На 18 и 19 февруари България отдава почит пред саможертвата на Апостола на свободата Васил Левски. В Пловдив възпоменателна церемония по повод 144-та годишнина от гибелта на Васил Левски ще бъде проведена утре в 11 часа пред паметника на великия герой на национално-освободителното движение в подножието на Хълма на освободителите (Бунарджика).

Навръх годишнината „Plovdiv Time“ публикува стихотворението „Писмо до Апостола“ на поетесата Десислава Георгиева. Повод за написването му е неприятният инцидент отпреди няколко години, при който крадци задигат две бронзови лъвчета от неговия монумент. 

Десислава Георгиева е родена на 8 март 1971 г. в София. завършила е Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ и Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Работи в Народно читалище „Пламък“ и е свързана с богата му културна дейност. Пише стихове, есета и текстове за песни. Нейни творби са публикувани в редица литературни издания у нас. Наскоро Георгиева издаде първата си стихосбирка „Пътека за двама“.

 ПИСМО ДО АПОСТОЛА

„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си“

Васил Левски                                                                                                                                                                                                                            

Апостоле, заслужи ли това
да бъде поруган олтара твой?
Ти бродеше из цялата страна,
за да разбуниш робския покой.

И глад, и жажда, рани преживя.
Не мислеше за себе си, защото
единствено мечтана свобода
бе главния ти смисъл на живота.

И вярваше, че българинът може
да бъде храбър, праведен, добър.
Нима сме днес такива, Боже?
Май още стадо сме в яхър.

И пак най-долните ни страсти
раздират робските души.
Отново букви сме безгласни
във политически игри.

Притиснати сме до стената,
без изход пътища строим.
И нямат бъдеще децата,
загива нацията ни.

Гладът е лош съветник, знаем.
В крадец превърнал е той не един.
Изчадие такова, без да се покае
е взело късове метал от гроба ти.

За колко ли ги е продало?
И кой ли му ги е платил?
Набързо е изпило и изяло
три сребърника с мирис гнил. . .

Историята май че се повтаря,
предателят Христòв убива дважди.
Веднъж Вселенския спасител той поваля.
А втори път превръща в грозни сажди -
лелеяни мечти и кървави повели,
платени със живота на дедите ни.

Апостоле, нима сме оцелели,
за да са още черни дните ни?
Все нови лъжепатриоти
представят се за теб сега.

Да ни избавят от хомота

на бедността и на страха.

Красиво бъдеще чертаят.
Ако повярваме им пак,
в кесийките си ще добавят
пореден финикийски знак.

И по света ще си пътуват,
набързо харчейки това.
А нашите бащи бленуват
откраднатите си блага.

Народе, стига все си плащал.
И пак те тъпчат. Докога?
Апостоле, апостол пращай,
до кокал ножът веч опря!

Портрет на Васил Левски, нарисуван от арх. Искра Пенкова