Войната раздели обществото ни на русофили и русофоби. Докато за  част от българите украинците безпомощни хора, останали без покрив, бягайки с децата си от руските ракети, за други - те са търтеи, които идват с големите си джипове и живеят на гърба на родния данъкоплатец. Всъщност без значение от тяхната националност, хората са различни – с различен интелектуален потенциал, с различно материално състояние, с различни характери и поведение. Как обаче да помогнем на хората, които наистина имат нужда?

На фона на хотелите по Черноморието приютили първите бежанци от Украйна и лагера в Елхово, където се оказаха голяма част от „туристите”, Пловдив изгради модел, който успя да намери пресечната точка между съпричастността и практичната подкрепа за хората, които бягат от войната.  

Вместо да затъне в безкрайни идеологически спорове, една украинка постави началото на идея, която се оказа работеща.  Наталия Еллис е украинка, омъжена за българо-украинец. Тя е от  Днепро, но от 7 години живее и работи в Пловдив. Още след първите ракети, тя и близките й започват да помагат както на хората в бомбандираните райони , така и на бежанците. За няколко месеца Наталия успя да върне към живот запустялата Белодробна болница и да я превърне във Втори дом на десетки майки с деца. Начинанието й бе на косъм, заради съмнителен инвестиционен интерес, проявен към имота на Белодробна, но благодарение на твърдата позиция на пловдивчани по въпроса, това не се случи. „Аз помагам само на хора, които искат да работят, търсят работа и вече работят. Ние не сме туристическа агенция. Който не желае да работи, да бъде така добър да си плаща наема и да не очаква пари от държавата, която го е приела. Който иска да работи, да заповяда при нас, ще му помогнем да си намери работно място, ще го подкрепяме и след това, но нека той вземе нещата в ръцете си“, казва Наталия. В края на годината TrafficNews разговаря с нея за модела, който успя да създаде с неизчерпаемата си енергия.

 - Кой беше най- големият ви страх през тези 10 месеца?

- Най - големия ми страх беше и продължава да е, че няма да успея да направя всичко, което е необходимо. Че няма да ми стигне времето. Че виждам, че трябва повече и повече, но не успявам да се справя с доста неща. Опитвам се да събера повече доброволци от нашите сънародници, за да помагат. Непрекъснато живея с усещането, че трябва да правя и още, и още, за да помогна на повече хора.

 - Защо в Пловдив отношението към бежанците е различно ? 

- В Пловдив, благодарение на общината, областната управа, почетния консул Димитър Георгиев , много фирми и доброволци , успяхме да изградим един модел, който ни позволява да кажем, че знаем как да помогнем на пристигащи бежанци да станат от бежанци – данъкоплатци. Да помагат на себе си, на сънародниците си и да не висят на пловдивската икономика. Гледах данни от Полша, където на практика украинците вече плащат като данъци толкова , колкото са помощите от държавата. И сега ние искаме да приложим този модел и в Пловдив. Помагаме на хората, които ни търсят по социални въпроси, юридически проблеми, намиране на жилища, обзавеждане и др. Хората разчитат на нас. Но във „Втори дом” приемаме само хора, които искат да се интегрират. Пловдив не е курорт, за да живеят тук като туристи по хотелите. Няма  толкова големи хотели, а дори и хората, които приютиха първите бежанци безплатно, те също не могат да го  правят постоянно. Ние говорихме с нашите сънародници, че 1,2 ,3 месеца могат да останат,  но след това трябва да си намерят работа. Организирахме  си Бюро по труда и ги насочваме към различни компании. В Пловдив има начин един украинец да намери работа. Има възможности за различни професии. Мисля, че работодателите са доволни, защото украинците са работливи хора. Те не търсят лукс.  Общината ни помогна с организирането на детските центрове, за да могат жените, които имат малки деца, да работят. Други малчугани ходят и в общинските детски градини, където са добре приети.

- Колко украинци има в момента в Пловдив и областта?

- Стартирахме с близо 1000 души. После се увеличиха до 5 000. През лятото мнозина се върнаха в Украйна, но сега пак идват нови бежанци. В момента тук има между 6500 и 7000 украинци, които живеят в Пловдив. Доста от тях разполагат със средства и живеят на свободен наем. Но има и други, които търсят работа. Тук в Пловдив има достатъчно интелигенти украинци. Някои вече започват да отварят фирми тук и да наемат както украинци, така и българи.

- Очаквате ли нова бежанска вълна?

- За съжаление да . Сега бежанците се насочват към Румъния, защото много хора се страхуват да минават през Елхово. Държавата не реши добре този въпрос. Първите хора там бяха на студено, с прекъснато хранене. Това донякъде ограничи бежанците. Не знам дали това е добре или зле. Но ако съдим по полския опит, България трябва да направи така, че да задържи тук украинците, които могат да подпомогнат икономиката й със своя опит и знания.

- Смятате ли, че държавата има адекватна политика спрямо бежанците от Украйна?

- Да не забравяме , че макар и в по-малки мащаби , има вълна емигранти от Русия и от Армения. Тези хора също търсят нова родина. Сред тях също има прекрасни специалисти – лекари, инженери, икономисти, от IT – сектора. За някои професии дипломите не се признават и трябва да бъдат легализирани. Доброволчески организации  правят курсове по български. Сега 220 лекари, преминали такъв курс , чакат легализация на дипломите в България.Програма „Солидарност” не е подходяща за работодателите. Сега проучвам как Чехия и Полша като членове на ЕС решават тези проблеми и ползват украински и руски специалисти. За съжаление последната програма на нашето правителство сякаш е написана от човек, чиято цел е да изгони бежанците . И може би до голяма степен успява. Много мои сънародници, след като хотелите, където бяха настанени затвориха, напуснаха България.

 Но да не забравяме , че има и друга гледна точка. Досега говорих като украинка, а сега ще говоря като икономист. Аз разгледах заплащанията по хотели, забелязах, че там е имало доста украинци , които имат имот в България или пък имат достатъчно финансови средства, за да се справят сами, но са ползвали програмите за бежанците. За 7 месеца изхарчиха не само средства, които Европа отпусна, но и 220 милиона от бюджета на държавата. Злоупотреби имаше и от страна на някои хотелиери, които не отписваха украинците , които напускаха хотелите и продължаваха да ги водят и да вземат пари за „престоя” им. Но липсва активност и от страна на украинците. Някои заминават за 10-20 дни в Украйна да си оправят документи или за нещо друго, но не предупреждават на рецепция, че напускат. 

Това доведе до огромни разминавания в отчетите. Оказва, че , че държавата е платила 20 хиляди нощувки на хора, които към момента на отчета не са били в съответния хотел, защото според граничния контрол, ти не си били в България. Тези разминавания породиха огромно недоверие в българската държава. Ако ти си бежанец, защо пътуваш по 8 пъти на месец насам натам. Значи разполагаш със средства. Тогава защо не си на свободен наем?  Т. е първите настанявания на общо основание на всички хора, сега удари по групата на най- уязвимите хора. Тези, които действително имат нужда. Хората , които бяха настанени в хотелските бази по морето, изобщо не се интегрираха. Те не започнаха работа, не записаха децата на градини.  И тогава бюрократичната машина реагира и спря програмата.

В крайна сметка тези хора не са туристи, а бежанци. Сега много хора ми се оплакват, че ако излязат да празнуват Нова година в чужбина, ще ги изключат от програмата. Аз им казват, че това е нормално. Щом искат и могат да пътуват, значи могат да си плащат наема. Излизат от програмата и пътуват, където решат. Лошото е , че това се отразява на хората, които наистина имат нужда от помощ.  Затова и чиновниците прекратиха програмата. Като украинка не ги подкрепям, но като икономист напълно ги разбирам.

 - Възможно ли е моделът да бъде приложен и на други места?

- Сега всяка седмица пътувам до София. Кризисният щаб, където има представители на всички министерства, прави среща с НПО- та. Обсъждаме детайли, които трябва да бъдат променени. Например в Румъния помощите за бежанци се плащат на наемодателите , а не на работодателите. Защото като се изплащат на работодателите, те трябва да водят допълнително счетоводство, да наемат нови хора.

Безразборното даване на пари не спасява ситуацията. Затова трябва да има повече такива центрове като нашия , защото те са ефективни. Във всеки голям град трябва да има такива буферни центрове, които да работят на този принцип. Имайте предвид , че доста хора няма да се върнат в Украйна, защото домовете им са разрушени. Много бесарабски българи ще останат тук. След войната при тях ще дойдат и мъжете им. Това ще бъде добре за пазара на труда.  

- Кои са хората, които най- много помагат твоите идеи да се превръщат в реалност?

- Всички. Всеки ден идват пловдивчани с дрехи, обувки, храна, мебели. Всяка събота идват доброволци, които помагат да сглобяваме мебели. Много бизнесмени ни помогнаха със средства, със строителни материали, с уреди, с климатици. Всеки помага с каквото може. Пловдивчани са велики хора. Особено сега за Коледа , всеки ден се обаждат десетки дарители. Сега събираме пари за медицински блок, защото имаме тук хирург. Манол Пейков събра към 800 000 за генератори. Хората подкрепят всяка една кауза, в която са сигурни. Ние се стараем да бъдем отворени и прозрачни. Всеки ден пускаме информация и снимки.  Големи късметлии сме , че сме в Пловдив.

- Колко деца се родиха от началото на войната тук?

- Родиха се 26 бебета и очакваме още 2 в началото на следващата година. Всички се родиха в Селена, защото там има наша сънародничка и помага с езика. Ситуацията е много сложна, защото съпрузите на тези бременни жени са на фронта и може никога да не ги видят.

- Обществото беше доста разделено по темата за войната. Променят ли се нагласите с течение на времето?

- Сега има като чели по-малко пропаганда. Всички хора разбират , че войната е война и в нея няма нищо хубаво. Все пак има около 25% от българите , които подкрепят Путин, войната и пропагандата. Но времето ще покаже кой е прав. Надявам, че се , че един ден тези хора ще разберат, че са подкрепяли грешната страна.

- Каква е вашата прогноза за края на войната?

- След 3-4 години. Докато Русия има оръжие и приходи, войната ще продължи. Дотогава те ще изпращат момчета и ракети срещу нас. Светът и всички украинци, които са извън страната, помагат на Украйна да устоява на руската агресия. На 8-я ден от войната Украйна изгради огромна мрежа от доброволци, за каквато КГБ е мечтаело цял живот. Тази мрежа няма да позволи Украйна да падне. Русия има избор – да воюва или да не воюва. Ние такъв избор нямаме – затова ще издържим.