Главен асистент Десислава Давидова е част от експертния екип на Археологическия музей. Работи вече 30 години в сектора, а тясната ѝ специалност и нумизматиката. Участвала е като съръководител, заместник-ръководител, специалист или част от екипа на всички основни археологически обекти в Пловдив.

В момента Давидова е ръководител на разкопките на праисторическата селищна могила Яса тепе на Брезовско шосе.                                                                                            

- Г-жо Давидова, при всеки публичен проект, реализиран в охранителна зона, забавянето се оправдава с работата на археолозите. Сега ситуацията е подобна и на Брезовско шосе, където се намира праисторическата селищна могила Яса тепе. Как ще коментирате това?

- Проблемите с вертикално наслоените градове са много, защото наслагването на различни епохи изисква по-специфична методика на проучванията в такава среда. Пловдив е жив град и  управлението на мащабни инфраструктурни обекти е свързано с намесата на различни институции.  Но на първо място инвеститорът, който има намерения да прави нещо в дадена зона, в случая важното за града Брезовско шосе, трябва да проучи абсолютно всички детайли. И когато един такъв важен детайл като наличието на археологически паметник на културата бъде пропуснат, в един по-късен момент  това създава напрежение и дезорганизация, защото ние се намесваме без да е било предвидено нашето участие.  При такава ситуация ние ставаме логичното обяснение за всички забавяния. Ако обаче инвеститорът още преди старта на работата се синхронизира с всички институции – включително Археологическия музей заради това, че навлиза в охранителна зона на недвижима културна ценност, може да бъде изграден много по-добър план за управление.

Да, нашата работа забавя проекта, но не го забавя по такъв начин, че ние да влияем на всичко, свързано с организацията. Стараем се да работим максимално бързо и акуратно, за да дадем възможност да бъде пуснат пътят.

Нека да подчертая един важен нюанс - нашата идентичност се определя от това по какъв начин се отнасяме към миналото си. Защото в крайна сметка, ако го възприемаме адекватно и обективно, това ще ни помага да се развиваме по-нататък в бъдещето. Всеки път на 24. май всички сме много горди с българската култура и история, след което забравяме за нея. Това са философски фрази и за мнозина звучат като нищо, но част от тази култура я създаваме ние – археолозите, чрез нашите проучвания. Опитваме се да реагираме максимално бързо, независимо от бавната методика, която се използва в проучването на обекти от праисторията. Това че  не го правим достояние пред публиката, не означава, че не полагаме тези усилия.

- Ако бяхте включени от самото начало, както би следвало според закона, щеше ли  работата да върви по-бързо?

- Не бих казала по-бързо, а по-безболезнено и по-поносимо. Защото методиката на работа на археолозите изисква да се извършат строго определени действия. Но можеше да се изготви по-добър план, за да не се затруднява за дълъг период от време придвижването в зоната. Надявам се, че в бъдеще това ще се случи, все още има време. Тези решения трябва да се вземат, дори и нас да ни няма. Археолозите не спират улици и не организират движението.

- Докога ще проучвате селищната могила?

- Имаме разрешително до края на календарната година. На терен сме във всеки един възможен момент, но естествено когато дойде този сезон, става много по-трудно, защото работим в 6-метрови изкопи и при дъжд става опасно.  Има неща, които изискват разбиране. Осъзнавам, че хората не ги топли това, че е затруднена дейността им, подхода към тях, но съм убедена, че това може да се реши като проблем от институциите, които се занимават с управлението на този проект. Имат ресурса, надявам се и идеите.

Ние се опитваме да вършим работата, която изисква законът от нас. Става дума за недвижима културна ценност от национално значение. Това означава, че преди всяка една намеса се изискват разкопки.

На Брезовско шосе имаме да допроучим около 250 метра, които представляват същинската част от праисторическото селище.  Тръбите от водния проект минават точно оттам. Трасето пресича част от източната периферия на могила в една много висока част. За съжаление няма как да запазим обекта под земята. Да го зарием. Каквото открием, ще го покажем в музея под формата на изложба или дигитално представяне.  Има решения и е въпрос на планиране и обсъждане.

За настоящата година проучванията приключиха. Инвеститорът – община Пловдив – предвижда подновяване на работата в тази част на трасетопрез следващата година, но има определени административни процедури, които следва да се изпълнят преди това.

- Защо се случва така, че намесата на археолозите на такива обекти се случва след сигнал на граждани и така се стига до спасителни проучвания? Пресни примери са и Яса тепе, и могилата до село Долнослав…

- Това е нехайно отношение. В случая с Брезовско шосе е започнало прокарването на тръба в охранителната зона на недвижима културна ценност от национално значение без за това да са уведомени археолозите, както го изисква законът. На обществеността ѝ убягва един важен детайл, който често се подминава от инвеститорите. Това е тезата, че като има такъв археологически паметник  и нищо не може да се направи на мястото. Не е така. Просто не може да се прави без наблюдение от археолозите. И по света, и у нас изобилства с решения, които се правят, когато нещата са стиковани и планирани, както трябва.  В културата има две крайни тенденции – едните казват всичко да се пази, другите пък нищо да не се съхранява. Най-добрата стратегия е, когато има баланс. Има неща, които могат да се отсеят, да се запазят, да се експонират. Пример е преместването на археологическите обекти на автомагистрала Струма. В Египет има преместен цял храмов комплекс заради язовир. Подобни примери има и в Турция. Това не е извънземна практика, правено е и ще се прави и за в бъдеще.

Парадоксално е, че тези зони, определени от Националния институт за недвижимо културно наследство и от Министерство на културата, са приети на национално ниво. Те са охранителни, а това означава, че изискват определен режим. Някои са със строг режим за разкопки, други – с археологическо наблюдение. Но при всички случаи те са с регламентиран режим на работа.  Въпреки всичко това някак си остава встрани.

Да ви припомня, че имаше подобен проблем и с Акведукта при ремонта на Коматевско шосе. Всички бяха изненадани, а си има документи за наличието на недвижима културна ценност. И там имаше голяма сага. В средата на 20. век, когато е имало изключително мащабно строителство и е имало индустриализация, са регистрирани голяма част от обектите. Но те са регистрирани, не изцяло изцяло проучени. На тази база са създадени охранителните зони. Разбирам реакцията: „ама вие го знаете, какво ще му проучвате”. Но е важен детайлът, че обектът е регистриран, а не проучен.  

Но важната особеност е в детайла, че обектът е регистриран, а не изцяло проучен. Регистрираният обект е този, за чието съществуване знаем или е проучена много малка част от него (както в случая), а проученият - този, който е бил обект на археологически разкопки. Разликата е огромна! Плоската могила или Яса тепе, тепърва ще разкриват своите „тайни“, ако се изразим в художествена форма. Такива инфраструктурни проекти са рядък шанс да попълним „белите петна“ в историческото ни развитие. От тази гледна точка, селищната могила на Брезовско шосе ни предоставя възможност да разберем колко точно е стар нашия град, а не да използваме общата формулировка „един от най-старите“. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че това епоследната и единственатаотносително запазена,цяласелищнамогиланатериториятанаградПловдив. Това е мястото, чрезкоетодоказваме, чеПловдив е граднанад 6000 години.

- Често инвеститорите използват фразата, че когато археолозите се намесят, нещата стават страшни.

- Не, не стават страшни.  Просто трябва да се следва нормативната база. Има си проблеми, но когато човек тръгне по правилната пътека и се спазват регламентите, нещата може да се забавят, но има решения. В конкретния случай – ние действаме според правилата в археологията деструктивно.  Отнемаме абсолютно всичко и им освобождаваме цялото трасе, за да си положат тръбата. В същото време ние наблюдаваме трасето до бензиностанцията на Лукойл и хотел Премиер, за да проследим цялото трасе – с охранителна зона, с прилежащи зони. Така имаме ясна информация, когато започнат други инвестиционни проекти в района, защото това няма да е единственият. Така ще знаем как да реагираме. Това също е важно.

- Като минат покрай обекта гражданите обаче виждат само изкоп и някой и друг керамичен фрагмент.

- Праисторията е атрактивна, когато я гледаш в музей или чрез мултимедийна възстановка.  Защото когато минават хората покрай обекти като нашия сега, те остават озадачени. Когато работим в центъра на града, те виждат разкриването на античните градежи и си казват: „Ей, какво нещо са правили хората”. А като минат покрай нас, се чудят защо дълбаем между три и шест метра. Нашият обект започва от 2.5  метър под съвременното ниво и стига почти до 6-ия метър. Изведнъж те виждат една траншея, широка 4 метра и половина. Като се сложат укрепителни съоръжения става още по-тясно. Те не могат да си представят по никакъв начин важността на селищната могила. Виждат от високото, няма открито злато, няма сребро. Изкарваме някакви керамични фрагменти и те се чудят  защо ги събираме.

Имам и „любим” въпрос: „Как така могилата е под земята?”. Поради изявения интерес към работата на археолозите и заради акцентирането върху тракийските находки и съкровища, общото схващане е, че могилата е възвишение, в което има гробно съоръжение и злато. Е, професионалното значение е по-различно. В нашия случай говорим за селищна могила, т.е. място, което е било обитавана, а не е служело за погребални практики. Ние проучваме бита и условията на живот на древните хора, начина им да се справят със съвсем обикновени проблеми, за които в настоящето дори не говорим, но точно този процес на намиране на решения е довел до развитие на цивилизацията. Факт е, че в историята оставят следи общностите, които намират адекватни решения. В този смисъл се надявам, заедно с Община Пловдив и изпълнителите на проекта, да намерим най-адекватното и практично решение на проблемите по трасето на Брезовско шосе. Постижимо е, но изисква компромиси и разбиране за дейността и отговорностите на всеки субект в казуса.