Иван Стоянов навъртя 1 година като кмет на район „Източен”. Той е един от тримата нови районни кметове под тепетата. Пред TrafficNews той разказа какво свърши за една година, какви са му впечатленията и какво си поставя като цели.

-Г-н Стоянов, мина една година от началото на мандата Ви в район „Източен”. Какви са Ви впечатленията и има ли нещо, което ви изненада?

-Още като директор на „Чистота” имах постоянен контакт с районните кметове и зам.-кметове, беше ми позната дейността, но в детайли не съм влизал. Това, което ме изненада бе, че най-близкият човек от властта до хората е районният кмет и те се обръщат за всякакви желания, които дори не са в неговата компетенции. Въпреки това, трябва да се обръща внимание на всеки, тъй като те са ни избрали  да отговаряме на техните искания и проблеми. От тази гледна точка работата ми е много по-разнообразна, по-близо съм до  хората и надявам се -  по-полезен.

- За какво ви търсят най-много хората?

-Може да се каже, че районната администрация е  кутия за жалби, оттам доколкото можем – помагаме.  Район „Източен” всеки го асоциира със Столипиново. Проблем е, че голяма част от тях не могат да пишат, правно не знаят как стоят нещата.  Основният проблем там се оказват жилищните  въпроси – много трудности срещаме, когато трябва да бутаме незаконни постройки. Те си мислят, че като сложат някъде някакъв обект или къща всичко е наред и законно.  

Искам да се регламентират повече нещата там.  Идеята за Столипиново ми е такава, че не за  всяко място за търговия да се дава положително становище . Опитът ни е показал, че където се сложи законен павилион, отиват други и правят незаконни до него. По-скоро идеята ни е да направим няколко зони за търговия, където се концентрират и да са типови проекти. Видя се, че на „Ландос” този тип проект са удачни – хората си го поддържат чисто, зелено . Правим подобни зони на ул. „Крайна”. На ул. „Елба” – изграждаме детска площадка за 50 000 лева и отстрани зона за търговия.  Също така на „Батак”, още една на „Ландос” и на „Храбрец”.

-Бил сте шеф на „Чистота”, най-големият проблем са боклуците, а оттам и целият облик на квартала. Има ли „панацея”, която може да реши проблемите?

-Вижда се, че с годините не се променят много неща – стоят си сметищата и хората си замърсяват. Ние не трябва да се концентрираме само в чистенето, а преди всичко в превенцията. През март съм пуснал една докладна до кмета, че трябва да се увеличи щатът на общинска полиция в  Столипиново. Там и  през нощта, и през деня си изхвърлят отпадъка от целия град. С „Чистота” и Общинския инспекторат на няколко пъти правихме проверки – хванахме ги и глобихме, но не може постоянно да сме пъдари и да стоим на място.

Трябва да се направи видеонаблюдение на всички входно-изходни артерии, да се хващат нарушителите и да се увеличат патрулите на полицията и общинска охрана. Искам да махнем каруците изцяло, но все още нямаме ресурса да го направим.

-Говорили ли сте с т.нар „тартори”? Не може ли промяната да тръгне през тях?

-Не им прави впечатление…   Станах свидетел как един хвърля боклуци, а четирима души го гледаха – питах ги защо не му направихте забележка, аз не мога постоянно да съм там и дебна. Те  ми казаха, че така или иначе ще си го хвърли, няма да се карaт с него. Времето на тарторите –вече избледня. По-скоро, ако може да хванем новото поколение, което отива в чужбина и се върна - те да превъзпитават.  Виждал съм как младеж, който е бил в чужбина,  прави забележка на баща си,че  хвърля боклука на земята. Ако те са примера и  внесат видяното, като навици, като култура в чужбина… Те могат да са новите лидери.

- Имаше ли проблеми, които трябваше да решавате в движение в другите квартали?  

- Помните, в началото на мандата зам.-кметът Кирчев искаше да даде на районните кметове по 300 000 лева. Бяхме много против, защото това означаваше да  излъжем хората. Обикаляли сме по време на предизборната кампания и имахме ангажименти. Увеличихме парите и записахме перо по перо, какво ще направим.  100% от записаното сме го направили.

Имаше проблеми, които искахме да решим, но нямахме средства за това. Например в квартал „Изгрев” – блоковете на Преспите, където живеят много млади хора. Там имаше огромен проблем с паркирането, искахме да направим паркинг, но проектът бе за 500 000 лева, тъй като трябваше голяма реконструкция. Успяхме с асфалта от ремонта на бул. „Санкт Петербург” и „Източен” да го валираме и да обособим огромен брой паркоместа. Сега правим разширение на детските площадки там, хората искат да и едно уширение на улица да стане изцяло пешеходно, за да могат децата да карат колела и тротинетки. Преспите, където живеят стотици пловдивчани, стана едно по-добро място.

-Как стоят нещата със зелените площи? Районът е с най-малко от всички останали, имате амбициозната идея казармите на „Гладно поле” да станат един от най-големите паркове в Пловдив?

-Предложихме казармите на Гладно поле да се превърнат в парк, защото нямаме място другаде в района. Там може да се обособи страхотен парк, който да е продължение на Лаута. В близост вече има нов парк на „Богомил”, а в момента в целия квартал „Гладно поле” реновираме детските площадки, които са четири между блоковете. Искаме да направим и зони за релакс на по-възрастните хора.

Общинският съвет отпусна на района и 10 000 лева за реновиране на най-посещавания парк в района – този на „Каменица”.  Там обаче от 2008 година няма нов уред за игра на децата.  Настилката е навсякъде различна настилка и не е особено приветливо място. Искаме да направим голяма реконструкция – да изградим естествена преграда откъм бул. „Източен”, която да спира шума и праха, а цялата зона да стане място за игра, култура и отдих.  Идеята ми е да сложим сух фонтан,  а около него да са терасовидни елементи и да има функцията на сцена, където да се провеждат концерти и други културни събития.

Към ул. „Ралица” да се обособи зона се пейки  за релакс на хората от третата възраст. Също така изцяло половина система, WIFI зона, като стане един от най-красивите паркове в Пловдив. Дали сме за проектиране и един терен от 3 дка зад ст. „Христо Ботев” – да го реализираме като парк.

Правим фитнеси и детски площадки, навсякъде където можем – до паметника на „Ген. Радко Димитриев”, Паркът с магнолиите и други. Искаме да направим едно парково пространство на терена пред Пощата в Изгрев, както и на ул. „Златорог” и „Босилек” .

Едно от интересните места в района без аналог в Пловдив се превърна игрището за петанк. Запалените по този спорт  играеха на Гребната база, а аз исках да направя нещо подобно. Обадих се на Митко Колев(б.а. кметът на район „Западен”), който е записан в един от клубовете. Дойдоха хора от федерацията и направихме игрището до социалните къщички. Не е скъпо, а се ползва много. Дори някои ме четкат, че е станало най-хубавото игрище в Европа.

Без мастодонти и небостъргачи в „Гладно поле”! Предлагат 331 дка за екопарк върху казармите

-Споменахте за паркоместата край Преспите, как стоят нещата с паркирането в района?

-Скоро ще започнем паркингите на ул. „Славянска” и „Гълъбец”, където е като след бомбардировка.  В „Гладно поле” има нужда – там чакам проектът през „Региони в растеж”, където има избрани изпълнители. Искаме през реконструкцията на ул.  „Радко Димитриев” да влязат и в локалите пред блоковете, които се водят на тази улица. Може да се обособят 100 места там нови.  Догодина ще направим и паркинг и на „Стою Шишков”  за 70 места.

- Какво има нужда районът като ремонт на уличната инфраструктура?

-Проектът на Голяма община по „Региони в растеж” ще преобрази цялото каре около Казармите и ще се ремонтират и разширят основни улици.  Ще искам и от изпълнителите при ремонтите там да разширят платната пред Полиграфията, където става страшна тапа на кръстовището на „Радко Димитриев” и „Лев Толстой”.

 Възложихме проекта за свързването на ул. „Удроу Уилсън” с „Бъндерица”, което би облекчило движението по основните булеварди. Връзката ще позволи колите идващи от АМ „Тракия” и Скобелева майка  да минат през този път, оттам през „Бъндерица” и „Крайна”, за да излязат на ул. „Марица – юг”. Така те ще могат да стигнат до Гребната база без да чакат на нито един светофар.

Скоро ще имаме и проекти за две улици –  „Арх. Камен Петков”, където ще се махне паважа и ще се направи нова настилка, тротоари, осветление и зеленина.   По същия начин ще искаме и „Славянска”. За тези два обекта ще кандидатстваме за целево финансиране през Голяма Община.

Много ми се иска да подхождахме по начина, който направихме на т. нар. „Гръцки блокчета” – от северната страна „Цариградско шосе”. Там не бяха виждали асфалт или ремонт от 1956 година.  Ремонтирахме улици, направихме тротоари, над 70 паркоместа, отворихме ул. „Искра” към „Ландос”, като оправихме и футболното игрище. Хората, бяха толкова благодарни – всички ме посрещнаха при края на дейностите, за  да ми благодарят, мен дори ме хвана срам.

-Скоро трябва да започне ремонтът на ст. „Христо Ботев” – инфраструктурата там е доста стара, какво се предвижда?

-Улиците около стадиона -  „Богомил”, „Месемврия” и „Славянска” задължително трябва да се ремонтират изцяло. Това обаче трябва да стане след края на строителството на стадиона, тъй като сега ако ги оправим, след това тежката техника ще ги разбие. Имаме готовност да разчистим и терена зад ст. „Ботев”, където трябва да има многоетажен паркинг.

- Има ли нужда районът от нови детски градини и ясли?

- В детския ясли „Веселушка” реализирахме две нови групи, като направихме и 6 нови детски площадки в двора.  Има недостиг в този район – „Каменица” и „Гладно поле”. Свободни места има в градините и яслите в Столипиново и Изгрев, но по разбираеми причини не се заемат. Може да разкрием още две яслени групи във „Веселушка”, а проекти за нови детски градини да направим в зоната на Гладно поле.

За новата детска градина на ул. „Богомил” ще говоря със зам.-кмета Стефан Стоянов да стане филиал на „Чайка”, за да може да изкараме всички деца от подблоковите градини. От спешен ремонт се нуждае и „Послушко” в Столипиново, която е в много лошо състояние.

-Вие изкарахте COVID-19 през лятото. Как се чувствате сега и какво мислите за хората, които не вярват в него?

- Много хора не вярват все още, аз не бях от тези, които го отричат, но си признавам, че лично за себе си го неглижирах.  Разбира се, в района бяхме взели всички мерки. Честно казано, невярвах, че ще  е толкова тежко. В началото вдигнах лека една температура и започнах да се чувствам по-добре. Помислих си, че това е всичко. След това се влоших, не успях да се излекувам вкъщи. Влязох в болница в „ Каспела”, където благодаря на лекарите за грижите. Изписахме на 21 август, все още обаче изпитвам задух и нямам сила понякога. Вече близо 3 месеца не се чувствам напълно възстановен.

 Хората трябва да се пазят – който не вярва във вируса, нека да отиде доброволец в ковид отделение.  Призовавам хората да се пазят, или поне да не носят риск за другите. Всеки  вече има близък, който се е сблъсквал с него, дано минава по-леко.