Джазменът Васил Петров ще покаже другото си лице – на художник, в галерия „Aeterna” от 25 март в 17 ч. Той ще покаже  20 работи – рисунки и графики, в поредното си завръщане в Пловдив в експозиция под мотото "Другият". Ден по-късно Петров ще се изяви и  на музикалната сцена. За рисуването, музиката, изпитанията и милосърдието си говорим дни преди откриването на изложбата:

- Г-н Петров, какво ще видят ценителите в галерия „Aeterna”?

- Публиката ще види само нови картини, рисувани сега – през 2022 г. Става дума за рисунки и графики, работя с техники, които ползвам от край време. Съвсем пресни са, както се казва. Част от работите са така наречените „пандемични” – рисувани са по време на локдауните през 2020 и 2021 г. По време на дългото затваряне много неща се промениха. Обичайно рисувам много рядко. Тогава използвах, като ми дойде настроение, за да рисувам повече. Интересното е, че не бях рисувал от години и тази пандемия отново ме върна към тази ми страст. А поканата от Стоян Даскалов дойде точно навреме. Представях свои картини в София и тогава той ми предложи да гостувам и в Пловдив. Веднага се съгласих, защото галерия „Aeterna” има особен, необикновен артистичен дух.

- Това е ваше завръщане под тепетата като художник след дълго мълчание…

- Така е. Когато се престраших да покажа творбите си за първи път, това се случи в Пловдив.  Първата ми изложба беше  в галерията на художника Здравко Йончев в Стария град, която вече не съществува. Мои приятели художници ме окуражиха.  Здравко ми рамкира работите и така се започна. Това се случи през 2004 г., пролетта. Така направихме първата изложба и оттам нататък нещата потръгнаха. Разчу се медийно и така започна всичко.

- С какво се променихте през тези години?

- Не знам, може би трябва публиката да го каже. Истината е, че когато рисувам, се вдъхновявам от различни неща. Подхождам към работите си без предварителен план или конкретна идея, просто следвам интуицията си, вдъхновението. Правя това, което ми се рисува, без да имам представа какво ще излезе на белия лист. Знаете ли, идеята на изложбата в Пловдив е да покажа само нови работи, но пък може би ще бъде интересно да покажа и 2-3 картини от първата ми изложба, за да може публиката сама да открие промяната. Така вероятно ще затворя един кръг. Ще бъде интересно.

- Преди време в навечерието на ваш концерт в Пловдив си говорехме за болест, а сега – за война. Как един артист твори в такова объркано, страшно време?

- Така е, живеем във време на изпитания. Неслучайно според мен това премеждие се случва във времето на Великия пост. Така или иначе в този период човек трябва да умножи милосърдието си, а сега още повече това е необходимо.  При създалата се ситуация в момента, най-важното, което трябва да изпитваме, е благородството и милосърдието да помогнем да нуждаещите се, на страдащите.

- Вие участвахте в един концерт в подкрепа на бежанците от Украйна…

- Да,  пяхме в подкрепа на децата бежанци на концерт в София.  Това е най-малкото, което можем да направим. Това е нашият начин, защото артистите имат своя мисия – да правят изкуството. И чрез него да отправят молитви, защото всичко е в божиите ръце. Молитви всичко да спре,  да преодолеем това огромно изпитание.

- Ден след откриването на изложбата в „Aeterna” и ще пеете под тепетата. Това някаква своеобразна арт акция на Васил Петров в Пловдив ли е?

- Така се получи. Ще се включа в концерта на Живко Петров Трио. Какво по-хубаво от изкуството във всичките му лица? Първо ще се видим с ценителите в галерията, а на следващия ден ще има и много и качествена музика. Радвам се, че съм в активен творчески период. Особено ми е радостно за тези две събития в Пловдив, защото винаги се завръщам в града с особено чувство на вълнение. Освен това пътуваме и с новия проект с  Хилда Казасян и Теодосий Спасов – „Световно кино”.  Радвам се, че след дългия период на мълчание културният живот се завръща към нормалното. Публиката е зажадняла за живо изкуство.