Деян Цвятков е актьор, режисьор, сценарист и пианист на групата The Gentlemen. Режисьор е на късометражния филм „Сладки”, който е в центъра на това интервю за кино и за необикновените и позитивни истории за предизвикателствата пред онзи, който ги разказва. Филмът ще бъде прожектиран на фестивалите Лаго Фест (на 30.06 в Самоков), Долна Малина (1.06), на Капана Фест в Пловдив (1.06), Wake up (5.07), Fun Навън (10.08) като част от селекцията на Kinematograf.bg.

С актьор и режисьор разговаря Боряна Тодорова.

- „Сладки” е режисьорският ти дебют. Защо избра именно текста на Робърт Дж. Лий?

- Като първи опит като режисьор търсех история, която да се развива в една локация. Текстът на Робърт Дж. Лий ми допадна много и заради необикновения сюжет, който разказва. Като режисьор търся форми, които третират реални проблеми, но се развиват извън контекста на битовата действителност.

- Кои бяха предизвикателствата пред дебютанта в твоя случай?

- Предизвикателствата бяха безкрайни. Като се започне от организационната част, мине се през изнудване от собствениците на сладкарницата и се стигне до амбициозната програма - имахме две снимачни нощи, а времето изобщо не ни стигаше да заснемем всичко. В крайна сметка овладяхме положението. Иначе най-голямото предизвикателство, с което продължавам да се сблъсквам е намирането на оригинална и позитивна история, която да се вмести в микробюджета, с който разполагам.

- Музиката, която е и един от главните герои във филма, е на Христо Намлиев. От какво се ръководи при нейния избор?

- Всъщност Намлиев я написа конкретно за филма и в действителност тя стана главен герой.

- Сладки” е филм, изграден от картини. В него думите почти липсват. Каква е целта на този подход?

-Първото нещо, което исках да постигна като режисьор, беше да реализирам филм, който да бъде в естетическа хармония с историята. Струва ми се, че успяхме и най-голяма заслуга за това има оператора на филма Димитър Тенев. Той има изключителен усет за цветове, светлина и композиция и с лекота се потопи в атмосферата на филма. По начало във филма имаше повечко текст, но на монтажа голяма част от репликите паднаха, за да подсилим усещането за мистерия.

-  В магическата сладкарница се продаваха всякакви примамливи бързи решения. Но най-желана беше забравата. Защо е така примамлива?

- Забравата е като че ли най-лесното от бързите решения, които взимаме в живота. Случва се често с нас - когато имаме проблем, чието решение е сложно, се изкушаваме да го отложим, да го забравим, докато не се върне при нас двойно по-голям. Мисля, че конкретно в България това е огромен проблем. Склонни сме лесно да забравяме грешките си и грешните избори, които сме направили, което спъва развитието ни като общество.

- Ти какво би си купил от сладкарницата?

- Сладка за снимане на още много филми! Имам страшно много идеи, които чакат своя момент.

- Какво ти предстои в творчески план?

- В момента завършвам втория си късометражен филм, а на хоризонта се задава трети, като призовавам всички да пращаме енергия да получи финансиране от фонд "Култура". Междувременно с групата The Gentlemen, в която съм пианист, имаме много участия и ни предстои издаването на дебютния ни албум, който записахме наскоро.

- Препоръчай български филм и книга.

- Преди години бях попаднал на филма "Зимен сън" - изключително позитивна история за случаен човек, приспан в рамките на експеримент по времето на соца, който се събужда в днешно време. А последната българска книга, която четох и ме впечатли много беше "Калуня-каля" на Георги Божилов. Горещо я препоръчвам на всеки, който не я е чел.