"През 1970 г. Михаил Минков не беше по-едър, отколкото е днес. Помня го като студент, обичащ природата. Искаше да рисува пейзажи над Смолян. Наместо да отговори убедително къде са шилетата, в раницата си той носеше българо-френски речник", разказва изтъкнатият художник Матей Матеев на откриването на юбилейната изложба.

"Самостоятелна изложба от такъв мащаб се полага само на покойник. И все пак това е втората ми изложба в родния Пловдив. Първата се състоя през далечната 1976 г., когато се дипломирах в Художествената академия", остроумничи творецът.

Казва, че не може да отдели себе си от възпитаните в лоното на немския експресионизъм творци, студенти на проф. Георги Богданов. Професорът е изградил цяло поколение от знаменити майстори на четката от Пловдив - Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона и други. 

Минков се отклонил от течениета на властващия "социалистически реализъм". "В средата на 1970-те ме поканиха да изрисувам една църква. Влязох в храма и приключих с модернизма", допълва той. Зографисването на стенописите в мъжкия манастир край Сопот, където е получил монашеско пострижение героят на българското освободителното движение Васил Левски, полага началото на дълга иконописна кариера.

Той е изрисувал и реставрирал свети ликове в 13 черкви и манастири в Пловдивска епархия - сред тях са храмовете в Коматево, Бяла Черква, Баня, Калоферския манастир и Петропавловския манастир край Лясковец. През 1977 г. завършва иконографските курсове към Духовната академия, където светогледът му рязко се преобръща. 

"Мечта за всеки художник е да рисува в църква, защото до Великата френска революция друго изобразително изкуство почти не е съществувало. Покойният майстор на четката Димитър Киров ми казваше: "Аз бих платил, за да рисувам в църква, но няма на кого да дам пари", разказва Минков. 

Той посочва, че свещените образи на иконите са част от народното изкуство и въплъщение на традицията. Извън тях няма нищо. Колкото и модерното изкуства да произвежда нови стилове - всичките са еднодневки", категоричен е 70-годишният художник. Казва, че най-много харесва стенописите, защото те не могат да се търгуват, за разлика от картините.  

Другата страст на Михаил Минков са пейзажите и в изложбата, която до 2 септември ще бъде показана в Градската художествена галерия на ул. "Княз Александър" 15, те присъстват изобилно. 

"Трудно се създава създава акварел, а акварелите на Мишо са мощни. При него оцветената вода танцува сама под ритъма на творческата емоция. Пейзажите му пък са чувствени, нереални, необикновени като самия него", допълни Матеев. 

"Пейзажите ми представляват изследване на природата чрез цвета. Обикновено правя няколко различни варианта, за да вникна по-дълбоко в тях и да изчистя формата. Накрая се стига и до някаква абстракция, носеща настроение", обяснява той.

Как се рисуват безплътни сили като ангелите? "Ако човек го е осмислил, то ще се предаде чрез четката - именно това е силата на четката, която всеки художник преследва", усмихва се загадъчно художникът. 

"Независимо дали ще се срещнем с одухотворените икони на Михаил Минков, с изящните и проникнати от светлина акварели, с чистата понякога до лаконичност изразност на маслените му платна или с всичко едновременно, тази среща оставя у зрителя усещането за свят, изпълнен с много искреност, с любовно преклонение към света, който обитаваме. И с предана вярност към един естетически идеал, неподвластен на времето."

Вихра Григорова, уредник в Градската художествена галерия

"Пирин" е от ранните му творби - средата на 1970-те

Пророк

Проект за стенопис за черквата в Баня

Художникът Матей Матеев каза, че картините на Минков притежават вродено живописно изграждане

Коне

Лято

Църковната тематика присъства и сред пейзажите и портретите

Старият град

Тракия

Вечер

Ценители на живописта от различни поколения се събраха на тържеството