Големият общественик, учител, адвокат, политик и участник в националноосвободителното движение Иван Андонов е роден на 28 юни 1854 г. Той е активен участник в Старозагорското и Априлското въстание, организатор на Съединението и деец на Народно-либералната партия в Пловдив.

Заради участието си в Априлското въстание е осъден на смърт, а в последствие присъдата е заменена с доживотен затвор. Лежи две години в занданите в Пловдив и Цариград. Освободен е според амнистията на Санстефанския мирен договор.

На 6 септември заедно със Захари Стоянов влизат в конака и заявяват на управителя на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, че е свален и Съединението е извършено. Започва адвокатска практика в Пловдив.

Народен представител е в III и IV Велико Народно събрание, V и VI Обикновено народно събрение (1886 – 1907 г.). Подпредседател на V и VI обикновено Народно събрание и IV Велико Народно събрание.

Председател е на Поборническо-опълченското дружество и Археологическото дружество. Автор е на книгите „Из спомените ми от турско време“ в две части и „Съединението“.

Умира на 18 декември 1937 година в Пловдив.

Поклон!

На фотографията: Български таен централен революционен комитет, 1885 година. Седнали І ред, отляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков-Чардафон, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Седнали ІІ ред, отляво надясно: Иван Стоянович-Аджелето и поп Ангел Чолаков. Прави, отляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, майор Коста Паница, Спас Турчев. Пловдив, Източна Румелия, лято 1885 г.

Фотография: Димитър Кавра