от Паулина Гегова

Истинското име на българския поет, сатирик, писател и дисидент Радой Ралин е Димитър Стефанов Стоянов и е роден в Сливен през далечната 1922 г.

За първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския вестник „Изгрев“, а първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939 г. във вестник „Бургаски фар“.

Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти чушки“, изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.

В днешно време никой не смее да си помисли дори да гори книги, никой не отрича чистата и изключително хитра ирония, която Ралин е притежавал и с която е държал политици и управници на нокти. Не само това, но той е преведен на 27 езика, през 1980 г. получава отличието Заслужил деятел на културата. През 2003-та е удостоен с Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата. Негов бронзов паметник в реален ръст краси едноименния площад в София. На него е именуван дори връх на остров Ливингстън в Антарктика.

А сега нека си припомним пиперливия му език и да се посмеем със сълзи на очи.

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!”

„Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.”

„Единствената безспорна истина са некролозите.”

„Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.”

„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.”

„Революцията е една премиера. После спектакълът пада.”

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.”

„Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.”

„Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.”

„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака - сега за сега си остава простака.”