планираме в 2020 г. да правим в тази сфера. Няколко са нещата, които ще реализираме чрез отдел „Маркетинг и реклама” на ОИ „Старинен Пловдив” – стартирахме процедура за промяна на всички туристически карти в града. Говоря за тези, които насочват туриста. Съвсем скоро ще излезе нова имиджова брошура, която е отново за Пловдив. Друго много важно – програмата по туризъм има за цел да подкрепи и оформянето на един много голям събитиен календар. Затова изработваме методика, която ще е на проектен принцип и ще стартира през 2021 г., за кандидатстване за организирането на събития с цел привличането на повече туристи в града. И тези събития да бъдат различни от културния календар и да обогатят годишния календар в туризма на Пловдив.
Ще се върна отново на въпроса за ръста на туризма през отминалата година. Много е важно да знаем, че статистиките не са пълни и това е голям проблем, когато отчиташ броя туристи в града. Поради тази причина е редно да се запитаме следното – имаше ли усещане за присъствието на туристи в Пловдив? Защото според мен неясната статистика и усещането на хората трябва да се допълват. А аз смятам, че усещане за присъствието на туристи в града имаше. Тогава ще си отговорим на въпроса нисък ли е бил този ръст или не. Аз видях, че Капана гъмжеше от туристи, навсякъде се чуваше чужда реч.
- Какво точно представляват тези нови карти за туристите?
Юлиана Йорданова: Става дума за авторска карта, картографски разчертана, която съобразно от локацията на съответното място, ще насочва туриста какво има наблизо около него в рамките на 15 минути. Има вариант на нея да нанесем и автобусни линии. Даже сме в преговори с колегите от ОП „Организация и контрол на транспорта”, понеже и те са в процедура да сменят картите на спирките, да ги унифицираме. Да бъдат един вид и да създават чувство за комфорт и разпознаваемост сред туристите.
- Кога градът ще има по-ясно присъствие в онлайн пространството?
П.П.: До този момент нашите основни сайтове и страници са единствено разработвани с наши собствени сили, без нито една спонсорирана публикация. Предвиждаме по-масивно присъствие в онлайн пространството. Ще разработваме VisitPlovdiv като страници във Фейсбук и Инстаграм. Мислим да таргетираме по-известни онлайн инфлуенсъри, които да споменават Пловдив в своите публикации. Има такива успешни примери през маркетинга на фондация „Пловдив 2019”.
- Да се върнем на темата Европейска столица на културата - оправдаха ли се очакванията на общината, какви прогнози имаше и каква е реалността на техния фон? Кметът Иван Тотев прогнозираше 2 милиона туристи…
П.П.: Първо искам да уточня, че всеки видя Европейска столица на културата според своя хоризонт на очакванията – за едни бе столица на проектите, за други – на събитията, трети не харесаха и не искаха да научат изначалния смисъл на инициативата. Според моите очаквания и според тези на администрацията ние имаме едно добро изпълнение на проекта ЕСК. Основната идея там е да имаш богат и динамичен културен календар, стъпил върху идеите на инициативата. Това се случи – имаше 900 събития, организирани от фондацията. Предстои през този месец да излезе възложеното социологическо проучване, което има за цел да измери ефектите на Европейска столица на културата върху града и региона. Тогава ще имаме и по-конкретни данни.
- Неведнъж е изтъквано, че е трудно да бъдат преброени туристите поради факта, че много от тях отсядат в нерегистрирани места за настаняване като AirBnb или пък при приятели. Според анализи и маркетингови проучвания от изминали години повечето от тях минават през града само за ден. Предвижда ли се въвеждане на механизъм, посредством който да се отчете действителният ръст или спад в посетителите на града?
Ю.Й.: Статистиката не е пълна, така е. Когато правим отчета на годината в туризма, ние стъпваме върху данните от националната статистика. А тя се базира на отчетността на местата за настаняване с над 10 легла. И тук идва темата за силното присъствие и разпространение на услугите, предлагани през електронната платформа Air Bnb и Booking, които бележат огромни ръстове от 60 процента. Става дума за места за настаняване под 10 легла, които не се отчитат от Националната статистика.
Очевидно е обаче, че реалният ръст на туристопотока, т.е на хората, които нощуват в Пловдив, се е реализирал точно от тези обекти, които не подават такава статистика. Това също е една от причините да не реализираме реален ръст. Този проблем е не само проблем на Пловдив, а е проблем на цяла България - да се легализира този тип настаняване, така че от една страна да попада в официалната статистика, а от друга да реализира приходи за общинските икономики. Вече е въведена регистрация на местата за настаняване, които не са категоризирани с изменение на Закона за туризма от 20 декември миналата година, в е сила от 1 януари 2020 г.
П.П.: Независимо от това, че нямаме точни цифри, съвсем категорично можем да кажем, че ръстът на нощувките е много повече. Но със сигурност 510 000 нощувки не е реалната цифра.
Ако направите справка в Годишната програма на туризма за 2019 г. , ще видите, че поставените цели са били увеличаване на нощувките с 10%, което е един от основните измерители за развитието на туристическата индустрия. Както виждате в отчета целта не е постигната конкретния ръст е 2 %, като е компенсиран минусовият резултат от 2018 спрямо 2017 г. Това за съжаление са световните и националните тенденции в областта на туризма. Спокойно мога да твърдя, че на фона на общия резултат, този на Пловдив е по-голям в сравнение с други български градове като цяло. И понеже пак ще посочите домакинството на Европейска столица на културата, искам да кажа, че задачата на тази инициатива не е да води туристи, а да разгърне богата програма от събития. Инфраструктурните проекти и увеличаването на туристите добавя допълнителна стойност за града.
- Каква част от туристите посетили града са гледали и културно събитие?
П.П.: Статистиките за посетителите тепърва ще бъдат отчетени от фондация „Пловдив 2019”. Но бих отбелязал един видим ефект от инициативата за туризма – легловата база в града бе увеличена. За четирите години, в които градът се подготвяше да бъде домакин на инициативата и в самата 2019-а, има ръст в туризма от 30 процента.
- През последната година туристическите центрове се похвалиха с две нововъведения – Аудио гид и Сити карт. Какви са отзивите и какво е търсенето на подобни продукти и ще предлагате ли нови услуги?
П.П.: Услугата „Аудио гид Пловдив“ се предлага на туристите от началото на летен сезон 2018 г. и дава информация за 25 туристически обекта в града ни. Маршрутите, разработени Пловдив, включват основни забележителности и са с продължителност около 3 часа и са достъпни на 7 езика: английски, испански, руски, гръцки, турски, френски и български. Пешеходната обиколка е около 3 часа, като туристът я прави със своето собствено темпо и сам решава кога и кои аудио записи да чуе. Определено има интерес към нея.
Сити Кард реализира доста голям ръст, който спрямо 2018-а е ръст с над 150 процента. Разнообразяват пакета от услуги, които предлагат. Стараят се да дават още по-големи отстъпки и за заведения, и за туристически атракции. PLOVDIV CITY CARD дава безплатен достъп на туристите до емблематични туристически обекти на Стария град , както и входове за музеите , отстъпки до -20 % в популярни заведения, магазини, атракциони. Клиентите ползват и безплатно мобилно приложение. Услугата е гъвкава, като дава избор за времетраенето, в което може да е активна – 24 или 72 часа, по времето на които потребителят има свободен достъп до всички посочени в офертата локации. Със сигурност бих казал, че имат своята аудитория.
- Процедурата по сертифициране на ТИЦ на ул. „Райко Даскалов” започна едва миналата година. Ще бъдат ли сертифицирани и другите два туристически центъра, които в момента се наричат „Туристически информационен център”, но чисто документално не са?
Ю.Й.: През 2019 година се стартира процедура по сертифициране на туристическия информационен център на пл. „Римски стадион“ съгласно Наредба № 2 от 26 октомври 2015 г. за единните стандарти и за организацията на дейността на туристическите информационни центрове (ТИЦ) и Националната мрежа на туристическите информационни центрове. В края на 2019 г. Министерството на туризма издаде Удостоверение за открита процедура по сертифициране на общински информационен център на улица „Райко Даскалов“ № 1.
Съгласно чл. 58. от действащия ЗТ включването на туристическите информационни центрове в националната мрежа е доброволно и се извършва при условията и по реда на наредбата.
- Пловдив ежегодно се представя на най-големите туристически борси в Европа, като WTM, ITB-Berlin и други. Обменят се контакти с редица представители на туристическия бранш. Какво се случва след това? Успяваме ли наистина да превърнем „контактите”, създадени по време на изложенията в потенциален пазар? Има ли статистика, която да проследява ефектите от участието на тези борси?
Ю.Й.: Туристически изложения са основен инструмент за популяризиране на дестинацията. Тези събития събират на едно място туристически брандове и професионалисти от цялата индустрия, и предоставят отлични възможности подробното представяне на Пловдив и неговите основни видове туристически продукти пред широка аудитория, в съчетание с осъществяването на полезни бизнес контакти между изложителите и обмен на опит и добри практики.
Участието на Пловдив на водещи туристически изложения е абсолютно задължително не само защото нашето МТ го счита за такова и участва, но и защото според мен това е единствения начин община Пловдив като „мениджър“ на дестинация да покаже своя туристически продукт пред потенциални клиенти. Естествено, че резултатът от участието на изложението на определен пазар (борси) е пречупено през призмата на развитието на световната икономика, , на регионалните такива (пазар България) и чак след това по начина, по който се презентираме и представяме ние като дестинация. Няма как от такъв тип изложения да мерим пряк резултат и естествено, че участието на този тип борси се отразява на общия резултат на дестинация Пловдив в съответно постигнатия ръст. И колкото и странно да звучи, тогава когато други български градове бележат отрицателен ние бележим положителен, това означава, че представянето ни е добро и има отношение към резултата. Да, винаги има какво да се желае по отношение на рекламните материали, начина на представяне, местоположението на щанда, но това е съпроводено с по-голям административен капацитет от една страна, и от друга заделянето на по-голям финансов ресурс.
- В навечерието на 2019-а година редица представители на турагенции изразиха негодувание от ненавременното разпространение на информация на културни събития. Представителите на бранша държаха да получават информация за предстоящите фестивали и големи събития няколко месеца предварително, за да подготвят пакетите си. Успя ли администрацията да намери механизъм, с който да допринесе за развитието на събитийния туризъм? Нещо, което Държавната опера, вече прави за летния си фестивал…
П.П.: През 2019 г. отдел „Маркетинг и реклама“ на „Старинен Пловдив” обедини информацията за фестивали, форуми, изложения и събития от Културния календар на Община Пловдив, Програмата на Пловдив – Европейска столица на културата, проявите на Международен панаир – Пловдив, зала „Колодрума“, зала С.И.Л.А и Годишната програма за развитие на туризма. Целта на събитийния календар на Пловдив e да допринася за изпълнението на целите на Годишната програма на туризма – повишаването на туристопотока в града. Той има амбицията да обхване всички значими събития и да предоставя информацията на крайните и потребители (туристите и посетителите на града, туроператори и туристически агенти), с което изпълнява горепосочената цел. Събирането, обобщаването и актуализирането на данните за събитийния календар е изключително трудоемък и продължителен процес и представлява предизвикателство от гледна точка предоставянето на навременна и актуализирана информация за целите на организирания. Отдел „Маркетинг и реклама“ постоянно развива и стандартизира изискваната информация от всички заинтересовани страни и изпраща седмична справка с промените до туроператори, туристически агенти и хотелиери.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Събитията в Пловдив
Избор на редактора
