На 84-годишна възраст почина едно от най-големите имена сред родните интелектуалци Любомир Левчев, съобщиха от семейството му. Като поет и писател той остави огромно творчество и отдавна беше признат за жив класик.

Левчев е първи заместник-председател на Комитетата за култура (1975-1979), председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. Народен представител в три парламента.

През 1977 г. беше обявен за народен деятел на изкуството и културата. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.

Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание Рицар на поезията (1985), Голяма награда на института „Ал. Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010) и др.

На 82-ия си рожден ден Левчев представи новата си книга "Самосъд"  с 20 стихотворения в символичния тираж от 20 екземпляра. 

„Две години бях много зле и не ми се пишеше, но сега вдъхновението ме споходи. Не искам да съм ужасен от ужаса, който е около нас, но съм силно притеснен от безпътицата на света”, заяви тогава той.

„Благодаря на лекарите! Иска ми се да имам още малко път, за да напиша най-хубавото си стихотворение”, каза още поетът, който в последните години не можеше да се движи.