Георги Стаменов е единственият районен кмет, който запази позицията си след местните избори. Той е начело на район "Централен" вече трети мандат и в работата на администрацията няма сътресения.

- Кои бяха най-важните проекти за район „Централен” през 2023 година?

- Най-важният проект, който успяхме да приключим тази година, безспорно е Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. Първият етап от реставрацията на сградата – възстановяване на фасадата, смяна на дограмите – вече е приключил, скелето е свалено, а занятията в училището вървят в нормален порядък. Целият проект ще бъде реализиран в рамките на 3 години, тъй като там учат много деца и няма къде да бъдат преместени. Надявам се през 2024 година да бъде осигурено  финансиране, за да започнем реставрационните дейности вътре в самата сграда, както и конструктивно укрепване там, където има нужда. Да не забравяме, че това е сграда на 140 години и трябва да гарантираме пожаробезопасността ѝ,  да се изпълнят нови санитарни възли и пр.

- Колко ще струва вторият етап на проекта?

- 12 милиона. Подали сме искане към държавата с молба сградата да бъде включена към републиканския бюджет за целево финансиране. Надяваме се това да бъде подкрепено и подсигурено, за да може това училище  емблема да придобие вида, в който е било при построяването му. Другият важен проект е Дондуковата градина. Очакваме през януари  да пристигне озеленяването. Поръчани са 150 дървета като голяма част от тях са с височина над 3,50. Те са внос, защото в разсадниците в България нямаше с такава големина. След като бъде залесена, ще открием официално Градската градина.  Успоредно работим тротоарните настилки в цялата зона –  улиците „Бетовен”, „Шести септември” , „Христо Г. Данов”. Предвижда се да бъде обновен и площад „Цар Калоян” – това е площадът между баня „Орта Мезар” и Дома на младоженците.  В този ремонт са  предвидени  смяна на подземните комуникации, изграждане на канална мрежа, което ще даде възможност занапред да не се копае. Подменя се осветлението с чугунени стълбове,  разширяване тротоарите ,повдигаме настилката и я изграждаме с паваж. Това ще доведе до една сериозна визуална промяна от архитектурна промяна, за да се синхронизира  с автентичния вид на сградите наоколо. Предвидено е озеленяване в тупика. Досега там имаше паркоместа, но сега  се изграждат големи кашпи, в които ще има дървета и зони за почивка. По същия начин ще бъде разширен и тротоарът пред  Природонаучния музей, ще се направят кашпи с дървета, за да може там да има хубаво площадно пространство и посетителите спокойно да изчакват реда си. В момента там децата буквално се блъскат, докато чакат.

Паралелно с това се работи и по другите проекти – подмяна на тротоарни настилки, паркинги и други текущи ремонти.  

Ще държа да бъдат отделени средства за бул. „Васил Априлов”  в частта между  „Шести септември „ и „Марица”.  Там доскоро ежемесечно имаше проблеми със спукани водопроводи, а отскоро вече са ежедневни.  Положението е нетърпимо, имаме изготвени КСС-та, подадени са към общината. Ще започнем със западното платно, където има два 50-годишни водопровода, които трябва да бъдат сменени, а след това ще се прехвърлим и в източното, където също има стар водопровод, който тепърва ще ни създава проблеми.  Друга критична точка е ул. „Съгласие” , където също ежедневно има ВиК аварии. В „Съдийски” имаме същите проблеми. Надявам се общината да финансира тези ремонти. За поредна година ще предложа да се отделят средства за хълмовете и реката.  Възстановяване на крайречната алея особено в участъка между Железния мост и УХТ, където състоянието е критично. Там трябва да се възстанови тротоарът и перилата. Успоредно с това да се направи архитектурно осветление на реката.

- Не е ли време за цялостна концепция за социализацията на Марица?

- О, да. Със сигурност. Но тук водещата роля трябва да бъде на общината. Коритото на реката е към едно министерство, водата към друго. Действат различни рестриктивни режими. Трябва ни концепция, която да интегрира реката в градската среда. Това е уникална екосистема,  до която ако има нормален достъп може да бъде прекрасно място за отдих, спорт, пикници.  Полагането на грижи за хълмовете и реката е много важно, защото това ни прави автентични.

- Промените в климата вече са осезателни и зелените зони в града наистина ще са жизненоважни. В същото време на хълмовете липсват системи за напояване и през лятото сушата убива дървета и храсти, а освен това опасността от пожар е огромна. Не е ли време да проявим далновидност и да не чакаме нещастието да дойде?

- В голямата си част по хълмовете има изградени напоителни системи. Но няма достатъчно хора. Всеки хълм трябва да има самостоятелно звено, което да го поддържа. Младежкият хълм е над 300 декара, Бунарджика е 260 декара, Сахат тепе е 70 декара. Тези звена трябва да са към „Градини и паркове” и да работят само там, а не между другото.

- Ако има някакви напоителни системи, те явно не функционират, защото пред лятото служители на „Паркове и градини” поливат растенията  край Руския паметник с бидони от минерална вода, които докарваха с микробус. Не мисля, че това е нормално в 21 век.

- Вода има качена горе до паметника, има изградена напоителна система и водосборник с 300-400 кубика вода. Защо тя не работи, може би ще кажат „Паркове и градини”. Напоителна система има и на Сахат тепе. Те са специализираното звено, което отговоря за тези системи. 

- По време на ремонта на Дондуковата градина , се появи и една идея за обособяване на пешеходна зона в края на ул. „Христо Г. Данов”.  Среща ли тя подкрепа?  

- Това е една идея, която повдигнахме, за да можем да разширим зоните за отдих и почивка в центъра. Хората да се разхождат, децата да тичат, без да се притесняват. На практика тази част на „Христо Г. Данов” обслужва най-вече административни сгради – ЕVN, район „Централен” и др. , на Дома на младоженците. Повечето места за паркиране са заети от служебни автомобили.  За живеещите там  ще предложим близки улици, където да могат да паркират, както е на „Отец Паисий”, и там ще има възможност за зареждане или когато има сватби – младоженците и гостите да имат достъп с кола. Така можем да направим една малка Главна в тази историческа  зона. Практиката показва, че тези пешеходни зони са много благоприятни за бизнеса и той там се развива много добре. Като примери можем да посочим самата Главна, по която в миналото са се движили коли и автобуси, „Райко Даскалов” – също. Капана, който беше големият паркинг на Главната -  сега там кипи живот и е емблема на града. Такива зони в един бързоразвиващ се град стават все по-необходими. Ако това се реализира, ще дадем голяма принадена стойност на зоната.

- Същата идея има и за ул. „Иван Вазов” в частта от библиотеката до началото на Главната. Тя на какъв етап е?

- Дебатът за „Иван Вазов” върви от години. Той е пряко свързан с Тютюневия град. Когато тази зона се развие, това ще даде нуждата за един по-лесен пешеходен достъп от Главната до Тютюневия град. „Иван Вазов” е една от най-красивите улици в града и съм сигурен, че рано или късно там ще бъде пешеходна зона. През годините имаше идейни разработки, те бяха съгласувани с НИНКН. Мисля, че ще дойде и това време.

- На какъв етап е проектът за Тютюневия град?

-  Колегите от Община Пловдив могат да бъдат по–конкретни. Миналият мандат те ревностно си го работеха сами, надявам се да са в напреднал етап.

 - Повече места за паркиране в центъра или ограничаване на автомобилите в полза на пешеходните зони?

 - Подходът  трябва да е комбиниран. Хората, които живеят в центъра, трябва да имат възможност за паркиране близо до тях. Хората, които посещават центъра по бизнес – също. За туристите трябва да има буферни паркинги в широк център. Ако се даде превес само на единия елемент няма да е добре. Спазвайки баланса между всички, могат да се случат нещата. Вече години говорим за многоетажни паркинги на ул. „4-ти януари”, „Любен Каравелов”, в момента изграждаме буферен паркинг на бул. „Шести септември”.  А в топцентъра трябва да е пешеходна зона. Световните тенденции няма да ни подминат.

 - И през 2023 година в центъра бяха съборени няколко красиви стари къщи. Други се рушат и е въпрос на време да се разпаднат. Има ли начин това унищожение на паметта на града  да бъде спряно?

 - Положителното е, че през годините излизат нови инвеститори, които купуват тези сгради и ги реставрират.  За да се събори една сграда, която има статут, това става със санкция на НИНКН. Ако  една сграда няма статут , ние няма как да попречим на инвеститора да я събори.

- Но така ще губим културното си наследство!

- Сградите, които имат подходяща архитектурна специфика, за да получат статут, в годините сме ги подавали като информация на компетентните органи. Кога  те ще придобият статут, може да каже само Министерството на културата. Все пак в Конституцията е записано, че частната собственост е неприкосновена и няма как без да има специфични правила и норми, да нареждаме на собственика какво да прави.

Това е една много гореща тема и със сигурност без промяна в законодателството няма как да се реши. Надявам се скоро да има и такива. Защото има парадокси – собственици на къщи – паметници  чакат по 7-8 месеца разрешение да си боядисат фасадата, а други къщи със същите архитектурни дадености, но без статут, просто се събарят.  Всички сме наясно със световната практика – как се съхраняват фасади, как се съвместяват елементи на старо и ново строителство. Но водещата роля е на държавата. Има различни модели, чрез които държавата може да субсидира собствениците да съхранят архитектурното ни наследство.

- Какво е вашето коледно пожелание към пловдивчани?

- Желая топлина в семействата, любов и много здраве. Ако всеки го има, той ще може да се справи с трудностите и ще бъде удовлетворен.