Добър лекар може да бъде само добрият човек, гласи известна мъдрост. За пациентите в Клиниката по УНГ болести на пловдивската Университетска болница „Свети Георги” тя прекрасно описва д-р Александрина Топалова-Шишманова.

Младата лекарка асистира в някои от най-сложните операции, извършени в Интегралния център за лечение на тумори и травми на глава и шия, който е част от Високотехнологичния център за трансфер на знания и здравни технологии на лечебното заведение. Самият център е оборудван с О-рамо, навигационна система и модерна ендоскопска апаратура, а в повечето интервенции, поради големия си обем и сложност, работят смесени екипи от неврохирурзи, лицево-челюстни хирурзи, ото-рино-ларинголози, анестезиолози.

„Важно е освен добър оператор да бъдеш лечител и да имаш една отборна работа, защото пациентът не идва само с основното си заболяване. Той трябва много добре да бъде прецизиран предоперативно. Хубавото на УМБАЛ „Свети Георги” е, че има добри специалисти, които колаборират отлично”, посочва д-р Топалова.

Тя е родена в Златоград. Израснала в спокойно и мило семейство сред добри хора. Майка й е медицинска сестра, баща й - миньор. Казва, че вкъщи никога не е видяла лошотия. От малка родителите й я възпитавали да е добър човек. „За тях най-простото нещо в света е да бъдеш добър и това е достатъчно”, споделя младият лекар. 

След това в пловдивската Езикова гимназия „Иван Вазов”  имала щастието да срещне прекрасни преподаватели по френски език, които я възпитали на дисциплина. Учителките по биология и химия пък смятали, че има качества в тази насока, и в един момент решила да кандидатства медицина.

„Майка ми беше против, тъй като смяташе, че е едно жестоко отдаване - да посветиш живота си на хората, а не на себе си и семейството. Което донякъде е така. Сега осъзнавам, че е голямо отдаване, ако искаш да бъдеш добър лекар”, казва д-р Топалова.

За седем месеца се подготвя се за кандидат-студентските изпити. Приета е в Медицински университет – Пловдив, който завършва с пълно отличие.  Категорична е обаче, че отличните оценки не са определящи за един добър лекар. По-важни са личностните качества и начинът, по който подхождаш спрямо медицината – не като суха материя, а нещо, което трябва да обичаш, да го умееш и да го даваш.

Майка й я съветва да помисли за Ушно-носно-гърлени болести и въпреки че това не била мечтаната специалност, днес д-р Топалова е щастлива с избора си. Освен работа с пациентите, младият медик има ангажименти и като асистент в Медицински университет – Пловдив. Ежегодно посещава и различни курсове за повишаване на своята квалификация. Сред тях са 5-дневен курс в Бреша, Италия – един от най-големите центрове за оперативни интервенции на базата на черепа и околоносните кухини, където оперира на кадаври и се учи да премахва тумори с различен тип подходи. Курс по ендоназална хирургия в УМБАЛ „Свети Георги”, който се организира ежегодно два пъти в годината. Курс по отохирургия в Стара Загора и много други.

„Всички хора, които съм срещала по пътя си, са ме научили на нещо. Искрено мога да благодаря на моите преподаватели в момента, хората, които наистина ми дават страшно много знания, направили са ме такава и са ми дали добър пример. Това са проф. д-р Карен Джамбазов и проф. д-р Спас Консулов – моите ръководители на специализацията. Ръководители, които за миг не са допуснали да кривна от пътя на добрия лекар. Хора, които в своята практика са положили достатъчно усилия, че да дадат добър пример. А за младия човек, според мен, добрият пример е много важен. Защото първата ти стъпка е определящата. Това е нещото, което ще те води напред”, споделя д-р Топалова.

Най-голямото предизвикателство на нея в професионален план е предната база на черепа и околоносните кухини. Причината е, че се работи в много малки детайли и места, които са жизненоважни за човек. „Определено ме привлича да работя тези „опасни места”, които достигаме, големите артерии, съдово-нервни снопове. Наистина трябва да познаваме в детайли нещата”, казва медикът.

За нея всеки един случай е интересен, но и тъжен, тъй като повечето пациенти идват в клиниката с доста напреднало заболяване. Никога няма да забрави една от първите пациентки в началото на своята практика – учителка, с която вече са добри приятели. Жената постъпила с тумор на околоносните кухини в напреднал стадий заради късната диагностика и факта, че била лекувана от други специалисти с неразпознато заболяване. Не искала да се оперира, тъй като се налагало да се премахне и орбита на окото. „В началото тя отказа и ние бяхме буквално с вързани ръце. Не можехме да бъдем радикални в лечението, а ако не сме радикални, няма смисъл да подхождаме по какъвто и да било начин. Разговорите бяха много дълги и смятам, че съм победила, убеждавайки я да се оперира, тъй като вече четвърта година е с близките си. Всяка Коледа получавам картички от нея, чуваме се по празници и тя благодари, че има още една година, в която да споделя щастието с роднините си, макар и без око”, разказва д-р Александрина Топалова-Шишманова.

Тя е категорична, че за да си успешен лекар, не е достатъчно да бъдеш добър оператор. Трябва да бъдеш добър в разговорите. Да знаеш какво предлагаш. Пациентът да е наясно какво ще му се случи и да бъде съгласен с това.

„Подходът е изключително важен, тъй като все пак ние работим в областта на главата и шията. Когато напредват, заболяванията са деформиращи, виждат се. В такъв момент трябва да запознаем пациента какво реално се случва. Да вземем решение, което е крайно, и да сме сигурни, че той е наясно какво ще му се случи. Това правим ние – диагностицираме пациентите с много висока стойност на образните ни изследвания. Работим много добре и с отделението по образна диагностика (компютърна томография и магнитно- резонансна томография). Благодарение на колегите радиолози успяваме наистина да стадираме правилно пациентите и да преценим обема на оперативните интервенции. След това ги оперираме и ги проследяваме за доста дълъг период. Използваме ендоскопска техника, както за оперативните интервенции, така и за проследяването. При всяко съмнение за рецидивиращо заболяване или за останал тумор, предприемаме максимално добро решение за пациента, за да бъде той лекуван правилно. Смятаме, че онкологично постигане голяма радикалност”, казва УНГ-специалистът.

Призивът й към колегите е да не подценяват пациенти с безцветен секрет, който изтича на капки от носа. Тези секрети могат да бъдат асоциирани с дефекти на базата, които в последствие да доведат до заболявания като менингити, менингоенцефалити, дори абсцеси на мозъка.  

Съвет към пациентите пък е да бъдат малко по-добри и толерантни, тъй като и лекарите понякога грешат, но никой от тях няма за цел да навреди. „Липсва профилактиката. Много липсва самоосъзнаването на пациентите това на мен няма да ми се случи. Няма как, ние сме лекари, но не сме застраховани, че и на нас няма да се случи. Всеки човек е потенциална жертва на болестта и няма как да не бъдем толерантни към болния. И винаги трябва да мислим в позитивна насока. Ако хулим постоянно системата, ако хулим белите манти, не мисля, че ще се получи нещо по-добро, напротив. Аз съм заобиколена от много добри и свестни лекари, които досега не са ми показали нито веднъж пътя на вредата. Не съм видяла жест на вреда и не смятам, че някой от нас би навредил”, категорична е д-р Топалова.