Те са млади, талантливи и устремени! Излизат смело на сцената, за да докажат качествата си и да научат  още и още! Това са новите лица на пловдивските трупи – Драмата, Куклите и Операта. Идват от различни краища на България, че и на света, но ги обединяват две неща  – магията на Пловдив и любовта към изкуството. В поредица от материали PlovdivTime  и TrafficNews ще ви представят новите лица на пловдивската сцена.

Представяме ви талантливата Елин Стоянова, която с летящ старт влезе в трупата на Пловдивския куклен театър. За себе си и любимите си занимания младата актриса е лаконична - учила е в 54 СОУ в София в паралелка с английски. Още от ученическите години я влече изкуството и до днес като свои хобита посочва пеенето и рисуването. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на изключителната проф. Жени Пашова. Включва се в проекти на ателие 313, а за краткото време на професионална сцена в Пловдив вече има две представления - "Приключение с маймунка" и "Бомбето". "Бомбето" е едно от многоочакваните от театралната публика. Режисьор е Катя Петрова - едно от най-знаковите имена в кукленото изкуство, която предлага своя прочит на новелата на Йордан Радичков. 

- Здравей, Елин. Вече си част от трупата на Кукления театър, а на финала на следването си получи признанието на Академията. Какво е да си „Най-най-най” сред бившите си колеги?

- Чувството е много приятно, защото това е награда за която гласува цялата академия. Бях изненадана,че честта да взема наградата е моя, но съм изключително благодарна на колегите. Заслугата за тази награда е на моите прекрасни преподаватели. 

- Какво е усещането от студентската скамейка директно да дебютираш на сцената на един от най-авторитетните куклени театри у нас?

- Дебютът ми беше с представлението “Приключение с маймунка” на режисьора Ева Кьосовска. Бях много притеснена, защото това беше първото ми детско представление. Разбира се, в НАТФИЗ сме водили кукли и сме правили откъси, но аз не бях играла цяло представление.  Всичко мина добре, с колегите се забавлявахме и децата бяха доволни. 

 - Сега си част от един от мащабните проекти на театъра – „Бомбето” по Радичков… 

- Голяма чест е да работим с Катя Петрова, тя е вдъхновен и вдъхновяващ човек, с неугасваща енергия. Тя е режисьор, който много добре води актьора в правилната посока и го оставя по пътя да се забавлява. В самото представление нямам само една роля, но искам да кажа само толкова, за да могат хората да дойдат и да се уверят сами, че това е едно необикновено представление.

- Артист къща не храни, а ти си се захванала с изкуство. Кога усети първото привличане на сцената? 

- Истината е, че не съм искала да ставам актриса от дете, дори най-малко това съм очаквала да се случи! Идеята дойде на много по-късен етап, преди да завърша гимназия. Първата ми изява е като много малка и не я помня, но моята баба ми е разказа,че много съм държала да изпълня стихче. В гимназията попаднах в ВТФ “Врабчета”, там започнах да пея , да танцувам и да играя. Започнах работа в Столичен куклен театър като разпоредител и тогава реших, че ще кандидатствам кукли. 

- Кое е най-силното ти актьорско оръжие, за какви роли мечтаеш и  би избрала? 

- Много е трудно актьор сам да оцени своите качества, опитвам се да се забавлявам и да търся различни неща във всяка нова задача.Не желая дотолкова да конкретизирам мечтите си, но си мечтая ролите, които ми се дават, да са крайно различни и интересни. 

Да избираш коя роля да изиграеш е привилегия, която изисква много опит, доказване и самостоятелност. Но актьора не избира кои роли да му се предложат, той има само свободата да ги откаже.

В ситуацията,в която живеем, мислех, че мечтите ще трябва да почакат. Но в момента ние работим ,репетираме и за сега - в този несигурен етап, това надхвърля очакванията ми.

- А за кино мечтаеш ли по примера на колегата ти Стоян Дойчев, който блестеше във филма „Възвишение”?

-  Стоян е невероятен актьор и аз се радвам много на неговия успех. Не съм снимала досега и се надявам да имам тази възможност в бъдеще. 

- Какво те прави щастлива? 

- Щастлива ме правят работата ми, колегите ми и близките ми хора.Обичам да се занимавам с много различни неща, да се чувствам активна и това ми носи щастие.

- Кои са твоите идоли на сцената?

- Имам много любими актьори и актриси, но не обичам да си слагам кумири. Защото колко и да искам да съм Мерил Стрийп, не мога, аз съм си аз. Мога единствено да наблюдавам и да черпя от таланта и опита на актьорите ,на които се възхищавам. 

- Казват, че да развълнуваш малките зрители е много трудно, защото те са най-спонтанната и искрена публика… 

 - Така е, но чувството е невероятно, защото малкият зрител е много по-категоричен и краен в мненията си. Много е интересно да чуваш възклицанията или съветите, които те държат да споделят,  за да помогнат на любимия си герой.