Костадин Язов е роден на 3 март 1977 година.  Той завършва средното си образование в Техникума по механотехника в Пловдив, a след това инженерна физика с две специалности:"Атомна и ядрена физика" и "Лазерни техники и технологии" в Пловдивския университет. Магистър по "Макроикономика" и по "Сигурност в публичния и частния сектор". През месец април 2013 година защитава публично дисертационен труд на тема „Рискове и заплахи за информацията в съвременната среда за сигурност“, в резултат на което му е присъдена образователната и научна степен „доктор по дипломация и сигурност“.

Депутат в 41-то Народно събрание.  С решение на Съвета на директорите на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД  през 2015-а Костадин Язов е избран за зам.-председател на Надзорния съвет на „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД. През ноември 2019 печели изборите за кмет на район „Южен”.

-Г-н Язов, това е първи ваш мандат като районен кмет, след като бяхте народен представител и бяхте на висок пост в енергийния сектор, какви са първите ви впечатления от администрацията?

- Смятам, че вече районната администрация започва да работи по-нормално, хората си имаха своите притеснения при непознат човек, което е нормално. Знаете вица за малкото прасе и новия началник…

Извън кръга на шегата, хората видяха, че няма да има резки промени, въпросът е да работим заедно и да постигнем желания резултат. Когато хората  видят добро отношение, те ще си свършат съвестно задачите. Те знаят, че не мога да направя нищо без тях, както и тез без мен. Мисля, че нещата са добре и вече администрацията започва да работи на пълни обороти.

-Какво завещание получихте от Ваши предшественик Борислав Инчев?

-Беше изчерпан финансовияТ ресурс към 1 октомври, но това е по разбираеми причини, мисля, че във всички райони е така. Ще се справим  - въпрос на организация и поведение . Моята първа цел бе да  подготвим района за зимата, като закърпим основните улици и входно-изходни артерии.  Това, което получих като проекти,  са няколко паркинги и детски площадки, които са дадени в проектна фаза и чакат финансиране. Аз се надявам да ги довърша в този мандат.

-Какви са плановете Ви за капиталовата програма в следващия мандат?

-  Ще се борим в следващата година  да започнем пълната реконструкция на ул.  „Даме Груев”, заедно с каналната и водопроводна мрежа. Другата ми основна цел е да изведем  бул. „Македония”  до бул. „Александър Стамболийски”, с което ще решим доста проблеми с трафика. Надявам се, да направим две нови детски градини, както и едно разширение за 5 групи в сегашна забавачка.

Имам една идея да асфалтираме всички кръстовища, които са на паваж. Например по  улица ”Скопие”  връзките с ул. „Братя Бъкстон” и другите натоварени кръстовища, както и  връзките на ул.  „Пере Тошев”, с  „Георги Кондолов”, ул. „Кичево” и т.н.

Причината е, че оттам започват да излизат паветата, които продължават навътре по улиците. Ако ги повдигнем тези кръстовища и направим на асфалт, ще спре компрометацията навътре по паважа и ще е по-удобно за преминаване. Това е временна мярка,  докато не се намерят финанси за цялостното преасфалатиране на паважните улици. 

Ще стартираме с най-фрапиращото кръстовище на ул. „Петър Динеков” с ул. „Михалаки Георгиев” до Търговиите.  Ще видим какъв е ефектът – ще го направим по-експерементално, не се иска голям ресурс за него.

-За улица „Даме Груев” имаше два проекта в сегашния й габарит и с разрешенията. Кой смятате, че  е по-удачен?

-Проектът на идейна фаза беше направен в сегашния сервитут на улицата. В разговорите ми с Голяма община съм казал, че съм против  цялостната реконструкция  в сегашния габарит и искам да се направи с разширението и със заходите към надлез „Родопи” и улица „Бяло море”. Истината е обаче,че с разширяването, засягаме много дървесна растителност.  Не знам докъде ще стигне разговорът с екоорганизациите и гражданите. При всички положения ще се го изговоря с живущите по тази улици, за да видя на какво мнение са. Ако  преценят, че е по-добре да е в съществуващия сервитут – я правим така.

Ако искат да направим разширението с паркингите и другите неща на по-подробния проект – правим го така. Направим ли „Даме Груев” – цялото движение от „Скопие”  ще се прехвърли към новата улица, за да се избяга от паважа.

Имам предварителни договорка със ресорните зам.-кметове, че инвеститорския контрол  на всички обекти в района, ще бъдат прехвърлени към „Южен”.  Така че от сега да са подготвени бъдещите изпълнители,  че откъм качество на строителството и спазването на линейни графици - няма да има компромиси.

За разширението има две сгради за отчуждаване, както и терен  до  бившето кино „Въстаник”, което не е неопределим проблем.

Въпросът е какво с правим с растителността. Има много случай, при които при фрезоване на корените, дърветата стават нестабилни и има опасност да паднат.  Разбира се, ако се махнат, аз ще държа да се направи нова висока растителност, с която да компенсираме.

-Продължението на бул. „Македония” – не е ли прекалено скъп този проект, предвид, че трябва да се отчуждава огромен терен на рода Калпакчиеви?

-В момента по булеварда е изградено само източното платно ,а другото въобще не е започнато.  Ние, ако пристъпим към пробива под гарата, трябва да направим цялата възможна съпътстваща инфраструктура, за да отговаря на изискванията и нормалното предвижване.

Реално има един голям имот срещу Първо РУ, който не е отчужден  - на  Калапакчиеви. Мисля, че ще намерим някакъв общ език със собствениците, защото вярвам, че и те имат изгода булевардът да се построи. Всички други терени са  общински, поне по кадастър.

-Темата, която бе обсъждана най-много през последните месеци е Бетонният мост? Вие какво мислите за този казус?

- Истината за Бетонния мост е, че поне към момента никой не може да каже дали може да остане, или не. До този момент в разговорите ,които съм провел с НКЖИ,  стигнаха до там, че е ясно, че  линията в момента под нивото, а влаковете минавайки под Бетонния мост свалят пантографите.

Само че като попитах под кое ниво, никой не можеше да ми каже кое и колко е то. Ясно е едно – първо трябва да се направи пробивът, да се подреди релсовия път над него, оттам насетне ще видим нивото и ще преценим каква височина е необходима за Бетонния мост.

След това вариантите са два. Единият е да се надстрои и направи по-висок мост, но с ясното съзнание, че заходите и качванията и слизането ще започнат почти  от ул. „Авксентий Велешки”,  има си изисквания за наклоните.  Другия вариант е мостът да отпадне като съоръжение  по естествен път.

Иначе казано, ако успеем да направим продължението на бул.  „Македония”, реконструкцията и с разширението на ул. „Кукуш” с добро качване към надлез „Родопи”, връзка на ул. „Петър Динеков” с  Коматевско шосе,  както и реконструкциите на  „Даме Груев и „Скопие”, ние ще разтоварим Бетонния мост по естествен път. С други думи, аз като шофьор, знам че по един двулентов път мога да се изнеса по-бързо, отколкото да стоя в тапата на Бетонния мост и Сточна гара. Въпросът е да направим първо това. Към днешна дата колкото и да говорим, не можем да гадаем.

-С тези връзки, както и „Модър- Царевец” и естакадата между „Тракия” и „Южен” ли ще се разтовари движението в района?

-Вижте, ние колкото и да ги решаваме тези проблеми, ще излязат нови, което е нормално. Появяват се нови коли, нови хора,  районът се развива – не можем да го спрем.

На първо място с „Модър-Царевец” ще дадем директен достъп по най-голямата болница в Пловдив, както и връзка с Гребната база, а с един нов мост над бул. „Копривщица” ще има и директна връзка със „Северен”.

Има на идейна фаза проект за връзка между Прослав с Коматево.  За мен може би най-важната връзка е тази между „Южен” и „Тракия”. На първо място връзката ще е по-необходима , предвид реконструкция на Околовръстното шосе, като през това време целият трафик ще се пренасочи през новата връзка, ако я направим.

-„Южен” е  най-големият район, като официално живеят 100 000 души, а вероятно много повече. Презастрояването ли е най-големият проблем и какви мерки могат да се вземат?

-Първо трябва да е ясно, че ако има частни имоти, възстановени по ясни и неясни обстоятелства, ние не можем да се намесим, ако всичко е според закона. Единствено може да сложим регулация в новите квартали – Остромила, Беломорски и другите свободни терени на юг, като ги вкараме в ОУП и ПУП с ниско строителство. Но ние  трябва да създадем условията с четирите основни елементи – път, вода, ток и канал.

Предполагам, че ще настъпим доста частни интереси и ще трябва да се въоръжим с търпение в съда, защото земята е ценна, но трябва да вървим в тази посока, за да избегнем ситуации, като тази с Юбилейния блок. Там всички твърдят, че се застроява междублоково пространство, а то е частен имот. Това може предварително да го парираме единствено с добра регулация.

Ако продължим да застрояваме в този стил,  ще станем като в София в Манастирски ливади, където хората да минават през паркингите и дворовете на съседите си, за да си стигнат до домовете си.

Оттам насетне градът се развива и никой не може да го спира. Ние като общинска администрация можем единствено да правим това нещо да се случва по правилата и закона. При всички случаи, ще има доволни и недоволни, но поне доволните да са повече от недоволните. Това е моето виждане.

-Най-големият дефицит на зелени площи ли е в района? Може ли да се направи голям парк в него?

- Има решението за направата на голям парк  между Коматево и Остромила, което може да започнем в обозримо бъдеще.

В „Южен” имаме пет парка, при всички положения не са достатъчни. Тук така е застроено още от 1926 година, че нито улици, нито паркове са предвидени. Не можем да се сравняваме с „Тракия” – модерен квартал, с големи улици и големи пространства.             

Тук нямаме общински имоти, а имаме терени само за булевард или улици. Това трябва да направим по-спешно,  защото колите, ако стоят в тапите и бълват всякакви неща от  Менделеевата таблица, колкото и дървета да засадим, те няма да могат да поемат този въглероден диоксид и химични вещества. Колкото по-бързо изкараме тапите от района, толкова по-добре ще се чувстват всички.

-Паркирането  - другият голям проблем.  Как виждате решаването на този проблем – многоетажни паркинги или подземни?

- Има на няколко места, на които има възможност за изграждането на многоетажни паркинги.  Проблемът обаче, е че там където има струпване на автомобили и там където има възможност за построяването на паркинг, не съвпадат.

 Условно казано: ако имаме един терен до Медицинския колеж, който става за многоетажен паркинг, масово хората трябва закарат колите си на  500 метра, за да нощуват  там, знаем, че няма да се случи. Ние българите сме много странни хора, имаме по три коли и искаме и трите да бъдат спрени пред входовете ни.  Има  хора, които са недоволни, че имат по две коли, но едно паркомясто. Така е, гледаме поне за всички да има по едно паркомясто.

Все още оглеждам терените.  Мисля, че край  улица „Скопие” може да направим такъв. Мястото  е с добро местоположение и има доста струпване на автомобили. Търся и на бул.  „Ал. Стамболийски” подобен терен.

Другият вариант е дворовете на училищата. Ако е възможно на публично-частно партньорство.  Само, че това е доста голям инвестиция, не знам доколко рентабилно е да инвестираме по 10 000 лева за едно място, а след това да го даваме по 50 лева не месец.

-Казахте, че искате да построите две детски градини и едно разширение, с тях ще решите ли проблемите в района?

-Едната, която искаме да започнем е на бул. „Александър Стамболийски” до улица „Пере Тошев”. Другата предвидена за разширение е с 5 групи на ДГ „Зорница”  за около 150 деца.

Ние имаме най-големия проблем с детските градини,над 400 деца са в 10 подблокови  градини. Първата основна задача е да изкараме оттам и да построим нови забавачки, имаме нужда и от нови детски ясли.  Има и много родители, които карат децата си в „Западен” и „Тракия”, тъй като тук няма места. Трябва да осигурим на 100% местата в градините.

- Как си представяте район „Южен” след четири години?

-Уреден район с ясни регулации, добре изградени транспортни връзки, решаване до голяма част на проблемите с  паркирането, както и местата в детските градини да отговарят на децата. Това са основните ни приоритети и се надявам, че ще успеем да реализираме програмата си.