В репортаж преди броени дни показахме настоящата визия на едно от емблематичните пловдивски тепета - Данов хълм. То, както и сградите в близост до него, са нашарени с неугледни графити, надписи и безсмислени картинки. Хълмът, който е сред паметниците на парковото изкуство, изглежда нелепо, а собствениците на сгради, инвестирали хиляди левове, за да възстановят фасадите си, споделят, че прагът на търпимост отдавна е прескочен.

От ОП "Чистота" твърдят, че всеки месец чистят скалите, но броени дни след това те отново са нашарени. Кметът на район "Централен" Георги Стаменов се надява, че видеонаблюдение би разрешило проблема до голяма степен. То обаче е в малко по-далечното бъдеще. Междувременно малко магазинче в подножието на тепето продава разноцветни спрейове абсолютно необезпокоявано. 

Репортажът предизвика отзвук, а ние продължаваме темата, като търсим коментар на един от пловдивските графити артисти, чиито рисунки могат да бъдат забелязани на различни места в Пловдив.

Драскачи се упражняват върху Дановия хълм! Кой ще ги спре? (Фотогалерия)Сахат тепе и близките сгради са нашарени с неграмотни надписи, виновни – няма

По темата разговаряме с Васко Лалов:  

−Здравей, Васко! Би ли се представил?

−Здрасти, аз съм Васко Лалов и започнах да рисувам графити от средата на 2003г. Години по-късно все още се занимавам с всичките аспекти на графити, но предимно с професионално рисуване.

− Какво според теб провокира драскачите да "украсяват" тепетата и сградите на Пловдив? Виж как изглежда Данов хълм!

− Случващото се там въобще не е прецедент. Вярно се намира в пряка близост до същинската главна улица на Пловдив, но не е нещо ново.

Странно би прозвучало, но  "художникът", който рисува портрети на известни личности по самите скали на хълма също не е невинен. Те правят различно впечатление, но все пак също не са особено на място там! Децата, които несъмнено драскат безразборно по тези площи, се инспирират от него.

−Освен графитър, ти си и пловдивчанин. Как те кара да се чувстваш тази гледка?

− Отдавна коментираме с мои близки приятели, че Центърът не е мястото, където хлапета и придошлите драскачи от близко и далеч, е редно да се упражняват. Най-големият проблем е, че средната кариера на прохождащия „драскач“ е една до две години, през които прави сума поразии и си създава проблеми с органите на реда. После "го израства" и от него се чува „бяхме млади“, а да речем е на 21 години..

−Къде е границата между графитите и „бомбенето“ и как да я поставим?

−Граница между двете − няма. „Бомбите“ са част от графити културата и това няма да се промени. Хората просто нямат бекграунд, на база който да разграничат легалното рисуване от нелегалното. Затова са решили, че графит е, когато е красиво. Но това не трябва да е изненада. Все пак наскоро отново чух как човек нарича спреят − графит.

−Смяташ ли, че има начин да се каже „Стоп“ на интервенциите на Данов хълм?

− Не смятам, че може да бъде спряно. За сметка на това би могло да се намали. Според мен начинът е да се предоставят обществени пространства, върху които да се практикува без проблем. Все пак това няма да струва нищо на Общината, надлезите и мостовете са вече построени. От тях само се изисква да издадат един лист, с което да ги предоставят за свободно рисуване.

−Има ли нужда от контрол при закупуване на спрейове от непълнолетни?

− Това, доколкото съм запознат, е практиката в Щатите. Обаче не ми звучи да е много приложимо в България, все пак много често децата са заедно с родителите си в магазина, когато закупуват спрейове.

−Имаш ли послание към драскачите, които „обогатяват“ ежедневно Дановия хълм?

−Много ме съмнява някой от тях да прочете тази статия, не изглежда да са от тази възрастова група. Но е важно, когато започнеш да се занимаваш с нещо ново, да проучиш кое е окей и кое не е, а това може лесно да се научи с две думи от някой, който е бил дълго време в играта.

−Широко се тиражира, че графитите са форма на протест. Смяташ ли, че в този случай става дума именно за това?

− Не смятам, че графитите са протест, дори и някога да са били. Във времето, в което живеем, те са просто нещо интересно за подрастващите. На практика на това се дължи, че "кариерата" им не продължава дълго. Не е нужно много, за да открият, че дори привидно да са забавни − графитите са неблагодарен спорт и не носят облаги, както другите хобита.

А за мен са нещо специално и лично, както и за моите приятели и познати. Затова не сме спрели толкова дълго време.