Пенчо Добрев, Илия Янакиев, Вихра Григорова и Ангел Гешев (от ляво надясно) на официалното откриване

Мадоните и балерините на Илия Янакиев приковават окото със своята тънкост и прозрачност. „Обичам балета, хармонията и изяществото на тялото. Майчината гръд пък е едно от най-вълнуващите неща в нашия живот. Всички ние, излизайки на белия свят, се срещаме първо с женската гръд - тя носи аромат, носи топлина и живот“, казва пловдивският художник.

Вчера в галерия „Арсенал“ в Пловдив Янакиев откри съвместна изложба със скулптора доц. Пенчо Добрев под надслов „Зад хоризонта“. Двамата са съученици от Художествената гимназия в София.  

„В картините си търся второ пространство, което не просто е разгърнато в далечината, а представлява различно измерение“, допълва живописецът. От десетина години той твори в Калофер и дори посвети цял цикъл от рисунки на калоферската дантела.

Други от изложените картини носят символите на вярата, сред които и Ноевия ковчег. „В „Началото“ са положени десет работни слоя, разделени с лак. На картината има милиони цветове, много от които окото не може да улови, но все пак ги усеща“, отбелязва той.

 „Илия Янакиев е изключително харесван художник. Дължи го на мекия изящен колорит, който не се натрапва и присъства по един гальовен начин в нашето обкръжение“, каза на откриването Вихра Григорова, куратор в Градската Художествена галерия в Пловдив.

„Балерината“ на Илия Янакиев

Пенчо Добрев пред творбата „Девет вариации на тема“

Илия Янакиев пред "Началото"

По нейните думи в много от картините си той поетизира безкрайно някои ежедневни неща - като няколко разцъфнали рози. „Розата се бере много рано сутрин, докато е росна и не е разпиляла аромата си – художникът е уловил този момент.

Хванал е и времето на есента, когато птицата в очакване на зимата стои до опразненото си гнездо. Гнездото на гугутката изглежда примамливо и уютно и вдъхва желание а да се върнеш в него“, допълни Григорова.

„Рисунките на Янакиев се допълват хармонично и естествено от „пуканките“ на Пенчо Добрев.

Пенчо Добрев представя няколко абстрактни творби, а също и Младенеца с трънен венец, изгорели от жажда устни и свещи, копнеещи да се прегърнат.

„Обичам да експериментирам във всякакви посоки, дори не само в скулптурата. Изкушавам се от много различни неща - понякога минавам към по-абстрактни фирми, но съм по-скоро фигуративен“, казва роденият в Стара Загора скулптор.

Опитвал е разнообразни техники, стилове и теми - комбинации от дърво и бронз, скулптури от тел, керамика и дори живопис. „Повечето от творбите на  Пенчо Добрев са игра с формата. Взаимствани са напълно от случващото се с един природен обект, когато е подложен на екстремални изживявания“, обяснява Вихра Григорова.

Мадоните на Янакиев се допълват от лежащия в тръни Младенец на Добрев. „Когато човек се ражда, поляга върху кръста си, обкръжен от тръни и разпуква сякаш тази обвивка, в която е бил в едно състояние на посято семе. Семе, което съдържа в себе си целия си следващ живот, точно като царевичното зърно, от което ще стане пуканка. То отворя себе си широко и си приема кръста“, посочва кураторът.  

„Младенец“ на Пенчо Добрев

Посетителите разглеждаха с часове творбите

„Хармония“

„Стремеж“

Китарите на Людмил Танев (вляво) и Антон Динев създадоха романтична атмосфера

„Мадоната с розите“

„Жажда“

„Началото“

Вихра Григорова откри експозицията "Зад хоризонта" с блестящо слово

„Мадоната с цветето“