Един час беседа с възторжените читатели и час и половина раздаване на автографи. Така премина представянето на новия роман на писателя Милен Русков „Чамкория” в Камерната зала на Драматичния театър в Пловдив.  

„Чамкория” е гениална книга - тя възражда душата ти, душата ти се отваря. Абсолютно съм убедена, че това ще е книгата на века. Гарантирам - 30 години издавам книги и този роман не може да бъде надминат”, заяви издателят Божана Апостолова. Собственикът на издателство „Жанет 45” допълни, че за месец и една седмица от отпечатването на „Чамкория” са продадени 7 000 екземпляра. „Толкова години съм издател и такова нещо ми се случва за пръв път”, призна Апостолова, която организира големия фестивал „Пловдив чете”.

Заглавието „Чамкория” (днешния Боровец, където е разположен царския дворец) символизира изчезналата България от периода между двете световни войни. Книгата разказва за 1920-те години - един от най-драматичните и същевременнно най-мрачните периоди в българската история.

„Това е време на много остър вътрешнополитически сблъсък между две големи военно-политически групировки - от едната страна са Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от другата - Единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Тези две големи групи се сблъскват и сблъсъкът им е много ожесточен и абсолютно безчовечен”, отбеляза Милен Русков.

По думите му хората от двете страни на барикадата се доста сурови. „Забележително българско поколение, което притежава много качества, но моите впечатления са, че това е най-жестокото поколение. То е участвало във войните от 1912 до 1918 г. Загубило е Първата световна война и след години на жертви из окопите и бойните полета се е върнало от фронтовете. Някои хора са загубили и здравето си, те се завръщат от войната ужасно разочаровани и гневни”, разказва писателят.

Гневът на победените не може да се обърне навън. „Агресивната енергия не може да се канализира срещу външен неприятел и тогава те си устройват един вътрешен кошмар, чрез който тази енергия се отприщва. Като не могат да водят война навън, започват гражданска война”, смята Русков. В повествованието на „Чамкория” са вплетени чудовищни събития като атентата в църквата „Света Неделя” и последвалия го военен терор. „1925-а е годината, в която България удря абсолютното дъно. Когато българите започват безкрупулно да се избиват едни други”, допълва писателят.

Главният герой в романа е бай Славе – шофьор на междуградски омнибус по маршрут София - Самоков – Чамкория. „Той е човек от това поколение. Не е свързан с никоя от двете избиващи се групировки. Бай Славе е привърженик на т.нар.  легална опозиция - либерал-демократите, демократите, радикалите и част от земеделците, които са били противници на правителството на Военния съюз, но не са били солидарни с тактиките на въоръжената опозиция на Единния фронт”, поясни авторът.

Целият разказ за този сблъсък и за живота на българите през тези усилни години минава през шофьора. Книгата е разказана от първо лице. Самият герой разказва и по този начин начин разказът става по-автентичен.

„Шофьорът разказва за мрачни събития, обаче има смешен ум. По този начин внася чувство за хумор, ирония и известна ведрост”, обясни Милен Русков. Той разкри, че за писателя измислянето на главния герой е като влизане в роля. „Писателите създават най-убедителни герои, когато ролята, в която са влезли, е близка до техния темперамент - това става с въображение преди всичко”, допълни той.

Според него основното качество на човека на изкуството е въображението, но за това малко се говори и почти никой не го изтъква. „Ако нямате въображение, нямате нищо. Всичко останало идва след това”, смята Русков.  

Две години той е отделил на проучване на исторически свидетелства и документи, и опознава 1920-те години необикновено добре. Още две години му отнема написването на книгата. След поредица от забележителни романи – „Джобна енциклопедия на мистериите”, „Захвърлен в природата” и „Възвишение”, Милен Русков постига нов връх в своето творчество с „Чамкория”.

„Този роман е е много кинематографичен. Ще бъда силно изненадан, ако не го превърнат във филм, освен ако не се окаже много скъпо”, заключи писателят.