от Руслан Йорданов

Абсолютен фурор направиха рисунките с къна с логото на Пловдив на Международното туристическото изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново миналата седмица. „Хората търпеливо се редяха на огромна опашка, за да ги нарисуваме”, зарадва се директорът на „Старинен Пловдив” Йордан Илиев.

Оригиналните рисунки с къна са дело на Маноела Игнатова. „Беше интересно за самите хора, че могат да получат такава рисунка. Не очакваха подобна изненада. За мен беше предизвикателство самото лого. Символът съдържа успоредни линии и се получи много добра тренировка”, разказва тя. 

Древното изкуството на рисунки по тялото с натурални пигменти, най-вече с къна, в Индия се нарича менди или махенди. На изток са се развили и пълноценни стилове – за сватби и различни празници. Сюжетите обхващат предимно растения или животни, срещат се и лица и човешки фигури. В Северна Африка къносването се нарича хина. В Мароко се рисуват геометрични фигури, а също стилизирано око или ръка. Къносването изпълнява функцията на магическа защита за жените и се вярва, че носи здраве, благоденствие и плодородие.

„Докато татуировката с машинка е за постоянно, хубавото на нашето изкуство е, че то е временно и човек може да си сменя рисунките. Рисунката се носи две-три седмици. Освен това къната и джагуата (натурален пигмент от Южна Америка) са напълно безвредни”, отбелязва Маноела. 

Маноела рисува Клавдия от дуо глас и китара ,,Ксана“, които свирят еврпейски фолклор с езически мотиви

Цветът на картината изпъква постепенно, за да се прояви в цялата си прелест до 48 часа. При къната става кафяв, а при джагуата - синкаво-черен. По тази причина е желателно човек, който иска да бъде нарисуван за някакъв повод, да дойде два дни по-рано.

Цветът се образува при взаимодействието на джагуата с аминокиселините в тялото. Къната пък се проявява чрез взаимодействие с меланина и колагена. Другата тънкост е, че цветът не е един и също на различните места на тялото. Най-тъмен е на дланите и по стъпалата - където е най-топла кожата. По-нагоре става все по-светъл, а на лицето почти не хваща.

Маноела предупреждава, че у нас по курортите съществува сериозен проблем с продукта, наречен „черна къна”. „Няма как в природата да има черна къна. Това няма почти нищо общо с къната, а е парафенил диамин, който окисляват с кислородна вода и има голяма вероятност да навреди на кожата.  Понякога се получават мехури, изгаряния и силни алергични реакции, които продължават с месеци. Хората трябва да се информират с какво ги рисуват, задължително е да се направи тест на кожата преди рисуването”, подчертава тя.  

Натуралната къна е полезна. Тя се приготвя от листата на храст, чиито листа се изсушават и разбъркват на паста. В разтвора се слагат още вода, етерични масла, захар и лимонов сок. Счита се, че самата билка регулира хормоните в тялото. Затова и жените в редица страни, дори и да не се рисуват, си намазват целите стъпала и ръцете след раждане и след цикъл.

Мъжете пък мажат стъпалата си срещу гъбички. Широко е разпространението на къната и като боя за коса, която оцветява от оранжево през червено до кафяво. Голямото предимство на билката е, че помага и срещу главоболие и успокоява.

Маноела Игнатова се запалва по махенди пред 6 години. Нейни приятели й показват как стоят любимите индийски мандали нарисувани върху тялото с къна, и тя започва чете и да търси знания. Ходи на престижни семинари в чужбина, където преподават най-добрите майстори на махенди. Сега Маноела внася индийска къна с най-високо качество за бодиарт. Самата тя дава уроци по рисуване с къна в различни градове на страната и в своето студио Indi Art Café в Пловдив.

Интересна мода напоследък е клиентите да си поръчват да им нарисуват български шевици и индиански дриймкечъри (ловци на сънища). Интересно е, че към изящните картини се  пристрастяват кокетките. Връщат се отново и отново, защото се чустват приятно и релаксиращо. Някои си намислят желания преди всяка нова рисунка. После ми казват, че нещо в живота им се е променило към хубаво“, усмихва се Маноела.

У нас рядко си поръчват автентични сватбени индийски рисунки до лактите до колената. Предпочитат по-малки, изчистени и нежни сюжети. През лятото работата на художничката рязко нараства, защото има доста открити части по телата на народонаселението.