На финала сме на една тъжна и трудна година. В оставащите броени дни до края на 2020 екипът на PlovdivTime се свърза с пловдивчани – знакови лица от сферата на изкуството с молба да отговорят на няколко въпроса. Ето какво сподели режисьорът и директор на Държавна опера-Пловдив:

- Изпращаме една странна година, която някои дори зачеркнаха от календара! Каква беше за вас 2020-а , описана с една дума?

 - Непредвидима.

- Как си представяте новата 2021 г.? Какво очаквате да се случи? Има ли оптимизъм?

 – Духовна и споделена 2021-а, така си я представям. Хората ще търсят близост един с друг повече от всякога. Театърът, сцената, залата са едно от най-енергийните  места за общуване, също като църквата и площада. Музиката като най-универсалния и непосредствен език на чувствата и на посланията е гарант за споделяне на емоции  - бурни, тихи, усмихнати и тъжни…. Хората ще търсят осъзнато или не да изразяват натрупаните страхове, заедно с други преживели същото и ще се върнат в залите. Вярвам, че споделянето чрез изкуство, обмяната на енергии между публика и артисти пречиства и зарежда. Тогава артистите ще са важни. Да бъдат на местата си и да даряват и заразяват с чувства, да лекуват душите. Да си полезен на другия чрез изкуството си е духовен акт. Това е Вяра и с тази вяра е свързан и моят оптимизъм.

- Какво е вашето пожелание към пловдивчани за новата година?

 - В известна латинската сентенция на въпроса „Какво хората трябва да желаят от живота“ , отговорът е „Здрав дух в здраво тяло“.  В баланса на тези две прости думи „дух“ и „тяло“ е цялата хармония, която ни е необходима. Да намерим този баланс над всичко – над дребното, злободневното, над страха, над болестта и безпътието. Духовността е онова, което различава единия от другия, това което прави общността, града, обозначава ни! Пловдив е град с артистичен климат,духовен град, заради хората си, които го правят такъв от векове – ден след ден, година след година. Здрави и духовни да бъдем  – това пожелавам.

- Кои са двете книги (двата филма), прочетени (гледани) през отминаващата година, които им препоръчвате?

 - Една книга и един филм. Книгата е „География на блаженството“ на Ерик Уайнар - увлекателни разкази, изтъкани от психология, геополитика, наука, пътешествия и хумор. Какво е щастието, какво не е и къде можем да го открием.

Филмът е „Балът“ на Еторе Скола, 1983-а - действието се развива в една бална зала, без главни герои и представя панорама на живота, любовта, самотата, войната и мира. Без диалог – само чрез силата на музика и езика на тялото.

- Кое е културното събитие на отминаващата 2020 г.?

 - „Вратите на съня“ и „Поетите и музиката“– един спектакъл в две части, обединени от съня и сънуването. Спектакълът е на нашата опера в рамките на Opera Open 2020, на Античниятеатър. Опитахме се да чуем и доловим страховете и надеждите си чрез музиката, танца, визуалните изкуства,любовната лирика на българските поети и композитори и чрез пресичането на пространствата – между публика и артисти, между жанрове и стилове.  Какъв е светът, който сънуваме, и какъв сънят, който живеем? Поетична метафора, която накара и публика,и артисти да съпреживеят разтърсващи емоции. Всичко това на фона на скандиращи протести, страха от болестта и смъртта, изолацията, обърканите чувства и мисли… Не съм виждала публиката така развълнувана и съпричастна. С насълзени очи и благодарна за това, че сме отново заедно. Благодарна, че в нас вижда онази духовна алтернатива на съпътстващата лудост на времето, която осмисля и омиротворява съзнанието. Никога няма да забравя този миг на съпреживяване и на доказване на силата на изкуството.

- А кое очаквате през следващата 2021 г.?

- Не очаквам. Вярвам! Вярвам, че ще се родят незабравими събития свързани с култура и духовност в Пловдив. 2020 г. ме научи да не очаквам, а да се радвам на случващото се днес, сега, на момента.Но бих искала Опера Пловдив да направи нещо – концерт, спектакъл, друго, в памет на нашия голям приятел и колега Камен Чанев. През злокобната 2020-а Камен се зарази с вируса и дни по-късно изгуби битката. Сбъдвайки мечтата си да направи ролята на Отело и осъзнавайки риска от заразяване,Камен буквално остави живота си на сцената като жертвоприношение. Творчески път, отдаден на изкуството и публиката, пример за това как да бъдеш честен към професията, това е Камен сега за нас. Пример, който трябва да продължи да бъде споделян, и ние - неговите колеги, поемаме този акт като морален дълг.

Четете още:

Александър Секулов: 2020-а доведе до осъзнаване на изкуството като връзка на човека с божественотоЩе се радвам всеки да открие причина да изпита благодарност и радост от труда, казва писателят

Амелия Гешева: 2020 г. ме научи на реализъм, дано изпитанията са зад гърба на хората на изкуствотоПо време на криза се ражда стойностно изкуство, казва заместник-министърът на културата