Журналистът Георги Милков празнува своя 50-годишен юбилей на 8 март и по този повод събра своите най-интересни разкази и приключения в книга – „Истории от ръчния багаж“. Изданието е с обем 520 страници и съдържа 380 снимки, някои от които се публикуват за първи път. От днес книгата се разпространява и в книжарниците.

В „Истории от ръчния багаж“ Георги Милков описва не само срещите си с епохални персонажи, но размишлява за интригуващи места и събития, накарали го да се превърне в усърден колекционер на преживявания. За почти 30 години работа като журналист той отразява най-важните събития в Триполи по случая с българските медици, бил е военен кореспондент в Афганистан и Ирак, отразява и още редица регионални конфликти в Близкия изток и Африка. Интересни сюжети застигат Георги Милков и по време на работата му в Северна Корея, Азия и Латинска Америка.

„Моите издатели ме убедиха, че 50-годишнината е чудесен повод да изляза с нещо, което съм обещал през годините на толкова много хора. Щастлив съм, че ги послушах, защото това е чудесен начин човек да си отпразнува 50-те години. Вложил съм цялата страст, с която обичам да разказвам“, споделя Милков в участието си при Георги Любенов по БНТ.

В книгата си Георги Милков обособява приключенията си в 11 раздела, като тънкото му чувство за хумор прозира не само в разказите – превърнали се в моментна снимка на времето, а още в самите заглавия на разделите:  Стоичков, Кадафи, Путин... Неочаквани срещи с дълго чакани хора; Истории за кафе, светена вода и автомобилни неволи; Най-близкият ми Изток; Шепот от отвъдното; Задочни разкази за разни особи и персони за чудо и приказ; Неочаквано в Европа; Северноафриканска романтика; Пътешествия из Карибите и Централна Америка; Към по-далечния Изток; Прозорец във времето.

В „Истории от ръчния багаж“ Георги Милков като усърден колекционер на преживявания е събрал е част от тях, вярвайки, че необичайностите на живота са безбройни, но всеки може да види само толкова, за колкото е бил готов да пристъпи отвъд прага на собствените си предубеждения, а останалото се е изгубило завинаги в миманса на пропуснатите спомени.