Традициите държат семейството сплотено, а нашият български фолклор е успял да се съхрани благодарение на силната вяра на българина. На един от най-светлите празници - Бъдни вечер, ние ви срещаме с едно музикантско семейство, което прекарва голяма част от живота си в пловдивското село Марково, а целият си съзнателен живот посвещава на българската народна музика.

Днес семейство Николови живеят в САЩ, но продължават да прославят България с таланта и постиженията си. Те успяват да стоплят по неповторим начин сърцата не само сънародниците ни там, но и на американците. С благи думи, вкусни гозби, песни и любов, Георги и Вичка Николови обичат цветните дни, обичат музиката им да свири високо, мечтите да бъдат недостижимо големи и пеят с обич за тези, които обичат българската култура. 

Вичка и Георги Николови имат две прекрасни дъщери - Дияна и Нели, която наследява таланта на своята майка Вичка, а чувайки нейно изпълнение веднъж... едва ли бихте го забравили.

Днес ще ви запознаем по-отблизо именно с Нели, която също взима решението да напусне родната България и заминава при сестра си... за да следва своята американска мечта. И успява! 

Няма да ви разказваме повече, защото най-интересното ще прочетете в следващите редове, разказано от първо лице. Ето какво споделя талантливата и успешна пловдивчанка пред Невена Вранчева, репортер на Trafficnews.bg.

- Здравей, Нели! Разкажи ни повече за себе си?

- Родена съм в най-древния град Пловдив. Казвам се Недялка Николова (но всички ми казват Нели). Отраснах в семейство на музиканти - Вичка и Георги Николови, едни от създателите на Ансамбъл Тракия. Аз бях детето на ансамбъла и много пътувах по света с моите родители. Знаех всички песни на ансамбъла и така любовта към народната музика ме отведе в музикалното училище в Котел, където изучавах музиката в детайли, а пеенето ми беше в душата. След като завърших започнах да се занимавам с фотография и работата ми като оператор ми беше като хоби.

- Трудно ли ти беше да вземеш решение да напуснеш България и как се промени животът ти от началото до днес? 

- Зелената карта ме отведе в Америка. Загърбих пътуванията по света с квартет Вай дудулей и тръгнах да сбъдвам Американската мечта! Разбира се, не знаех повече от 100 думи на английски. Първата година беше много трудно. Работих какво ли не, в кухня като готвач ( добре че имах познания в българската кухня), като сервитьор. Беше трудно да работя и уча английски език, и да го уча така че да нямам акцент, с много опити пред огледалото. Мисля, че много ми помогна музикантското ми ухо. Много бързо реших да уча в Колеж графичен дизайн и фотография. В Колежа се отприщи и една друга страст - рисуването и започнах да рисувам! Оценката на моите професори ми даде нужното самочувствие до продължавам да мечтая.

- Колко време вече си там и къде живееш в момента?

-17 години живея, уча и работя в Луизвил, Кентъки, но силата, която получавам от моите родители ми дава енергия да следвам пътя, който избрах.

- Разкажи ни за пътя си до гиганта Шанел? Какво е усещането да работиш за един от най-известните брандове в световен мащаб? 

- Питате ме как започнах работа за Chanel Cosmetics USA? Когато пътувах с Вай дудулей квартет и с големия диригент Крикор Четинян и неговия камерен хор из цяла Франция с всичките си сетива усещах , че това е моето място- френската култура. Това ме подтикна да се явя на конкурс за make-up artist( гримьор) в Chanel cosmetics. Тук не се правят компромиси - трябва да бъдеш точен, изискан в обноските си с колеги и работодатели, а и излъчването не е за подценяване. Учех се в движение, на менинджмънт и продажби.

Разбирах, че трябва да давам 100% от себе си, за да успявам, и когато ми беше много трудно в почивните влизах в автомобила си и пеех с пълен глас песните на майка и татко. Това ме изваждаше от униние и тъга. Работната седмица е от 40 часа, но работата с нашите клиенти изисква не само да можеш да представиш продуктите, но и да умееш да ги поставиш на лицето на клиента и тук рисуването ми помогна, защото приемам всяко лице като платно и започвам да рисувам картина. Посещавах конференции в Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис и се учех от най-добрите в бранша.

- С какво се занимаваш сега?

- От 10 години работя за Giorgio Armani cosmetics като Мениджър. Тук в Армани съм в своята стихия. Армани създаде цяла модна вселена, която продава всичко - от сладкиши до хотели. Стилът му може да се опише само с две думи “ Само най- доброто”. Професионалната му философия е проста, той смята дисциплината и издържливостта за най-големите си таланти и аз, като Робърт де Ниро и София Лорен, съм негова почитателка.

Една от най- големите ми награди ми за работата и постиженията ми като Мениджър в Giorgio Armani Cosmetics е привилегията да посетя редакцията на списание Vogue в Ню Йорк, нещо което съм гледала във филми като “Devil wears Prada” и “Sex and the City” , и съм си мечтала да се случи и на мен.

- Присъствала ли си на изисквани събития и фирмени партита? Какви са те и имала ли си възможността да се запознаеш с някоя звездна личност?

- Всяка пролет от 146 години в Лоузвил, Кентъки се провежда едно от най-големите дербита за конни надбягвания в света, на което е присъствала и английската кралица Елизабет! В нашия град се стичат най- богатите хора от цял свят и много малко гримьори са допускани да правят грим на тези известни хора. Аз имам честта да работя всяка година за подготовката на ВИП гостите за червения килим. За съжаление, тази година това събитие се случи, но без публика. И искам също да споделя, че всяка година има нов дизайн на чашите, в които се сервира така известния бърбън, който се произвежда в Кентъки и тази година чашите бяха правени в България, с което цялото семейство сме много горди.

- Твоите родители за едни изключителни музиканти и педагози! Какво ти дадоха те и на какво те научиха?

- Както моите родители са били пример за подражание, в живота и на сцената, така възпитаха в мен и в сестра ми любов към изкуството и красотата. Щастлива съм, че малката ми племенничка Георгиа върви по нашата пътека и получи покана за конкурса National American Miss Princess и само на 5 години Miss Kentucky Princess State Finalist.

Тази година 2020 е белязана от Ковид 19...

В модната индустрия нещата се случват онлайн и в това, както при всичкi и има затруднения, но сега, в навечерието на Коледа и Нова година аз и моето семейство сме щастливи, защото сме заедно, а щом сме щастливи сме благодарни на съдбата за всеки нов ден, за всеки нов час, за всяка минута щастие, което се крие в малките неща.

- Какво би искала да кажеш и пожелаеш на всички българи за Коледа и Нова година?

- Коледа идва с надеждата за ново начало. Да я отпразнуваме не толкова с изобилие на ястия, колкото с веселието на духа! Да си върнем способността да се радваме. Вярно е, сега трудно се радваме в това пандемично време, но нали имаме надеждата и вярата в собствените си сили и възможности.

На празничната трапеза ще попеем песни за душата, ще отправим благословия за всички българи по света, където и да са: Америка, Австралия, Бесарабия или България, за да видят в пламъка на Бъдника и запалената свещ на Рождество Христово възкресени самочувствието и самоуважанието на народ, който познава златни времена на възходи и постижения.

На Рождество Христово ще провокирам въображението си, за да зарадвам моето слънчице - 7 годишната ми племеница Георгиа, а тя от благодарност ще запее “Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо……”

Благодаря Ви сърдечно за интервюто! Бъдете здрави, следвайте мечтите си, имайте полет на мислите, бъдете избор, приоритет и никога не се оставяйте да бъдете вариант!

"За да бъдеш незаменим, трябва да бъдеш различен!"