Д-р Антоанета Чирлова е сред малкото жени в мъжкия свят на хирургията у нас. Като специализант тя е част от школата на д-р Анастас Чапкънов в Клиниката по гръдна хирургия на пловдивската Университетска болница "Каспела". Ежедневно взима участие в най-сложните гръдни операции, а от няколко месеца работи и с роботизираната система „ДаВинчи Х”.

„Хирургията е предизвикателство както за мъжете, така и за жените. За жените може би е двойно, защото трябва да се доказваме още повече. Масово хората считат, че жената на първо място трябва да бъде майка, съпруга, домакиня. Но има колежки като мен, в България сме около 6, може би и повече, които дерзаем по пътя на гръдната хирургия и искаме да сме наравно с мъжете. И, ако може, да сме по-добре. Смятам, че винаги искаме повече”,  споделя д-р Чирлова пред TrafficNews.

Желанието да стане лекар се появило още в детството й. С усмивка си спомня, че това била единствената игра, която обичала да играе вкъщи с баба си. Всички кукли били пациенти и приемали аспирин, аналгин и парацетамол. Предимно ги боляло коремчето и гръдният кош. И тъй като в коремчето има много черва, решила, че иска да стане гръден хирург. Д-р Чапкънов обаче бил „виновникът” да хареса специалността.

Любопитното е, че в семейството й до девето коляно няма нито един лекар. Затова за близките било изненада, че се е насочила към тази професия. Днес обаче не съжалява за избора си. Категорична е, че ако успее да задържи желанието, с което ходи сутрин на работа, още дълги години, нещата ще се случват.

„Работният ми ден започва в 7 часа. Обичам да идвам по-рано на работа, да огледам пациентите, да видя как са прекарали нощта. Вълнувам се за тях. Правим оперативната програма, минаваме визитация, след което започват операциите. Имам голямата възможност, д-р Капкънов ми позволява да му асистирам в 90% от операциите, което за мен е и удоволствие”, разказва младият лекар.  

В началото на тази година тя и колегите й преминават обучение в Страсбург, където полагат изпит за сертифициране с робота „ДаВинчи” и вече имат няколко направени операции - атипични резекции, лобектомии  и сегментектомии. „Интересно е, предизвикателство е. Вижда се много по-хубаво и смятам, че пациентът наистина се възстановява много по-бързо”, посочва медикът.

И си спомня как на 3 март, само два месеца след като започнали работа с робота, дошла пациентка и поискала да бъде оперирана по този иновативен метод. Жената била изключително подходяща, защото туморът бил малък, периферен и интервенцията била много успешна. На следващия ден й махнали дрена, а след два дни я изписали и се прибрала вкъщи.

Карциномноболни са повечето пациенти, които търсят помощ в клиниката. Предимно с рак или с вторично новообразувание в белия дроб.

„За жалост белодробният карцином продължава да бъде водещ в страната и света. И предимно пациентите ни са такива. Или трябва да докажем какъв е туморът. Ако стадият и състоянието на пациента са подходящи, най-добре е да пристъпим към оперативното му отстраняване”, казва д-р Чирлова. По-редки са туморите на хранопровода, но и те също са предимно злокачествени. Операциите са изключително сложни и отнемат един цял работен ден. И възстановяването при тях е по-дълго.

Има пациенти, които няма да забрави. „За жалост повечето са завършили с летален изход и може би точно затова съм ги запомнила. Когато даден пациент почине, ние дискутираме каква е причината, можеше ли още нещо да направим, искаме да разплетем нещата”, посочва специализантът по хирургия.

Още в първата година от работата й в болницата имала 50-годишен пациент с тумор на белия дроб. Наложило се да му направят пулонектомия – премахнали белия дроб изцяло от едната страна. „След няколко дни той дойде, каза, че има температура, че храчките му са с гноевиден характер, с лош дъх в устата. Аз много се притесних. Разбрахме, че е направил инсуфициенция на бронха, което е едно коварно усложнение. Наложи се да се прави наново операция, той да остане на торакостома, което е много травмиращо за пациента, защото гръдният кош му е отворен и всеки ден се правят превръзки. Полагахме много усилия, но, за жалост, не успяхме да го спасим”, спомня си д-р Чирлова.

Заради големия броя на белодробните карциноми, според нея трябва да се фокусира вниманието върху профилактиката. Съветът й е всички пушачи веднъж годишно да си правят нискодозов скенер на белия дроб със скринингова цел.

„COVID инфекцията на нас, гръдните хирурзи, ни направи един вид услуга. Защото голяма част от населението започна да си прави скенер на белия дроб и стана като скрининг. Пациентката, за която ви разказах, с операцията с робота, също бе прекарала COVID-19. Решава да си направи скенер. Вижда се изменение. Колегите я съветват след месец да си направи повторно скенер. Вижда се, че това образувание не изчезва и още като го погледнах, си имаше типичните данни за един злокачествен тумор на белия тумор, който трябва да бъде премахнат”, казва медикът.

Когато бъде опериран в ранен стадий, пациентът не е нужно да провежда химио- и лъчетерапия. „В момента се прилагат и таргетната, и имунотерапията, които много помагат. Целта е карциномите на белия дроб да станат едно хронично заболяване, което да се проследява. И смятам, че когато пациентът е опериран навреме, когато се следи, когато държи връзка с онколога си, нещата ще вървят само в негова полза”, допълва д-р Чирлова.

Младият медик категорично вижда бъдещето си в България. Вече има няколко специализации в чужбина и споделя, че ще продължи да ходи на различни обучения, но иска наученото да прилага у нас. Категорична е, че както се оперират пациентите в България, по същия начин те биват оперирани навсякъде по света. И се ядосва, когато нейни познати избират да се лекуват в Турция например.  

„Смятам, че ако пациентът е тук, той се чувства по-добре в среда, в която бива разбиран от заобикалящите го лекари, сестри, санитари. Защото, няма какво да се лъжем, лекарят изпълнява своята задача като операция, наблюдение над пациента, минаваме визитация, но сестрите са хората, които прекарват много повече време с пациента. Когато има някакъв въпрос, първо викат сестрите, споделят с тях”, посочва тя.

Съветът й към по-младите хора, които записват медицина, е да са убедени, че това е тяхно призвание. Да не се гнусят от пациентите и да успяват да скъсят дистанцията. Защото спечелят ли доверието им, все едно наполовина са ги оперирали.

„Ако искат хирургията и специалност гръдна хирургия, е хубаво преди това да дойдат, да видят как минава един ден, да преценят това напрежение и времето, което се прекарва в операционната, дали са готови да го поемат. Първата година всичко ми изглеждаше наистина прекрасно. Много весело, дават ми работа, навсякъде влизам, но винаги има някой зад гърба ми. Сега, когато ми се дават все повече права и задължения, усещам как започва тази отговорност да тежи. През нощта се събуждам и си мисля за пациента. Този възел достатъчно ли го стегнах, там правилно ли го направих. И това също е важно. Важна е психиката. Смятам, че за да бъдем добри лекари, трябва да имаме силна психика, за да може наистина да помогнем на своите пациенти”, споделя д-р Антоанета Чирлова.

Тя е изключително благодарна и на своите колеги, с които са като едно семейство. Екипът е сплотен, помагат си, споделят и тревогите, и радостите. А младият лекар се чувства на правилното място в точния момент.