Фотография:AJ Petkov

от Паулина Гегова

Мария Миради е една от успешните млади пловдивски актриси, която въпреки трудността за развитие на българската сцена, успява да намери своя път и да го изведе до край. Любовта й към киното и театъра се заражда още от юношеска възраст, затова и влиза в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства в последният випуск, който изучава специалност Организация на кино, театър и телевизия, с мениджмънт. След него, тя бива закрита.

Стабилната основа, която е получила по време на ученическите си години, я кара да кандидатства Театрознание и Режисура в Националната театрална академия. По стечение на обстоятелствата, в последния момент се отказва от Театрознанието, защото материята е суха, а и не желае да пише негативни критики за хората на изкуството и техния труд. Затова почва да се готви по актьорско майсторство при пловдивския актьор Симо Алексиев и кандидатства в НАТФИЗ. Както често се случва, не я приемат в първата година и така Мария се озовава в Пловдивския университет, специалност Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов – и двамата доайени в родното сценично изкуство.

Не кандидатствах отново в НАТФИЗ, защото съм на принципа, че когато една врата се затвори няма смисъл да влизаш пак през нея. Намери друга или влез през прозореца. Щом тези хора повярваха в мен и ми гласиха доверие, аз трябваше да им отговоря със същото, признава Мария.

Още от първи курс почва да пуска портфолиото си по различни кастинги и театри. Нещо, за което повечето й колеги изчакват. Но тя е решителна и амбициозна и знае, че трябва да се бори за това, което иска. През втората година от образованието й, целият курс е взет в мюзикъла на Драмата „Оркестър без име”. След това пет студента, сред които и тя, биват вкарани в „Площад синева”, а малко по-късно, Пламен Панев и дава епизодична роля в постановката „Албена”.

Когато завършва обикаля няколко театъра на хонорар, сред които пазарджишкия, смолянския, докато накрая се застопорява в Общински драматичен театър „Невена Коканова” град Дупница.

Освен в театъра, Мария се развива в киното и телевизията. Снимала е в българско-италиански проект, в „Дякон Левски”, „Столичани в повече”, „Връзки”. Последната й роля от кино екрана е във филма „Беси”, който съвсем скоро ще излезе по салоните.

Като цяло пловдивчанката е влюбена в Италия и италианското кино и като по-млада е копнеела да се реализира в него.

Предпочитах киното, но когато се сблъскаш с емоцията от живия контакт с публиката и аромата на театъра, осъзнаваш колко по-различно е изживяването. Никога не бих се отказала от него, с тази разлика, че все повече ми се иска да създавам креативни, алтернативни спектакли. Нещо, което у нас не е развито достатъчно, обяснява красавицата.

Точно затова смята да вкара една по-колоритна ниша в пловдивското изкуство, която да набляга именно на такива алтернативни, разчупени и съвременни театрални форми. В момента сформира екип, а плодовете на труда му ще видим през септември. Тя подкрепя тезата, че всеки район има нужда от култура, но би било по-удачно за творците, ако България разполага с един или два държавни театъра, а останалите да са общински и частни трупи, подкрепени от меценати. Така ще се създаде една позитивна и здравословна битка между тях, доказване и надпревара, а публиката ще има възможност да се запознае с нови и разнообразни лица.

Мария Миради не е типичната актриса. За нея семейството и хората, които обича са над всичко, включително и над професията. Тя работи много по-добре когато е щастлива и влюбена и смята, че двете – семейство и професионална театрална кариера, могат да вървят ръка за ръка. Артистите определено са много по-себични, но е въпрос на личен избор и общоприетата идея, че актьор не може да създаде стабилно семейство е мит. А ние очакваме с нетърпение да видим с какво ще ни изненада в любимия ни и артистичен град.