от Руслан Йорданов

Пловдивското историческо общество прехвърли първата си година и вече се утвърди като важно обществено средище за дискусии и беседи по завързаните теми от необятното минало на най-стария населен град в Европа и България. Създател на неформалния кръг е писателят и публицист Димитър Герганов. Той е автор на историческите романи „В сянката на боговете” и „Конспирацията Хазара”.  

Изчезнали ли са безследно траките? Какви съкровища е загубил Пловдив? Доколко вреди иманярството? Може ли сериозният исторически анализ да надвие интернет сензациите? Загрижен ли е българинът за културно-историческото наследство? На тези въпроси „Plovdiv Time” потърси отговор от писателя.

- Г-н Герганов, как се роди идеята за създаването на Пловдивското историческо общество?

- От дълго време си мислех, че ще е хубаво хората, изкушени от историята, да могат да се срещат и общуват в неформална среда. Разбира се, задавах си и въпроса – има ли нужда Пловдив от подобно нещо? Споделих идеята с няколко приятели и те ме окуражиха. Казах си - защо пък не, хайде да опитаме - и нещата се получиха. За малко повече от година се формира устойчива общност, сбирките преминават в препълнен салон, гостите и хората са доволни – значи сме на прав път. На Фейсбук страницата на Пловдивско Историческо Общество има информация за сбирките, беседите, лекторите и походите, които правим.

- Какви са гост-лекторите, които каните на сбирките на обществото?

- С гордост мога да кажа, че гостите ни – историци, археолози, етнолози и етнографи са изключително качествени, авторитети в своите области и не на последно място – много сладкодумни! Сред тях има университетски преподаватели, директори на музеи и учени. Ще спомена имената на историците Георги Митрев, Димо Чешмеджиев, Иван Дуков, Димитър Димитров, Тодор Радев, Дамян Борисов, на археолозите – Елена Кесякова и Жени Танкова, на етнолозите и етнографи  – Ангел Янков, Мария Шнитер, Стоян Антонов, на архивиста Владо Балчев, писателя Красимир Джамбазов, а също така архитектите Мария Стоянова и Величко Куртев, Ахавни Кеворкян от Арменския културен център, режисьорът Златин Бояджиев, както и Надя Терзиева и Николай Близнаков – с техните проучвания за Ситовския надпис.

- Кои периоди и загадки от историята на Пловдив вълнуват членовете на Обществото?

Всеки един период е интересен стига да се подходи към него по правилния начин. На една от първите сбирки например, говорихме за „Изгубения Пловдив” – за всички знакови сгради и места, които сме изгубили до средата на миналия век. Не по-малък интерес предизвикаха темите за Голямата Базилика и Античния форум на древния Филипопол. Лично мен ме вълнуват най-много т.н. „тъмни периоди”, за които се твърди, че нямаме много сведения. Оказва се, че понякога съвсем не е така, а поради една или друга конюнктурна причина въпросното време е обект на интерес само за ограничен кръг учени.

- Как се отнася българинът към културното и историческо наследство на Пловдив?

- Сложен въпрос. На теория всеки е загрижен и декларира съпричастност особено във Фейсбук, но на практика нещата изглеждат по-различно. И все пак има надежда – обществената реакция при „инцидента” с Тютюневите складове го доказа! Неслучайно възходът на българите от XIX  век първо е започнал през просвещението. Образованият и информиран човек не се подлъгва лесно, задава въпроси, готов е да се бори срещу несправедливости и афери. В тази посока Пловдивското историческо общество има своята, макар и скромна роля чрез беседите, които правим.

- Отговорно ли е отношението на държавата и общината към опазването на ценностите от миналото на Пловдив?

- И този въпрос няма лесен отговор. Има добри и лоши примери. Сред добрите бих посочил Малката базилика, макар че ламаринената сграда не ми допада, но това е частно мнение. Също така работата и проектът за Голямата базилика изглеждат добре. При Тютюневите складове ситуацията е в „безтегловност” с прехвърляне на топката между държава, община и т.н. частни „инвеститори”.

Тук определено не съм оптимист. Важен тест за отношението на институциите ще бъде начинът, по който ще се случат Античния форум и археологията на Понеделник пазар, както и на Небет тепе. Все пак в Пловдив нямаме тежки случаи на „олигофрения”, както съвсем пресния с пластмасовите колони на „амфитеатъра” в Несебър, „итонгите” на крепостта в Перник и др.

Димитър Герганов пред Плочата - най-големия долмен на Балканите 

- Познава ли българинът историята и важно ли е?

Дали я познава? Бих казал – и да, и не! От учебниците все нещо му е останало в главата – Аспарух на Дунав вее копие с конска опашка, Крум Страшни пие вино от черепа на Никифор – същевременно обаче води кампании срещу пиянството и изкоренява лозята, Калоян бие латинските рицари, Иван Асен II набучил на копие мирен договор, България на три морета…

В масовото съзнание нещата като че ли спират дотук, а историята е много повече от имена, дати и битки. От друга страна и научната общност донякъде е в дълг – твърде много конюнктура, политика и премълчаване има за изчистване, но това е дълъг процес. А дали е важно? – вън от съмнение. Само този който може да оцени и анализира миналите грешки е способен да ги избягва в настоящето и бъдещето.

- Как балансирате между научния подход и интернет-сензациите по историческите теми?

- Не балансираме. Мястото на интернет-сензациите е точно в интернет. Подобен род „открития”  са в полето на нещо, което се нарича алтернативна история. За съжаление и наглед сериозни хора вярват, че българите сме на 10 000 г., Атлантида и лемурийците чакат да бъдат открити, Христос се е подвизавал по нашите земи, защото 15 години от биографията му се губят и т.н. България и нашите земи имат достатъчно древна и славна история, за да си измисляме нова. Не е необходимо!

- Проблем ли е иманярството в страната и Пловдивския край?

Сериозен проблем е. Тук са намесени сериозни финансови интереси и съществува дългогодишна традиция. Който успее да намери дори частично решение на проблема, ще извърши истински подвиг! Казвам го без капка ирония.

- Какви ценни сгради и архитектурни ансамбли е загубил Пловдив през годините?

- Те една ли са, две ли… Като започнем от тепетата, разрушени за камъни, минем през Куршум хан и още куп знакови сгради на възрожденския Пловдив. По този въпрос с Владимир Балчев направихме беседа и очевидно има нужда от продължение, което ще осъществим наесен.

 - Един от важните археологически обекти е Античния форум. Как да се експонира подобаващо тази старина?

- Както вече споменах експонирането на Античния форум ще бъде важен тест за отношението на общината и държавата към културно-историческото наследство на Пловдив. Така или иначе, трябва да видим архитектурен проект, за да можем да коментираме. Във всеки случай все по-вероятно е да посрещнем Пловдив 2019 с „дупка” пред Централна поща, ако процесите не се задвижат.

В Кози грамади – древната резиденция на тракийските царе 

- Вие сте автор на исторически романи. Как се захванахте с писането?

- Ще перифразирам един от великите ни владетели – човек и добре да живее, някой ден прописва. А сега сериозно – преди около шест години траките, които се бяха загнездили в главата ми отдавна, започнаха да недоволстват. Разбрах, че няма да ме оставят намира и така се роди първата книга от епоса „В сянката на Боговете”. Не знаех дали и какво ще се получи. За мое щастие читателите са на мнение, че съм се справил.

- Разкажете повече за книгите си „Конспирацията Хазара“ и „В сянката на боговете“.

- В „Конспирацията Хазара“ главният герой си задава въпроса: изчезват ли народите просто така, като ненужна кал, отмита от водите на времето? Хазарите, чиято велика империя се простира на 3 млн. кв. км. и три морета, след XI век изчезват от политическата карта. Неумолимият ход на историята, случайност или има нещо друго? Главният герой - трейдърът Макс Гарбин, започва проучване, което ще го изправи срещу могъщи сили в търсенето на истината! Едни читатели определят книгата като исторически роман, за други е разтърсващ трилър. Мисля, че и едните, и другите са прави.

„В сянката на Боговете” е епична трилогия със сюжет от античната история и тракийската, древногръцката, а в трета книга и персийската митологии. В книгите има жестоки битки по суша и море, заплетени интриги и немислими коварства, неочаквани обрати и стъписващи предателства, на фона на една изпепеляваща любов... От бойните полета на Тракия до забуления в облаци Олимп, през гъстите дебри на мистичната Тракийска гора, до Подземното владение на мрачния Хадес, през гръцките острови до всепомитащите армии на Ксеркс... героите – хора и богове коват своята съдба... „Където и да си, все едно приключение ще те намери...” – казва един от главните герои.

- Изчезнали ли са траките?

- Едва ли. Живеят чрез нас в гените ни. Вече се разбрахме, че народите не изчезват току-така, нали? Дълго интервю се получи. За тези които са стигнали до края – искам да ви пожелая: Бъдете здрави и се забавлявайте – конспирацията е навсякъде.