Почина галеристката Цена Бояджиева, обяви дъщеря ѝ във фейсбук. В последните месеци внучката на  Златю Бояджиев и дъщеря на друг забележителен пловдивски художник – Георги Бояджиев-Бояджана, се бореше с коварна болест, но не успя да я победи. 

Години наред Цена Бояджиева работеше, за да превърне арт пространствата в зала „България” – дом на Софийска филхармония, в галерийно пространство. И успя да го превърне в място за изложби. 

Поклонението е в столичния храм „Света София” в петък от 14.30 ч.

Екипът на PlovdivTime поднася съболезнованията си на семейството и близките на Цена Бояджиева! 

Поклон! 

Ето какво написа дъщеря й в социалните мрежи: 

Днес изгря още една звездичка в небето! Вярвам, че ще идваш в сънищата ми често, за да си говорим! Защото имам нужда от теб, Майчице! Обичам те!

Който иска да каже едно "чао" на Цена, да заповяда на шести ноември, петък, в 14:30 в храм "Света София".

Мама.

Човекът, който ме научи да обичам света с всичките му странности, шарении и лудост.

Мама, която ужасно много обича да бъде обичана.

Мама, с която слушам музика в колата до дупка.

Мама, която обича по възможно най-грамаданския, досаден, обсебващ, задушаващ, деликатен, естетски и цветен начин. Човекът, който може да обича повече от всичко на света, до смърт! Мама.

Човекът, който ме научи как да бъда повече жена от всички жени на планетата. Човекът, който ме научи да бъда повече мъж от 90% от всички мъже на планетата.

Човекът, с който слушах енигма и пътувах из цяла България.

Човекът, който ме научи, че дори да умираш (буквално), трябва да си с измита коса, червило и чисти и готини дрехи!

Човекът, който обича музика, да танцува и да флиртува... с живота.

Жената, която ме научи да местя мебели, да хвърлям чували с цимент и да правя ремонти почти сама.

Жената, която може да се справи с всичко.

Жената, способна на всякаква житейска революция!

Жената, която вярва в мен много повече от всеки друг. И от мен самата.

Жената, която непрекъснато ме кара да пиша.

Жената, която ме научи, че пред мъжа ти не носиш ролки и пеньоар, а секси бельо и "домашни" дрехи, които могат да вдигнат мъртвец от гроба!

Жената, която ме научи да плача с най-солените сълзи, за да ми олекне.

Жената, която обича, разбира и чува изкуството във всяка негова форма.

Жената, която ме научи да се смея с най-гръмкия и истински глас.

Жената, която ме научи на кино.

Жената, която ме научи на състрадание.

Жената с най-идиотския, сложен и красив характер.

Жената, за която наследството е реликва и олтар, пред които се молиш!

Жена, влюбена в живота. Жена, която иска да прегърне земята със сърце.

Жената, която иска да огрее навсякъде.

Жената, която може да те извади от всичките кожи, с които разполагаш. И отново да я обичаш.

Жената, която ме научи на Париж! Мама, която остана с мен 7 часа и половина на Айфеловата кула!

Жената, която ми разказа света и ми даде всичко!

Мога да напиша още толкова много... Благодаря ти, Мамо!