„Няма лоша реклама”, гласи първото правило в маркетинга. Всяко нещо хубаво или лошо на пръв поглед, свързано с даден продукт, сфера или личност, носи дивидент -  убедени са маркетолозите. Въпреки това има неща, с които не може да се хвалиш сам, просто защото изглежда нелепо.

Едва ли има човек, който би се похвалил, че е намалил наполовина лихвата си, която въобще не е трябвало да плаща първоначално. Едва ли би имало човек, който би се хвалил с фасадата си, ако къщата му е пред разпад.

Тези действия обаче ги направи Община Пловдив и то с прессъобщения към всички медии, опитвайки се да покаже невероятните финансови способности на зам.-кмета Илия Кирчев и визионерския подход на Тодор Чонов.

Първото бе за това как зам.-кметът по транспорт е намерил топ експерти, които ще правят невероятен визия на автобусите в Пловдив. Това изглеждаше напълно нелепо, предвид ситуацията, в която се намира градския транспорт.  PR-те на градската управа обаче прецениха, че това съобщение със снимка на Чонов с кмета Здравко Димитров и добре сложените италианци ще вдигне реномето на градския транспорт. Ефектът от него обаче се видя в коментарите на хората, които  изразиха недоумение защо Община Пловдив първо не оправи състоянието на автобусите, а тогава да мисли за „естетизацията” им.

Вторият от пресните примерни е отпреди два дни, когато Община Пловдив се похвали, че е спестила „240 хил. лева от джобовете на пловдивчани след преговори с търговска банка по Облигационния заем”, предава TrafficNews.bg.

„Община Пловдив ще плати 240 000 лева по-малко по облигационния заем от „Райфайзен Банк България“ ЕАД, който е емитиран през 2006 г. Това съобщи зам.-кметът с ресори  общинска икономика, здравеопазване и екология Илия Кирчев след Общото събрание на облигационерите.  На него бяха взети две важни решения. „Постигнато бе намаляване на лихвения процент от 2.875 на 1.225, или повече от 50%, което ще спести на Община Пловдив 240 000 лв.”, коментира Илия Кирчев”, гласи част от съобщението.  

Дотук добре, но в съобщението нямаше и дума, че другите 50% на 240 000 лева въобще не трябваше да се плащат допреди няколко месеца. Въпросният заем трябваше да се погаси окончателно тази година с вноска от 2 млн. лева, но с няколко предложения от Илия Кирчев и решения на Общинския съвет парите бяха изхарчени – за издръжка на фондация „Пловдив 2019” и администрацията. Макар първоначалното предложение на финансиста бе тези пари да бъдат „буфер” заради коронакризата, те бяха изхрачени набързо две сесии по-късно. Погасяването на заема отиде пък  за 2022 година. Отлагането на плащането означаваше – повече лихви, които Община Пловдив трябва да покрие. Така след „успеха в преговорите” тази лихва бе бутната с 50%, но реално заради предложението на Кирчев от парите на пловдивчани ще се дадат ¼ милион лева,  които въобще не е трябвало да се плащат.

Изключвайки настрана въобще цялото решение по управлението на финансите на Община Пловдив -  дали е целесъобразно или не,  става въпрос за сериозен дефицит на способност да се покажат позитивите във взимането на решенията в градската управа.

Да се казват, че са спестени част от пари, които въобще не е трябвало да бъдат плащани не само, че не е PR, а парадиране с невъзможността на собствените си способности.

Това в психологията е известно, като ефектът на  „Дънинг-Крюгер” -  когнитивна склонност, при която неквалифицирани хора имат нереалистични представи за собствените си възможности и често ги надценяват.

Тук не става дори дума за диверсия – да се отклонява внимание от важните за града неща с други незначителни, но чести новини.  В опитите си да вдигнат реномето на определени управленци от Община Пловдив се пускат подобни парадокси.

Единственото по-лошо нещо от това да правиш пир по време на чума е да се хвалиш, че правиш пир по време на чума.  Всичко това засилва още повече ефекта на  „Дънинг-Крюгер”, но не само с експертите с нереалистични представи за собствените им способности. Това влияе и на компетентните експерти, които понасят ударите от решенията на първите. В обяснението на двамата психолози е записано, че в такива ситуации на истински компетентните служители самочувствието пада, тъй като те могат погрешно да допускат, че другите хора имат поне равни на тях способности, ако не и по-големи.