от Руслан Йорданов

Един от любимите писатели на младата публика – Константин Трендафилов, подкрепи инициативата на Общество „Nota Bene“ за даряване на книги. В Пловдив той представи новия си роман „Затвори сърце“, като входът за срещата беше една книга. „Целта са кампанията ни е да насърчим четенето от деца и юноши.

Събраните книги ще бъдат дарени на детски домове, читалища, приюти и училищни библиотеки. Свързахме се с издателска къща „Жанет 45“ и сме им благодарни, че веднага ни подкрепиха“, обясни Мария Ташева, ученичка в 11-и клас на Търговската гимназия и член на Менторския съвет на „Nota Bene“. Заедно със своите съученички Василена Попова и Ваня Начева те представиха писателя пред читателите в залата на Народната библиотека „Иван Вазов“.

„Инициативата на Общество „Nota Bene“ има добри и честни подбуди, и е свързана с нещо, с което се занимавам - книгите. Щеше да е доста тъпо да не ви подкрепя, щях да се чувствам кофти. Хареса ми идеята: „Вход – една книга“. Изкефих се, че добре сте го измислили“, заяви Константин Трендафилов.

Десетки пловдивчани се включиха в благотворителна инициатива. Събраните четива вече са наредени в „Сандъчета за книги“ и ще бъдат изпратени до своите адресати. Константин Трендафилов разкри, че повод за романа „Затвори сърце“ е преживян от него здравен инцидент преди пет години. „Спука ми се единият бял дроб и на косъм успях да се спася. Това беше голямо разтърсване за мен. До този момент мислех, че няма какво да ми се случи“, допълни той. Вълненията го подтикнали да напише „велик роман“.

Повествованието се развива в началните години на прехода към демокрация. „1990-те бяха години на страшна беднотия за мен и семейството ми. Смътно си ги спомням, но в съзнанието ми са запечатани моменти на лишения и съмнителен морал. Тези времена тестваха морала на хората. Хора, които никога не биха кривнали, тогава излизаха от правия път“, подчерта 27-годишният писател.  В романа Трендафилов е включил повече истории на близки и познати, и съвсем малко свои спомени, тъй като те са детински.

Един от въпросите на учениците извади автора от равновесие – какво мисли за любовта. „Любов? Не знам как да я дефинирам. Тя е нужно зло“, измъкна се ловко той. Авторът отбеляза, че когато си помисли за Пловдив, винаги се сеща за своята издателка Божана Апостолова. „Кацна ли под тепетата,  винаги се виждаме“, каза още той.

Според него младежите могат да бъдат спечелени за литературата, ако авторите ги разберат. „Младият човек иска да бъде разбран. Когато се говори за освобождение, героична гибел, 681-а година, България на три морета, къде остава малкото, което вълнува обикновения човек. Не е задължително литературата да бъде с грандиозни послания, нравоучителна и патетична, заключи писателят.