Пловдив е столица на оперното изкуство от тази вечер. Публиката под тепетата ще стане свидетел на едно историческо откриване на фестивала "Opera Open".  Откриването е на Бунарджика от 21 ч. с премиера на"Кармина Бурана" от Карл Орф. Това е едно завръщане на трупата на операта към една традиция отпреди 55 години, когато пловдивският хълм е бил сцена на величествени спектакли. За предстоящия фестивал, премиерите и бъдещето на Операта под тепетата разговаряме с директора доц. Нина Найденова:

- Доц. Найденова, тази вечер се открива Opera Open с един мащабен проект и – „Кармина Бурана”, то не къде да е, а на Бунарджика. Как решихте да възродите тази традиция?

- В едни такива времена, каквито се днешните, всеки един артист е провокиран от различни творчески планове и амбиции. Това важи и за нашия екип, който искаше да намери пресечната точка на наследството. Знаете, че фестивалът се реализира по проекта „Наследство” на Европейска столица на културата-Пловдив 2019.  Точно това търсехме – наследството, което ни е оставено от нашите колеги.  Връщаме се на върха 55 години по-късно, а там са се правели едни от най-грандиозните спектакли на Пловдивската  опера в продължение на 10 години – от 1965 до 1975 г. В тези постановки участие са взимали над 730 артиста, миманс, музиканти. Изключително респектиращо от днешна гледна точка. Това като че ил ни поведе и нас нагоре към върха, за да направим един поклон към тази възрожденска идея тогава. Сега вече виждаме, че на върха е наистина прекрасно, макар че пътят към него е доста труден. Целият екип на Операта – и технически, и артистичен, работи буквално денонощно на сцената през седмицата, за да се случи това представление. По мое мнение се получава много впечатляващо.

Аз съм абсолютно убедена, че изкуството е най-добрият катализатор на положителни емоции. Видях го и в предишното издание на фестивала – толкова благодарна бе публиката. Надявам се и тази година изкуството и музиката да ни съберат заедно и да си имаме нашите мигове, които ще направят света малко по-приятен и оптимистичен, с по-широки хоризонти.

- Тазгодишното издание на фестивала впечатлява със своя мащаб. Миналата година предложихте на публиката едно камерно издание, но през 2021-а сякаш се опитвате да предложите на зрителите си изживяването от 2019 г. Как се решихте, при положение, че ситуацията продължава да е нестабилна?

- Това, което ще представим пред публиката тази година, са едни дълго мислени проекти.  С тях кандидатствахме още преди четири години. Тоест от 3-4 години се работи по реализацията на тазгодишния фестивал. Проектите от 2020 г. като „Дон Жуан” и „Тоска” ще бъдат реализирани сега. Проектите, които също бяха заложени за 2021 г. също няма да отстъпят място и достойно ще се представят до нереализираните спектакли от миналата година. Това е една привилия на публиката, която буквално ще види четири нови големи оперни премиери – „Дон Жуан”, „Тоска”, „Севилският бръснар”, „Кармина Бурана”.

В същото време, след като имаме един от най-добрите оркестри, няма как да не представим пред публиката и симфонична програма. В нея сме поканили една вече изгряла млада звезда – пианиста Емануил Иванов, който направи своя дебют в Ла Скала тази година. Той ще е солист на програмата с творби на Гершуин. Честваме също 100 години от рождението на Пиацола. Това е автор, който в последните години активно присъства на наша сцена с „Мария от Буенос Айрес”. Във фестивалния концерт обаче Константин Добройков е направил подбора на програмата изключително широка. Ще участват много интересни артисти в нея. Няма да разочароваме и любителите на балетното изкуство – представяме премиера на „Баядерка”.  И като говоря за наследство, тук участват артисти, които в годините са били гости на фестивала, приятели на Пловдивската опера и големи имена като Хосе Кура, Карлос Алмагер, Мартин Брониковски. Всички те идват в Пловдив отново.

- Разнообразна програма. Има ли и други акценти, които ще провокират публиката?

- Ако трябва да поставя акценти, бих посочила една творческа амбиция на диригента Диан Чобанов, който поставя спектакъла „Дон Жуан” от Моцарт в оригинал с всички виенски традиции, които изисква това произведение. По този оперен проект работи един изключителен постановъчен екип – режисьор е Михал Знаниецки. Това е един артист със световна практика..Художник е Луиджи Сколио.  По проекта работи един от най-големите плакатисти на съвремието, включително и на Метрополитен опера, Рафал Олбински. Неговите творби са изключително известни и се радвам, че този голям артист ще успее да дойде лично в Пловдив и ще присъства на  премиерата. Творбите му ще бъдат вплетени в цялостната мултижанрова визия на спектакъла.

В „Тоска” акцент естествено е големият Хосе Кура, който ще влезе в ролята на Каварадоси. Той ще си партнира с Таня Иванова като Флория Тоска, Карлос Алмагер ще се превъплъти в образа на  Скарпия. В този проект се включва и италианският ни приятел – диригентът Якопо Сипари Ди Пескасероли. Той отново ще дирижира тук на Античния театър.

В наследството се вписва и всичко онова, което ни остави Камен Чанев. Затова ще закрием фестивала с голяма гала, в която ще пеят негови приятели. Събираме на 30 август на една сцена Красимира Стоянова, Юлиан Константинов, Иван Момиров, Марияна Пенчева – всички те са много близки до Камен, в същото време са и големи имена, които ще отдадат почит пред таланта му. Това е тежката артилерия на фестивала.

Верни на традицията сме отворени и към други жанрове. Имаме Opera Open Light, където ще видим мюзикълния ни проект „Компания” по Зондхайм – копродукция на Пловдивската опера с Народен театър „Иван Вазов”.  Макар и да не е популярен в България, мюзикълите на Зондхайм се играят и  на Бродуей, и в Лондон, най-актуалните са. Време е и нашата публика да види неговата музикална драматургия.

Подготвяме и програмата ни през септември за деца.

- Какво се случва със спектакъла „Исус Христос Суперзвезда”, който трябваше да има премиера точно в навечерието на големия локдаун?

- „Исус Христос Суперзвезда” е наистина грандиозно по мащабите си заглавие, в което участват над 50 артиста и всичко това изисква изключителна сигурност първо за артистите. Спектакълът чака своя ред. Ако всичко е наред, през октомври ще има премиера. Отсега си представям как всички артисти, трупали творческа енергия, ще изригнат на сцената, защото още по време на репетициите с Веселка Кунчева това беше за тях изключително преживяване. Те много си обичат това неродено представление. Време е след година и половина то да има своя звезден миг на сцена. Търсим обаче подходящото пространство затова, тъй като Домът на културата през октомври ще бъде фестивална сцена. Ние няма да можем да работим там. Така че в различни преговори сме в момента за друго пространство.  Имаме протегната ръка от Панаира, но все още със сценографи, режисьори и тон-режисьори търсим най-подходящото място, за да няма компромиси.

- Казахте, че в програмата на Opera Open се събират премиерни заглавия за две издания на фестивала, а наложи ли се да се откажете от нещо?

- Не, всичко ще бъде изпълнено, както сме го планирали. Това е едно много добре обмислено издание, защото се разви във времето като проект, като намерение. Изключително благодарна съм, защото си давам сметка колко голямо е натоварването за екипа ни да реализира две издания на фестивала в едно. Изисква се изключителна организация от всяка една гледна точка – и от всички ателиета, които са много част от процеса, макар и да са зад кулисите, техническите служби, които работят и през нощта. Естествено и артистите – благодарна съм им. Мисля, че фактът, че идват различни диригенти, режисьори и артисти ги провокира.

- Бяхте на среща със служебния министър на културата. Какво обсъждахте и смятате ли, че има как да провокира положителни промени за музикалните институции в България?

- Една среща трудно би могла да обхване всички аспекти на проблемите, с които се сблъскваме ежедневно и то от години. Едва ли служебният министър ще успее да направи промени, но той ни призова всички директори да изложим основите на онова, което би трябвало да се промени във времето напред. То да бъде описано в един документ, който да се даде на следващия кабинет. В момента ще има работни групи, които ще излязат с предложения. Всички разбираме, че това е процес, който ще трае дълго. Осъзнаваме, че годините, които идват, няма да бъдат такива, каквито бяха. След силните 2018-2019 г. специално за Пловдивската опера сега в момента сега тази устойчивост трябва да я постигнем въпреки.

- Кои са основните проблеми, които Пловдивска опера ще посочи?

- За Пловдивската опера най-важното е да се придвижи по-скоростно ремонтът на Концертна зала и заедно с Община Пловдив да се намери най-удачно решение за това да работим в едни по-професионални условия, които в момента са изключителен дефицит. Тоест трябва да има решение за Дом на Пловдивската опера. Иначе ние разчитаме на абсолютна устойчивост в годините. Пловдивската опера е една от малкото, които нямат задължения, натрупани дефицити. Защото за съжаление има такива трупи и дълго време ще им е необходимо да се възстановят. Ние нямаме на този етап такива притеснения.