Историята на великия Чарли Чаплин, разказана в мюзикъл от Крис Къртис ще оживее на сцената на Античния театър в 21 часа тази вечел. Броени дни след премиерата си в морската столица на България, постановката на Държавна опера – Варна и идва в Пловдив. 

В образа на Чаплин ще видим Мариан Бачев. Партнират му Борислав Веженов (Сидни Чаплин), Десислава Николова (Хеда Хопър) и други.

Какво предстои да видим на сцената - разказва актьорът Мариан Бачев:

- Г-н Бачев, влизате в обувките на една от най-забележителните личности на 20 век - Чарли Чаплин. Какъв ще бъде образът му, претворен от Вас на сцената - смешен, тъжен, самотен или неспокоен?

- Образът е такъв, какъвто и животът му - поредица от смях и сълзи, както казва самият Чаплин на връчването на Оскара му през 1972-ра година. Смехът и сълзите са нещата, които правят и добрия филм, и живота пълноценни. Така че, зрителите ще видят от всичко по малко. Най-важното е, че ще излязат от този спектакъл пречистени, според мен, защото това е един от най-емоционалните спектакли, в които съм участвал.

- Имаше ли момент на притеснение? Все пак, влизате в образа не на литературен образ, а на реална личност.

- Старая се да не обръщам внимание дали това е литературен образ или реално същестуваща личност, а да си свърша работата професионално. От една страна ние познаваме Чаплин в по-голямата част - от филмите му. Много малко знаем за това как той е действал в реалния живот, какъв е бил със своите качества и недостатъци. Не мога да кажа, че е бил спорна личност, но пък много динамична - все пак, започва живота си почти на улицата. На 9-годишна възраст се налага да бъде изпратен в приют, защото майка му има психологически проблем и се налага да влезе в лечебно заведение, а се стига до това да бъде една от най-популярните личности на 20-ти век. 

Няма човек, който да не знае кой е Чаплин и да не се усмихва, когато чуе името му - независимо какво е било в душата му и какви демони понякога са бушували вътре в него.

- В каква степен Чаплин в спектакъла е образ фикция и в каква - документален?

- Не мога да кажа в проценти до каква степен е реален. Най-важното е, че крайният резултат, като драматургичен ефект, е одобрен от наследниците му и те са се съгласили с всичко, написано в сценария.  

- В процеса на работа вероятно сте търсили повече информация за Чаплин. Има ли нещо, което ви изненада - нещо, извън великите му филми и образи, познати на всички?

- Това, че е бил безкрайно самотен, въпреки многото си бракове, въпреки многото пари и това, че след три брака, той намира истинската любов в четвъртата си жена, която му ражда осем деца и с която остава до смъртта си. Това е нещо, което може би малко хора знаят. Както и, че последната му жена Уна О'Нийл всъщност е била дъщеря на известния драматург Юджиън О'Нийл - това ми беше убягнало. Както Юджийн е казал в едно свое интервю: "Много се надявах дъщеря ми да се ожени за човек, който е на възраст, по-близка до нейната, отколкото до моята". Чаплин пък от своя страна отговорил, че много се надявал да има тъст, който е по-млад, но животът така се е стъкъл.

- Успяваме ли в това трудно време да спазим едно от житейските правила - че ден без смях е пропилян ден?

- За другите не мога да кажа, но за себе си - твърдо да. Наистина няма ден, в който да не се смея, в който да не се смеем с моето семйство, да се самоиронизираме, да се забавляваме, защото така се преминава по-лесно през трудностите.

- Какво ви караше да се усмихвате в периода на самоизолация, в който сякаш животът беше спрял?

- Разбира се, семейството ми и надеждата, че един ден всичко това ще приключи.

- Как се работи в такова време?

Работеше се трудно, особено в професия като нашата, в която трябва да работим с чувства и емоции. Живият контакт с публиката е едно от условията да съществуваме, а аз повече от 4 месеца не бях работил на сцена. Работихме дистанционно, както в театралната школа, така и в работата си с "Чаплин". Надявам се, че това ни даде възможност малко да погледнем и към себе си и към семействата си.

- За един артист липсата на публика е по-страшна от пандемия. Как се настроихте, че ще играете пред полупразен театър?

- В интерес на истината, когато изиграхме "Да пееш под дъжда", "Чаплин" и "Чикаго" в Летния театър във Варна, местата бяха пълни, според изискванията за 50 процента публика. При 2200 седалки на Летен театър да играеш пред 1000 зрители, е страхотно. Някак си, не се усети. Другите спектакли, които изиграхме през последните 2 месеца, пък бяха пред по-малка публика, но пък тя бе страхотна. Въпреки че беше малобройна, искаше много да ни зареди. Даряваше ни и с множество аплодисменти и с много хубава енергия, която изпращаше към сцената, а ние я връщахме обратно. Не мога да кажа ще съм почувствал липса, освен чисто количествено, но не и качествено. 

- Казват, че комиците всъщност са тъжни хора, а с образите си в театъра и телевизията си разсмивате стотици хиляди зрители. Важи ли за Вас тази максима?

- Не, чак тъжен човек не мога да кажа, че съм. Аз обичам живота, обичам да се забавлявам, но понякога имам нужда от тишина, от спокойствие. По-скоро хората очакват, че през цялото време трябва да сме на 100 процента готови с вицове, смешки и усмивки до ушите, а понякога и нас ни завъртат някакви човешки емоции и най-естествени моменти на нужда от усамотение. Затова хората си мислят понякога че сме странни, а всъщност няма нищо странно в това. Човешка съдба!

- Оптимист ли сте и смятате ли, че ни предстоят по-добри времена? Ако да - какво захранва вярата ви?

- Оптимист съм. Вярата ми се захранва от факта, че не може да е винаги толкова лошо. Не че е ужасно лошо, но в момента социалната енергия е насочена към огромно желание за справедливост. Много се надявам справедливостта под една или друга форма да покаже лицето си, за да се почувстваме пълноценни хора. В 21-ви век дозата съчувствие и справедливост ни е много необходима. 

- Защо си струва публиката да дойде и да ви гледа?

- Да гледа специално мен - честно казано, не знам защо. Но да види този спектакъл - категорично трябва. Защото заедно с колегите създадохме едно великолепно произведение на изкуството - великолепни тесктове на песните, преведени на български, костюми на Розина Макавеева, страхотна сценография на Коко Гарнизов, прекрасно осветление на Вальо Христов, великолепна хореография на Анастасия Неделчева. С този екип, с който сме на сцената, създадохме и предните два мюзикъла с Варненската опера - "Да пееш под дъжда" и "Чикаго". Почти нямаме текучество на постановъчен и актьорски екип. Затова спектаклите стават все по-добри и по-емоционално качествени. Защото в тези времена имаме много голяма нужда от емоция.

Елате и се насладете на едно истинско пиршество на сетивата!

Билети за мюзикъла все още са налични онлайн и на касите на Ивентим и Община Пловдив. Днес с удължено работно време до началото на представлението ще работи и касата на Античен театър.