Кристияна завършва бакалавър История в СУ „Св. Климент Охридски”, а магистърска степен придобива със специалността „Кризи, конфликти и дипломация”. Междувременно участва четири пъти в програма Еразъм+ в Португалия, Чехия и  Италия. Втора магистратура по „Международни отношения” изучава в Утрехтския университет - Холандия .

По време и след образованието си е участвала в различни обмени и стажове, сред които в Българския културен институт в Рим, българското посолство в Хага, както и в Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ на Европейската комисия.

Към момента работи като учител по английски език по програма „Заедно в час” във Варна.

През изминалата 2020-а кандидатства в конкурса за младежки делегати към ООН, където след няколко кръга бива избрана измежду много участници да представлява гласа на младите българи на високо ниво.

–Защо остана да се обучаваш в България?

–Съвсем целенасочено избрах България. Мисля, че това ми даде една по-плавна стъпка. Понякога ако заминеш на 25 години, дори 30, можеш да вземеш много повече от престоя си в една държава, отколкото  на 18. Впоследствие чрез други обмени наваксах моя международен опит.

–Някой насочи ли те или ти сама взе решението да участваш в конкурса за делегати?

–Познавам програмата от 2017 г. Тогава започнах да доброволствам в една организация в София „Тук-там”. И се запознах с целта и мисията ѝ, но все още се чудех дали мога да бъда достатъчно полезна. Две години по-късно натрупах достатъчно актив, съответно мисля, че имам какво да дам и какво да взема. Но отдавна ми беше на радара, ха-ха.

–Разкажи как минаха етапите за теб?

 –Първите два етапа бяха по-формални. Третият беше „Център за оценяване”, включващ още 25 активни младежи. Дори да бях отпаднала тогава, щях да съм доволна, защото се запознах със страхотни хора. Четвъртият етап беше интервюто в МВнР, вече много по-предизвикателно и трудно. Там достигнахме само осем души и сами се изправяхме пред комисия от 12 оценяващи. Тъй като аз имам предишен опит в подобни интервюта, това не ме затрудни.

–Как се почувства, когато разбра, че си избрана сред всички тези активни младежи?

–Определено, от една страна, поласкана, от друга страна - много отговорна. Аз приемам програмата много сериозно, съответно искам да дам най-доброто от себе си за представянето ни на такова високо ниво. Но тази отговорност ме кара да се чувствам здраво стъпила на земята. Имаме да свършим една работа и трябва да го направим по възможно най-качествения начин предвид обстановката.

–Споменахме обстановката – какво засегна тя в досегашната ви работа?

–Работата ни на терен в България е много ограничена. Отмени се едно пътуване за среща с Трети комитет през октомври, когато бяхме в пасивен мандат. Трябваше предишните делегати да заминат, но предвид факта, че всичко беше замразено, особено в Ню Йорк, всичко се проведе онлайн. Следващата ни среща пред Комисията за социално развитие също ще бъде онлайн. Детайлите на програмата са съвсем различни в сравнение с последните 14 години.

–Какво ти е дало доброволчеството до този момент и какво ти е коствало?

–Дало ми е много умения, които при други обстоятелства нямаше да придобия нито в училище, нито в университета, нито на работното място. Научих се да работя в екип, да представлявам група, да поставям интересите на групата пред своя личен. Актив от умения и актив от познанства.

Със сигурност ми е коствало много време и енергия, защото мои познати отиват на работа, тъй като им плащат. Аз обаче съм работила почти една година и половина безкористно, със съвсем минимални обезпечения, когато бях в Холандия. Кауза е, но пък е удовлетворяваща!                                                                                                      

–Какво може да се направи в България, за да се подобрят условията за доброволстване?

–Със сигурност Закон за доброволчество трябва да влезе на дневен ред. Второ -това, което съм видяла в Холандия, е че държавата много подкрепя доброволстването. Има начин да се подкрепя дори чрез лек финансов стимул. Или чрез бизнеса, който напълно разпознава добавената стойност от доброволчеството. Т.е. когато си търсиш работа, се взима предвид дали си извършвал подобна дейност. Структурите там мимикират напълно борд в организация. А ти си минал през тези неща, които ще си спестиш впоследствие.

Определено доброволчество има добавена стойност за младите. Човек взима толкова, колкото е готов да даде и вземе.

–Какви са вашите амбиции и планове за 2021?

–Предвид обстановката ще трябва да преминем повече към онлайн пространството, като това ни позволява да достигнем до повече хора, особено в по-малките населени места. Това е финансово обезпечено, ние ще наблегнем на партньорствата си с местни организации и медии.

Трябва да проверим как действат младежките им организации, защото младежкото участие е наш приоритет. Относно образование и заетост ще разпространим информационни кампании.

Ако имаме възможност да пътуваме за жив контакт с младежите ще бъде супер, но това пък е свързано с бюджета към програмата, с който трябва са се съобразим.

–Как би коментирала, че образованието винаги е приоритет спрямо интересите на младите?

–Това е еднозначно. Означава, че  въпреки осъществилата се реформа в българското образование,  все още има сериозен стратегически проблем. Би следвало да се обърне внимание на това. Това, което им се поднася, не е качествено. Истината е, че се борави с остарели методи, не се адаптира материалът към реалността в днешно време.

–Каква е твоята лична мисия и битка като младежки делегат?

–Иска ми се да намерим повече хора, които да се присъединят към нашата кауза. Мисля, че качествените промени изискват количествени натрупвания. Ако все повече младежи изискват промяната и бъдат активни, ще го постигнем.

–Можем ли на всяка цена да оневиняваме младите, че не са достатъчно активни, защото „системата не ги чува”, или „образованието не им дава достатъчно възможности” ?

–Аз мисля, че младите не са група, съществуваща във вакуум. Те взимат примера на възрастните. Самите възрастни също не знаят как да бъдат достатъчно активни и че гласът има  тежест и значение. Това обезверяване бива копирано от младите. Или не са научени да бъдат лидери, да обединяват група, да пренебрегват личния интерес за сметка на груповия.

–Какво тогава да сторят възрастните, за да бъдат „Добрия пример” ?

–Да погледнат първо вътре с себе си. Да не търсят първо грешката у другия, а да погледнат къде се намират те в този момент.

–Давате голяма заявка като отбор, смяташ ли, че ще успеете да изпълните всички заложени цели до края на мандата?  

–Мога да кажа само – цели се в звездите, пък където и да стигнеш, ще бъде хубаво.

–Какво е твоето послание към младежите за 2021 ?

–Дерзайте, вярвайте в себе си. Не се притеснявайте да питате за това, което искате да знаете, и да искате това, което мислите, че заслужавате!

–В брифинга каза, че си тук, за да „слушаш”. Готова ли си да чуеш това, което ще ти кажат младежите?

–Да! Казах го с уговорката, че аз и Тодор сме тук да чуем какво искат да ни кажат младите, за да го предадем по-нагоре към институциите. И не се притеснявам от това, което ще чуя!